Будизмът, за
разлика от ортодоксалния брахманизъм, с известни уговорки признава религиозната
пълноценност на жените. Женската идея се разглежда и от митологичен, и от религиозен,
и от философски аспект.
Митология на
„женското начало“
Ние познаваме два
вида закони в света. Първият вид или тип са „първичните“ закони, които са
неизменни, които съществуват вечно и които по всяка вероятност предшестват
сътворяването на света. Те имат трансцендентална причина. Вторият тип са тези
закони, които можем да наречем вторични и които познаваме, променяме и в известен
смисъл създаваме. Законите, които променяме, т.е които намираме и създаваме,
носят в себе си двойствеността на създаването и изменението. Именно те се
свързват с „женското начало“ и в различни философски и
религиозни учения се наричат „женско условие“ или „женско начало“.
Защо „женско
начало“? Защото в него са принципите на качественото изменение, на изменението
изобщо, на създаването на живото битие, на съзнанието и самоосъзнаването, на
съществуването, на битието изобщо. Поради това в женското начало са и принципът
на двойствеността, на противоречието, на антиномията, а също и на доброто,
злото, страданието и насладата.
Митология на женската идея
Женското начало
има своята жива действителност в женската идея. Тя е носител на двойствеността.
Носител е също и на древния закон на доброто и морала, а също на злото, разрушението
и коварството.
Женската идея има
двойствена митология. Според библията двойствеността на женската идея е в
създаването на Лилит и Ева. Първата жена е Лилит. Тя претендира за носителка на
небесното начало. Нейният смисъл е независимостта. Втората е Ева. Тя е зависима
и подчиняваща се. Началото й е земно.
Афродита също е
двойна. Първата е Афродита Урания (Небесната). В нея е небесното женско начало.
Втората е Афродита Пандемос (Всенародната). В нея е земното и човешкото.
Доколкото добро,
за дадено състояние, дадена форма, или битието изобщо, е тяхното запазване и продължаването
на тяхното битие, то женската идея се свързва именно с това. Майката като даваща
живот и запазваща живота е добро за детето си. По-късно добро ще се нарича и
това, което поддържа дадени отношения, взаимоотношения, може да изживява
състрадание, за преминава през границите на субекта, да чувства болките и
страданията на другия и пр.
Женското начало е
носител на принципа на това добро, защото е и насител не само на принципа на
запазването, но и на принципа на създаването и сътворяването. Всяко творчество,
всяка мисъл и всяко съждение, които са направени към създаване и сътворяване, а
не към разрушение са добро и принадлежат към законите на женското условие.
Доброто е истината на битието и запазването. То е победата на битието над
небитието, на съществуванието над онова, което не е съществувание.
Поради принципа
на запазването в повечето учения, женската идея и нейната действителност –
жената, се разглеждат като това, което запазва сетивно – видимото битие и не се
стреми към неговото отричане. Това обяснява и особеното отношение на жената към
метафизическото и скритото познание.
Женското начало в будизма
Тхеравада
разглежда женската идея като пряко изражение на Сансара. Жената е една от
силите, които създават трудно преодолима социална, а дори и мисловна гравитация
в света.
В Махаяна тези
схващания за жените се променят. Женското начало се свързва с мъдростта, дори
със съвършената мъдрост (праджняпарамита).
Тибетският
будизъм счита, че женското начало е в намирането на смисъла, в намирането на
същността, което от своя страна е принципът на създаването и раждането.
Женското начало е в необходимостта от възникването, в превръщането на небитието
в битие. В този смисъл като женско условие може да се разглежда и Шунья. Тя
дава началото на всичко. Това по принцип е раждане. Битието е родено, а
неговата същност е пустотата.
Женското начало
не само може „да роди“, но и да трансформира и конструира законите на
Вселената. Мъжкото - не. Мъжкото начало е онзи конкретен закон, който не може
да бъде променен. Той е носител на непроменения закон, а той се взима отвън, от
трансценденталната реалност във формата на „блага активност“ или това е самият
способ. Впоследствие, благодарение на наличието на женско начало законът се
превръща във вътрешен и може да се трансформира и променя. Тибетският будизъм свързва
мъжкото начало с „благата активност“, упая. Животът, създаването, раждането и
творчеството са именно промяната, трансформацията на закона, достигането до същността,
т.е съвършената мъдрост.
В тибетския
будизъм Шунья се сравнява с „космическа вагина“. Нейният символ е обърнат с
върха надолу триъгълник. Женското начало се превръща в основата на
пространството и на пустотата. Като такова то е първично, няма причина за себе си и не съдържа в себе си
никаква двойственост. Подобно твърдение е противоположно на западните митологични представи за женското начало. От друга страна като основа на всичко Шунья се явява причина за множествеността, а следователно и за двойствеността.
Следствие на двойствеността пространството се разделя. Външното
пространство отговаря на мъжкото начало. Вътрешното пространство - на женското.
Психиката е женско начало или женско условие. Осъзнаването и себеосъзнаването,
също.
Когато външният
закон влезе в съюз с вътрешния, т.е. законът на природата влезе в съюз с
психиката и съзнанието се сътворява човешкото мислене.
Човешкото мислене
е първият променен конструиран и модифициран закон на Вселената.
Как се създава
женското начало. Женското начало това са семената на живота, на субекта, на
битието, на промяната. То съществува като условие – закон, който става действителен
в развитието и изменението. Без женското начало не може да съществува нито
субект, нито мислене, нито съществуване и битие.
Будизмът и жените
Нефилософският
ракурс към женската идея осветява най-вече нейната близост с чувствеността.
Самото прераждане на съществото като жена, само по себе си, е следствие на лоша
карма.
Привързаността
към женската идея, към жената изобщо (независимо дали тя е жена, майка, или
дъщеря) е една от най-силните привързаности в този свят. Счита се, че тази
привързаност, наравно с привързаността към собствения „Аз“, е и основно
препятствие по пътя на спасението, дори най-голямото зло и най-голямото
препятствие. На второ място е привързаността към семейството. Тези
привързаности замъгляват истинното зрение и не позволяват на съществото да
намери пътя към Просветлението и Спасението.
Възможно ли е
Просветлението за жената. Възможно ли е тя да тръгне по пътя на Спасението?
Буда смята, че това е възможно. Пътят обаче, който следва да бъде изминат ще
бъде много по-тежък, а в някои случаи и непосилен за женското същество. Поради
това жената не може да достигне пълно просветление (Samma-Sambuddha).
Жените са много
по-дълбоко свързани със света на Сансара. Тяхното естество е не само здраво
свързано със света, с привързаността към дома, с привързаността към семейството
и децата, но и със създаването и дори запазването на света. Именно жените са
носители на елементите на запазването. Те създават света и пазят света. Но също
така са свързани с чувствените елементи на света. За ранния будизъм жените са
опасен капан, който изкусителят Мара е заложил за мъжете.[1]
В „Gullavagga“ X.I. четем: „Както в оризовото поле, Ананда,
когато то е в своя пълен разцвет се разпространява болестта, наречена плесен,
тогава разцветът на това поле не продължава повече по същия начин. Ананда, ако
жените бъдат допуснати до едно учение или орден, да се отрекат от света и да се
отправят към бездомността, светият живот не продължава дълго. Ако Ананда, в
учението и ордена, който Съвършеният е основал не беше разрешено правото на
жените да се отправят от домовете си към бездомността, светият живот би останал
съхранен дълго време, Ананда. Чистото учение би просъществувало хиляда години.
Но сега, Ананда, това, че в учението и ордена, който Съвършеният е основал,
жените се отричат от света и се отправят към бездомността, при тези
обстоятелства Ананда, светият живот няма да се съхрани за дълго. Само петстотин
години Ананда, ще просъществува учението за истината.“
„Как трябва да се
държим към жените? - Такъв е въпросът на Ананда към Буда.
Буда отговаря:
Трябва да избягваме погледа им, Ананда.
Ананда: Но ако ги
виждаме господарю, тогава какво да сторим?
Буда: Не
разговаряйте с тях, Ананда.
Ананда: Но ако
вече говорим с тях господарю, тогава какво?
Буда: Тогава
трябва да се пазите Ананда.
Жената в будистката община
Независимо че
Буда се е отнасял с известно недоверие към женското монашество и женския път
към спасението, той все пак допуска основаването на женска монашеска община.
При влизането в
будистката община всеки кандидат следва да отговори на въпроси, свързани със
собственото му здраве, на въпроси за това, което може да го задържи в света, за
собствените си родители и др. Будистите считат, че състоянието на здравето е
непосредствено свързано с характера на човека, с неговия темперамент, със
страстите, а от тук и с отношението му към света и реалността. При жените
отношението темперамент - страсти и реалност е по-различно от това при мъжете.
По-различно е и онова, което задържа съществото в светското общество и онова,
което женското същество смята за основен дълг и смисъл на съществуването си.
Често встъпването
в санкхата за жените е свързано с различни, нерелигиозни поводи. В „Тхеригатха“
(Песните на стариците) са описани някои от тези поводи.
Една от причините
(може би най-разпространената) за встъпване в сангхата е смърт на дете или
деца. В „Тхеригатха“(3.5,6.1,6.2) се описва историята на монахинята Кисягатами
загубила сина си, изпаднала в пълно отчаяние и влязла в будистката община. Дори
в будистките общини са съществували групи от монахини загубили децата си и
заедно с тях желанието си за живот. В „Тхеригатха“ (5.12) е описана и историята
на монахинята Чандра, загубила както мъжа си, така и децата си.
Друга причина,
описана в Тхеригатха (13.1), е настъпването на старостта и изчезването на
женската красота. Амбанли, дивно красива куртизанка, влиза в общината защото не
може да понесе собственото си остаряване. Описани са историите и на други
куртизанки – Адхакаси и Вимала.
При жените също
така е много по-често и остро съмнението в това дали чрез встъпването в
общината е избран правилният път? Дали трябва да бъде разрушена връзката със
света, със който женското същество е така дълбоко свързано? В „Бхикхуни-самюта“
се описват точно тези съмнения, съществуващи в женското съзнание.
Основното
съмнение е това дали не трябва да се наслаждаваме на живота, на неговите
радости, а не да го считаме за страдание?
Дали не трябва да
се наслаждаваме на живота сега, по време на младостта, а не после да се
разкайваме за пропусната възможност?
Не е ли смисълът
на женското същество да създава нов живот?
Възможно ли е
жената да получи Просветление?
Истинно ли е
учението на Буда?
Може ли жена да
се отдава на медитация, да бъде в уединено място и не рискува ли, правейки това,
да стане жертва на някаква форма на агресия и посегателство?
Независимо от
особеностите на женското съзнание, Буда се съгласява, според някои източници
под натиска на своята дойка Махапраджапати, да бъде основана женска монашеска
община. Тя била оглавена от неговата дойка. Встъпването в женската санкха било
обременено с ред допълнителни условия и правила. Това са т.нар. осем правила
(гарудхама), които поставят жените - монахини в неравностойно положение спрямо
монасите. Какви са тези осем правила?
1.
Монахинята
(бигуни), дори да е от сто години в сандхата е длъжна да указва уважение към
монаха, дори той току що да е приел посвещение.
2.
Монахините
не трябва да прекарват сезона на дъждовете, или т.нар. „лятно отричане“ на
място, в което няма монаси.
3.
Всеки две
седмици монахините са длъжни да посещават мъжката монашеска община за да
участват в церемонията „упосатхи“ (общо събрание на монасите) и да получат инструкции
и поучения от монасите.
4.
След края
на „лятното отричане“ монахините са длъжни да участват в специално събрание на
двете общини (на монахините и монасите) за обсъждане на поведението на монасите
и монахините.
5.
Монахиня
извършила тежко провинение (сангхадисеса) следва да бъде наказана и в двете
общини - и тази на монасите, и тази на монахините. Срокът на нейното наказание
е по-дълъг от този на монаха. Неговият срок е шест дни и е само в рамките на
мъжката община.
6.
Кандидатката
за монахиня преди посвещението трябва да премине двугодишен изпитателен срок.
След този срок тя трябва да получи посвещение както в мъжката, така и в
женската община. За разлика от жените - кандидатки, за монасите не се предвижда
двугодишен срок на изпитание и посвещението е само в мъжката община.
7.
Монахинята
не следва да оскърбява или порицава монаха по никакъв начин, дори и косвено.
8.
Монах може
да поучава монахинята, но монахинята никога не трябва да поучава монаха или да
му дава съвети.
Най ниската
степен на посвещението е саманери (послушница). За да я получи кандидатката
трябва да е навършила 7 години. На това ниво тя трябва да изпълнява десет
предписания.
Следващото ниво е
упасампада. За да го получи кандидатката трябва да е навършила 20 години. Да
бъде здрава и да има разрешението на родителите си. Тя следва стриктно да изпълнява
предписанията, които на това ниво са шест. Ако наруши едно от тях трябва да
започне всичко от начало. Това е двегодишна подготовка за посвещение в бигуни
(монахиня). За да бъде посветена в тази степен, това трябва да бъде признато от
минимум 5 монаси.
След посвещението
монахинята се присъединява към общината и се отказва от всичко, което е имала
преди.
Лит: Bimala Churn Law. Buddhist Women. p. 67 // The
Indian Antiquary. 1928,
04, p. 65-68. http://pears2.lib.ohio-state.edu/FULLTEXT/JR-ENG/lawbud.htm; Bhikkhuni-samyutta. Tr. from Pali by Bhikkhu Bodhi. Kandy, Sri
Lanka. Copiright 1997. http://www.accesstoinsight.org/lib/bps/leaves/bl143.htm; In Young Chung. A Buddhist View of Women: A Comporative
Study of the Rules for Bhik.sunnis and
Bhik.sus on the Chinese Praatimok.sa, p. 36 // The Journal of Buddhist Ethics. 1999. Volume 6. ISSN 1076-9005; Законы Ману. М., 1992;
Херман Олденберг, Буда, живот, учение, орден, С. 2016.
