РЕАЛНОСТТА (Свабхава) В БУДИСТКАТА ФИЛОСОФИЯ

Съвременните психологически концепции за реалността са основно културологични. Това, че възприемаме едно и също, по един и същи начин е особена “вълна”, особена “настройка на съзнанието”, следствие от всеобщността на културата. А това значи специфично “настройване на цялостната перцепция”. Следователно степените на възприемане на реалността зависят от “степените на перцепцията” и от “степените на съзнанието”.

Развитие на идеята

Идеята за реалността във философията (подобно на идеята за истината) се явява фокус на мисловните отношения. Тя е и предел на познанието. По-скоро в нея изчезва пространството на познанието и самата тя се явява като познавателен връх. След него не съществува мисловно движение защото няма познавателно пространство. Запазва се единствено възможността за мисловно връщане обратно. Като връщащо се обратно или връщане в пространството, мисленето попада в антиномиите, защото самият акт на връщане е и своеобразна антиномия.

Първата страна на антиномията за реалността е, че истинно реалното следва да е абсолютно независимо от състоянията на възприемащото го съзнание, от измененията и отношенията в мисленето и съзнанието. Реалността следва да има собствена природа, „собствено битие“ и да се явява субстанция. Тя излиза извън определението като съдържание и е безсъдържателна трансцендентност, чието основно определение е абсолютната независимост.

Втората страна на антиномията е отношението. Реалността не може да бъде безотносителна към мисленето защото е негова опора. Тя е жизнеността на мисловната увереност и на увереността в познанието.

Ако реалността запази отношението си с мисленето, тя се превръща в “ставаща реалност”, т.е. познанието й дава битие. Моментът на реалното се явява в съответствие с познанието.

Идеята за реалност в мисленето е и своеобразна “мисловна гравитация”. Центърът на гравитацията е фокусът на неизменното. По-късно тази точка се отъждествява с една определяща същност във формата на душа, субект или Аз, чиято неизменност е реална.

Степените на мисловното потъване в познанието се превръщат и в степени на идеята за реалност.

Първата степен е емпиричната или сетивната реалност. Тя не е непосредствена “вяра” във възприятията, а по-скоро увереността в онова мислене, което има сетивността за своя опора.

Втората степен е философското мислене, а същинско философско мислене се появява на границата с абсолютния мисловен хоризонт. В тази степен увереността се измества от сетивното мислене и се превръща в увереност на философското мислене. Самото философско мислене оформя мисловната перцепция. Първият етап от това “оформяне на перцепцията” е стремежът за освобождаването от илюзиите на изменящото се. Това е и будистки тезис  (Йогачара). “Възприятието е процес, който не дава илюзии или измами”.

Третата степен е онова мислене, което “като мисловно желание” се стреми да премине след абсолютния мисловен хоризонт. Ако допуснем, че напускането на абсолютния мисловен хоризонт е напускането на самото понятие или на процеса на “познанието чрез понятия”, то тази трета степен следва да бъде “мислене без понятие”. Тя в случая е мисловният опит за излизане от логическото поле на понятията и следователно от възможността за конфигурации.

Антиномиите също присъстват в общата будистка мисловна система. Но присъствието им не засяга абсолютната реалност. За будизма като цялостна мисловна система реалността е нещо динамично. Статична е нашата мисъл и именно тя следва да се промени. “Крайната цел на будистката логика е отношението между статическата мисъл и динамичната реалност”^[1].

За Сарвастивада реалността е по-скоро независима. Следователно битието има основания в реалността, елементите също. Битието е проявено, непроявено, обусловено, необусловено, но всичките му форми имат реални основания.

За Махаяна обусловеното не е реално, а реалността е преди всичко отношение и като такава тя е относителна. Реалното не може да бъде обусловено от причини. Идеята за истински реалното се изнася извън познатите ни форми на сетивното и мисловно възприемане. Самото съзнание за нея следва да отключи някакъв нов елемент във философското мислене, който би могъл да я възприеме. В този смисъл реалното при Нагарджуна е “ставащо” и изменящо се, доколкото идеята му изменя съзнанието, а осъзнаването на идеята изменя самата нея.

Реален или нереален е самият Буда, като цел, като смисъл на световния процес. Щербатской пише: ”Нагарджуна решително отхвърля реалността на последния, независимо от всички чувства на благоговение, които произлизат от тази идея.”

“Буда трябва да се разглежда като космически порядък, неговото тяло е самият Космос, същността на Космоса е непознаваема, тя не може да се разбере умозрително. Реалността на Буда – това е реалността на Вселената, а доколкото Буда няма отделна реалност, то и Вселената няма никаква реалност извън Буда.”^[2]

За Тхеравада Буда се разбира като крайна цел на световния прогрес, който се осъществява в непрекъснатия поток от съществувания.

Трите степени на реалност. Учението Трисабхава.

Учението се развива в Йогачара. Определят се три степени на реалност. Първата, това е конструираната реалност (парикалпита – свабхава) или реалността, която се конструира от нашите сетива и мнения, желания и привързаност. Това е въображаема реалност. Тя се конструира главно от имената на обектите, от привързаността към тях и от привързаността към съдържанието им. Втората е емпиричната реалност (паратантра - свабхава). Това са формите на сетивната и мисловна перцепция, т.е. разсъдъчната мисловна сфера. Третата е истинна реалност (паранишпана) или реалността на интелигибелната сфера, сферата на интуицията, чистото неразсъдъчно разбиране.

В “Ланкаватара–сутра”, знаменито произведение, в което се начертават някои от основните принципи на Махаяна, се определят седем равнища на реалност:

1. Реалност, достъпна за ума (читта-гочара) или сфера на съзнанието, освободена от емпиричните наслоявания и мнения;
2. Реалност, достъпна за благородното знание (джяна);
3. Реалност, достъпна за мъдростта;
4. Реалност, достъпна за двойствените представи (дришти), в които полето на познанието се разделя на субект и обект на познанието;
5. Реалност, достъпна за недвойствените представи, където субектът и обектът се снемат, най-вече в идеите за абсолюта и единното;
6. Реалност, достъпна за нивото на синовете на Победителя;
7. Реалност достъпна за Татхагата.

Нагарджуна изважда реалността от общия причинно-следствен ред, като самото реално не би могло да има причина за себе си. Това е просто изваждането на идеята за реалност от логиката на причинно–следственото поле.

Идеята за реалността в Махаяна

За Махаяна истинно реалното не може да бъде качество на нещо, което се определя от външни причини. Реалността следва да е сама за себе си. Това значи, че реално е това, което е причина на самото себе си. Абсолютът е причина на самия себе си, но той не може да бъде първопричина, защото по този начин се свързва с причинно-следствения ред. Признаването на този ред включва Абсолюта в логическото пространство на мисленето, а именно срещу това се бори Махаяна.

Махаяна и в частност Шунявада, е критическа философия. Тя опровергава различните мнения, възприемайки ги като ментални конструкции. В коментарите си към “Тибетската книга за великото освобождение” (TheTibetanbookofthegreatliberation) У.Й.Еванс-Вентц, пише: „.Махаяна утвърждава, че реален се явява само Единният Надвселенски Ум, т.е. всепроникващото и всеобемащото съзнание, което е трансцендентно на всички дуалистични представи, породени от крайното или от мирския аспект на ума. Това съзнание, разглеждано като пустота  (Шунья), е несъздадено, нямащо форма, безпредикатно, изначална същност, безобектен космически източник, начало на всичко конкретно и проявено, от което обектите възникват и, в което изчезват и пребивават в непроявено състояние”.

Би могло да се мисли, че по този начин в Махаяна се изменя и основният принцип за несубстанционалността. Истинно реалното няма нито външна, нито вътрешна причина за себе си. Следователно е и единствена причина за самото себе си, а като причина за себе си, то е и субстанция. Това е Дхармичното тяло на Буда (Дхармакая).

Разбирането на Махаяна за реалността и абсолютната субстанция е по-скоро излизането от семантично-логическата сфера на онова мислене, което може да се успокои в идеята за субстанцията.

Реалността при Мадхямика

Концепцията за реалността в Мадхямика е развитието на философското мислене до момента на изчезването на мисловното пространство и представата.

Най-общо Нагарджуна счита, че не съществува никаква реалност в сферата на причинно-следствения ред, както и че една от същностните особености на философското мисленето е “конфигуративната диалектика”, или отрицателната диалектика. Категориите причинност, движение, време, субстанция са плодове на тази диалектика, а също и самата представа за Нирвана. След явленията, след формите и следователно след самата възможност да се познава съществува истинната реалност. В този смисъл реалността (Шунья) може да се отъждестви с Нирвана при положение, че от нея отпаднат конфигуративните определения.

Спор между Йогачара и Мадхямика за реалността

Според Мадхямика абсолютна реалност няма. Съществува единствено относителна реалност. Абсолютната реалност не може да бъде истина в себе си доколкото съществува “особена конвенция” между самата увереност и мисленето. Увереността се превръща в мисловна увереност, увереност на мисленето, или мисленето се уверява и убеждава в една истина, която се явява същата тази конвенция. Сама по себе си “конвенцията” може да бъде истинна, но тя не може да е абсолютна. Тя принадлежи на една широка, но не абсолютна система каквато е философското мислене, философската интуиция, прозренията и пр.

Йогачара утвърждава, че всяко възможно съществувание, мислене, увереност, отношения, съмнения, интуиция, прозрения и пр.,както и техните обекти, съществуват в “алая виджняна” т.е. са в реалността на абсолютното съзнание.„Алая виджняна“ създава всяка възможна идея и самата се явява абсолютна реалност.

Лит.: The Lankävatärasütra/Tr. byT. D. Suzuki. L., 1932; Stcherbatsky Th. The Buddhist Logic. Vol. 1-2. Leningrad, 1930- 1932; Роземберг О.О., Проблемы буддийской философии. М. 1990; Шохин В.К., Первый опыт трехуровневой стратификации реальности в индийской философии (по тексту "Ланкаватара-сутры").

---

[1] Ф.И.Щерватской, Избранные труды по буддизму, М.1988, стр.55.

[2] Пак там.

БУДИСТКА КОСМОЛОГИЯ

 Според будистката представа както нашият свят, така и другите светове са състояния или “форми“ на съзнанието и могат да се определят като такива. В различните светове се попада следствие на прераждане, на медитация, но при всички случаи с променено съзнание. Със съзнанието, което познаваме ние можем да съществуваме единствено в нашия свят.

При пирамидалния символ страните се сливат във върха и множествеността изчезва в единността. Ако този символ се приложи към мисленето, във върха на пирамидата всяка мисловна множественост изчезва и се превръща в единност. Изчезват основанията и опорите на множествеността. Най-вече изчезва познавателното пространство, което е и условието за множествеността.

В будистката символика мисловната пирамида е по-скоро обърната. В най-висшите състояния и сфери пространството не изчезва. Напротив то се разширява и се превръща във вътрешно безкрайно определение на съзнанието. Последната сфера на света, според будистката представа (арупа дхату) е сферата на безкрайното пространство (акашанантятана). Това е безкрайно разширяващо се условие във формата на истински съществуващото, или истинската реалност.

Системата на различните светове е вертикална. Отделят се три сфери (тритхату):

1. Сферата на чувственото (камадхату)

В нея пребивават онези същества, които са във властта на чувствата, желанията, стремежите (упадана) и страстите.

Съществата, които са родени в тази сфера изпитват болки и страдания, щастие и нещастие, но всички са подвластни на бога на смъртта - Мара.

Тази сфера се разделя на небесен свят, свят на земните обитатели и подземен свят.

Небесен свят:

• Богове, които контролират наслажденията  (Паринимитра-вашавартин);
• Богове, наслаждаващи се на магическите творения  (Нирманарати);
• Богове, които се намират в състояние на блаженство  (светът Тушита);
• Светът на Яма.

В света на чувственото се намира планината Сумеру. Около нея се въртят слънцето и луната. На нейния връх се намира светът на Тридесет и Трите Бога. По склоновете на планината се намира светът на Четирите Небесни Царе (Вирудхака, Дхритараштра, Вирупакша и техният предводител Вайшравана).

В подножието на планината Сумеру се намира светът на Асурите. В гръцката митология аналози на Асурите са Титаните. Асурите завиждат на боговете. Те са горделиви, войнствени, подаващи се на гнева и страстите.

Светът на хората (Манусиалока)

Хората живеят на земната повърхност. Те нямат нито силите, нито възможностите на боговете, нито силите и възможностите на асурите. Това, което отличава хората е жаждата и потребността от познание. Нито боговете, нито асурите имат в тази степен потребност от познание. Поради това човешките същества могат по-лесно да достигнат спасението и Нирвана. Раждането във формата на човешко същество е и добра карма, и уникален шанс. В тази си форма съществото може да постигне сравнително по-лесно спасението. Краткият живот на хората, съзнанието за смъртта, съзнанието за нейната неизбежност, антиномиите, които следват от разсъждението за нея, вярата и съмненията подържат мисловната енергия на човешките същества.

В този свят се намират и четирите континента - Джамбудвипа, приличащ на триъгълник, намиращ се на юг; Пурвавидеха, приличащ на полукръг, намиращ се на изток; Апарагодания, приличащ на кръг, намиращ се на запад и Утаракуру, с формата на квадрат, намиращ се на север.

Светът на животните

Основното в него е страданието. Страданието в този свят е дори засилено, поради по-малкия обем и качество на съзнателното поле.

Светът на гладните духове  (Преталока)

Тези същества не могат да удовлетворят желанията си. Символично са представени с огромни кореми и много тънки шии.

Адовете (Нирака)

Обитателите на ада са подложени на ужасни мъчения, което е следствие на собствената им карма. Независимо от дългото време на пребиване в ада, от него може да се излезе след изчистването на негативната карма. „Временното пребиваване“ отличава будисткия ад от християнския и мюсюлманския. Описани са осем студени и осем горещи ада.

Осемте студени ада са:

1.      Арбуда-нарака (Arbuda-Naraka) - съществата, които населяват този ад са покрити с мехури от измръзване, следствие на крайно студеното време и тяхната голота;

2.      Нирарбуда-нарака (Nirarbuda-Naraka) - този ад е още по-студен и мехурите се пукат и болят ужасно;

3.      Атата-нарака (Atata-Naraka) - в този ад всички се тресат от студ;

4.      Хахава-нарака  (Hahava-Naraka) - ад на плача и стона;

5.      Хухува-нарака (Huhuva-Naraka) - ад на скърцащите зъби;

6.      Утпала-нарака (Utpala-Naraka) - ад, където кожата посинява от студ, подобно на лотос;

7.      Падма-нарака (Padma-Naraka) - велик лотосов ад, където кожата се покрива с кръв;

8.      Махападма-нарака (Mahapadma-Naraka) - цялото тяло, заедно с вътрешните органи, се тресе от студ.

Във всеки следващ ад пребиваването е 20 пъти по-дълго отколкото в предишния.

Осемте горещи ада:

1.      Санджива-нарака (Sanjiva-Naraka) - в този ад земята се състои от разтопено желязо. Съществата, които го обитават страдат не само от разтопеното желязо, но и от ужасните слуги на Яма, които ги посичат с мечове и копия. Съществата губят съзнание, но впоследствие отново идват в съзнание и цикълът се повтаря. В този ад се пребивава 162х10¹⁰ години.

2.      Каласутра-нарака (Kalasutra-Naraka) - ад на черните сечения. В него, наред с мъченията от по-горния ад, ужасните слуги на Яма разсичат съществата със секири на предварително определени части от черни линии. В този ад се пребивава 1296x10¹⁰ години.

3.      Сангхата-нарака (Sanghata-Naraka) - съкрушителен ад. В него съществата се смачкват от разтопени скали. Пребиваването в този ад е 10368х10¹⁰ години.

4.      Раурава-нарака (Raurava-Naraka) - ад на воплите. Под краката на обитателите му земята гори. Пребиваването в него е 82944х10¹⁰ години.

5.      Махараурава-нарака (Maharaurava-Naraka) - ад на страшните вопли. Той е свързан със страшни мъчения. „Животът“ в него продължава 663552х10¹⁰ години.

6.      Тапана-нарака (Tapana-Naraka) - огнен ад. Слугите на Яма пробождат жертвите си с огнени копия докогато не запалят вътрешните им органи. Пребиваването в този ад е 5308416х10¹⁰ години.

7.      Пратапана-нарака  (Pratapana-Naraka) - велик огнен ад. Мъченията тук са още по-жестоки. Пребиваването е 42467328х10¹⁰ години.

8.      Авичи-нарака (Avici-Naraka) - най-ужасният ад. Пребиваването в него е 339738624x10¹⁰ години. Той се нарича още непрекратим.

2. Сферата на формите (рупадхату)

В нея може да отсъства страстното желание, но принципите на съзнанието са построени така, че познанието и възприемането на света се извършва чрез формата и определението.

Обитателите на тази сфера имат по-близки до нашите принципи на съзнанието, познанието и мисленето. Те имат и тела, които дори да са различни от нашите, имат нещо общо с тях – формата. Съществата, които обитават тази сфера не са подвластни на общите закони на тялото, не изпитват болка, не се измъчват от стремежи към удоволствия, нямат полови различия и не изпитват този стремеж.

Сферата на формите се състои от редове, като всеки следващ ред е два пъти по-голям от предишния.

Най-висшите части на сферата на формите се наричат Шудхаваса (Чисти обитатели). Това е част от четвъртата дханя (четвъртото медитативно състояние) на сферата. В тази част на света на формите живеят агамините, тези които „не се връщат обратно“ в света на Сансара. Те са получили Просветление и повече няма да се преродят в по-нисши светове. Разликата между обитателите на Шудхаваса и Бодхисатвата е тази, че обитателят на Шудхаваса никога не ще се прероди извън пределите на собствената си област, а Бодхисатвата следва да се върне в света на хората.

От горе надолу Шудхаваса се дели на пет части. Те са:

• Сферата на висшите богове (Аканищха). От тези богове „няма по-стари“;
• Сферата на ясногледащите богове (Сударшана);
• Сферата на прекрасните богове (Судриша);
• Сферата на безметежните богове (Атапа);
• Сфера на не най-великите богове (Авриха).

В четвъртата (Брихатихала) дханя (медитативно състояние) се намират още:

• Светът на безсъзнателните богове (Асанясата). Това са богове, които се стремят да достигнат висшето състояние на света на не-формите;
• Светът на боговете на винаги по-големите плодове (Брихатбхала);
• Светът на боговете с излишък от добродетели (Паняпрасава);
• Безоблачни богове (Анабхрака);

Третата дханя (Шубхакритсна)

Това медитативно състояние на съзнанието се характеризира със спокойна радост. Тук се намират следните светове с техните обитатели:

• Светът на боговете на всеобщото блаженство;
• Светът на боговете на безкрайното блаженство;
• Светът на боговете на ограниченото блаженство;

Втората дханя (Абхасвара)

Това е медитативно състояние, което се характеризира с възхищение и радост. Тук се намират световете на:

• Лъчезарните богове;
• Боговете на безграничното сияние;
• Боговете на ограниченото сияние.

Първата дханя, светът на Брахма

Това медитативно състояние се характеризира с наблюдение, възхищение, отражение и радост. Тук се намират:

• Светът на Брахма (Махабрахма). Брахма е създател на света, но неговият живот, независимо от продължителността си, е краен;
• Светът на жреците на Брахма (Брахмапурохита);
• Светът на съветниците на Брахма (Брахмапаришадя).

3. Сфера на неформите (арупа-дхату)

В тази сфера отсъстват принципите на формата и определението. Отсъства и познатият ни пространствено-времеви ред. Следователно в нея следва да има други форми на съзнание и мислене.

Тази сфера не се намира никъде в пространството, няма конкретно място. Това е сферата на висшите богове. Много от аспектите на тази сфера приличат на Нирвана. Една от разликите е, че в арупа-дхату съществува дхармата на изчезването, която не съществува в Нирвана. Това отличава арупадхату от Нирвана.

От своя страна сферата на не-формите се състои от 4 сфери, в които пребивават различни типове висши богове:

1.      Сферата, в която няма нито възприятия, нито невъзприятия (Найвасамджнянасамджняятана). Това е състояние на съзнанието, в което принципите на осъзнаване и познание са напълно различни от нашите и не могат да бъдат възприети нито чрез сетивността, нито посредством мисленето. Това е самодостатъчна форма на съзнание, която няма опора нито в тялото, нито в идеята за субекта, нито в познатите ни форми на съзнателното и логическото поле.

2.      Сфера, в която отсъства абсолютно всичко, сфера в която няма нищо (Акимчаняятана). Това състояние на съзнанието се различава от нашата представа за смъртта, само благодарение на липсата на идеята на тоталността на нищото. В смъртта тоталността на нищото, според някои представи, е абсолютна.

3.      Сферата на безкрайното съзнание  (Виджнянанантяятана). Съзнанието в тази сфера на съществуването е безкрайно и всепроникващо.

4.      Сферата на безкрайното пространство  (Акашанантяятана). Обектът на медитация в тази сфера е безкрайното и безначално пространство (акаша).

Сферата на не-формите е сферата на местопребиваването на онези богове, които не са подвластни на чувствителността. При тях не съществуват законите за възприемането и мисленето посредством понятия, форми, отношения и определения.

Обитателите на различните светове могат да не възприемат другите, т.е. възприятията имат различна база и различни принципи, но могат и да ги възприемат. Например хората и животните обитават различни светове, що се отнася до мисленето им и стремежите им, но също така и един и същи свят що касае принципите на възприемане и физическите тела.

Времеви периоди

Основна единица на времевото измерване е Махакалпата (Великата калпа). Не може да се определи точната продължителност на Махакалпата, най-вероятно това е милиарди години. Тя се разделя на четири обикновени калпи.

1.      Вивартакалпа (Vivartakalpa), калпа на еволюцията. В този период Вселената се създава и се разширява;

2.      Вивартастхаикалпа (Vivartasthāyikalpa). Тук Вселената се намира в стабилно състояние;

3.      Самвартакалпа (Samvartakalpa). Вселената се свива и изчезва;

4.      Самвартастхаикалпа (Samvartasthāyikalpa). Вселената остава в състояние на пустота.

Лит.: Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы) разд. третый: Учение о мире. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб.,1994.