„Вадрачхедика Праджня Парамита Сутра“,
„Елмазенатасутра“ или „Сутра за
съвършената мъдрост, разсичаща невежеството като удар на мълния е основен текст
на системата Махаяна. Една от основните идеи в сутрата е, че връзката на
мисленето с езика не може да отрази истинската реалност, доколкото езикът
борави със знаци. Следователно всичко, което е изказано, дори това което е
казано от самия Буда, не може да бъде абсолютно истинно, защото е определено
от условия (знаци). Боравейки с образи и
знаци мисленето също не може да достигне до истинската реалност.
Според сутрата истинската реалност
няма образ и следователно не може да бъде възприета и описана. Тя е „обект“ на съзнанието
на просветления. Пътят към Просветлението минава през постигане на висши
качества за познание, през интуицията и през познанието на самата дхарма. Ето
част от текста:
Бхагават каза: Как мислиш Субхути,
съществува ли в Татхагата телесно око?
Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има
телесно око.
Бхагават каза: Как мислиш Субхути,
съществува ли в Татхагата удивително око?
Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има
удивително око.
Бхагават каза: Как мислиш Субхути,
съществува ли в Татхагата око на интуицията
(праджня)?
Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има
око на интуицията (праджня).
Бхагават каза: Как мислиш Субхути,
съществува ли в Татхагата зрение за самата дхарма?
Субхути каза: Да Бхагават, в Татхагата
съществува зрение за самата дхарма.
Бхагават каза: Как мислиш Субхути, има ли
Татхагата окото на Буда?
Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има
окото на Буда.
(Ваджрачхедика Праджня Парамита сутра, 18)
В сутрата се застъпват и следните
твърдения:
Буда не е човешко същество, а е самата истинна
реалност, такава каквато тя е (Татхагата).
Нито личността (Аза), нито дхармите имат
собствена същност.
Живите същества пребивават в Нирвана и единствено невежеството (авидия) поражда
илюзията, че те пребивават в Сансара.
