Осемте типа
съзнание (санскр.
Астаявиджняна) са едно от най-важните понятия на будистката школа Йогачара.
Основният
акцент при тази будистка система е
изследването на съзнанието и неговите различни степени, а основният тезис е
положението че: “Що се отнася до трите свята (камалока, рупалока и арупалока),
то те не са нищо друго освен съзнание”. Реалността е във феномена на самото съзнавано,
на акта на осъзнаването, на увереността в осъзнаването. Йогачара смята, че в
съзнанието е светът като цялата възможна представа и като цялата възможна
действителност.
Първите
пет „вида“ съзнание - зрителното, слуховото,
обонятелното, тактилното и вкусовото се отнасят със света на феноменалното
битие.
Шестият
вид съзнание - чисто
съзнание (мановиджняна) е разсъдъчно съзнание, формирано от предходните пет[1]. Негова основа е общата
сетивност.
Седмият
вид (клищамановиджняна) възприема
външното като противоположно на вътрешното. Това съзнание оформя дуалността,
оформя идеята за субекта и обекта като взаимозависими противоположности.
Клищамановидшняна е обобщаващо съзнание. То създава противоположните понятия и
антиномиите. Именно за това се нарича и клеща
(клища), т.е. нещо което се подава на ментални „замърсители“.
Често вместо “клиштамановиджняна” или “клиштаманас” в литературата (както небудистка,
така и будистка) се употребява просто “манас”. Този манас се различава съществено от
съдържанието, което влагат в него сарвастивадините. Същността му е мисълта,
докато при Абхидхарма-Сарвастивада е
различаването. Клиштамановиджняна събира в своеобразен фокус всички възприятия,
усещания и впечатления и се явява център на личността. Клиштамановиджняна дава
и илюзията за неизменност и следователно за неизменен Аз или душа.
Съпровожда
се от следните моменти, които го “замърсяват”. Първо - атмамоха (незнанието),
второ - атмадришни (свързването на мисълта с Атман), трето - атмамана (гордостта, която се опира на Атнана)
и четвърто - атмаснеха (любовта към самия себе си).
Клиштаманас
винаги е свързан с чувствата и с осъзнаването на идентичността. Поради това той
е “омрачен” или “нечист ум”. Наричат го също “хващащ се” защото именно той
образува фокуса на личността, представата за “Аза”. Оттук следва и илюзията за
самостоятелното съществуване, илюзията за индивидуалността. Доколкото манас се явява
обединяващо звено на психическите елементи и на техните конфигурации той е
носител на индивидуалността, но доколкото индивидуалността е илюзия за
самостоятелно и независимо съществувание, а оттук и врата към вярата в
субстанционалността на себе си, то манас е именно нечисто съзнание и илюзия.
Алая - виджняна
В произведението си Кармасиддхипракарана
(Разяснение на кармичните действия), на въпросите на опонентите как може да се
определи Алая-виджняна, Васубанду отговаря: “Нейното съдържание е
неразличимо”.
Защо
Алая-виджняна се нарича
съкровищница? Това е така, защото е основно, базово съзнание, коренът на съзнанието. В него, в снет вид, във
формата на “семена” (биджа) се съдържат всички конструкции и схеми, които дават
идеите и образите, и актуално и потенциално могат да достигнат повърхността на
индивидуалното съзнание и да се осъзнаят като външен свят. Светът е конструкция
и то логическа конструкция. Това, което съществува в индивидуалното съзнание е
разгръщането на идеята, съществуваща в Алая-виджняна. Следователно в
Алая-виджняна съществува и основанието на индивидуалното съзнание, и неговата
“форма”, както и самата идея за “съзнателност”, т.е. онази специфична
осветеност, която непосредствено предхожда идеята за “Аз съм”.
Концепцията има много общи моменти с философията на Беркли и най-вече с
философията на Кант. Много сродни моменти има и с феноменологията и
екзистенциализма.
Алая-виджняна съдържа в
себе си всяка представа. В нея е и представата за абсолютното, за Единното. Представата за нещо “извън” това съзнание е също в
това съзнание, доколкото самото “извън света”, “извън абсолютния мисловен
хоризонт” са представи. Абсолютът като представа е велик
тезис на Йогачара. Като съдържание на мисловните и сетивните
представи той има много общо с Хегеловата представа за идеята за абсолютността,
която е в абсолютността.
Феноменалният
свят, според йогачарите, е същинската реалност. Друг свят просто няма.
Разделението на феноменален, ноуменален или “външен” свят за Йогачара е просто
намирането на идеята за това разделение, която бездруго съществува във
всеобщото съзнание. Именно в този смисъл Алая-виджняна е абсолютна.
Представата за реалност, извън абсолютността на Алая-виджняна, е фантазъм.
Сама по себе
си Алая-виджняна не е
абсолютна субстанция, независимо че съдържа представата за нея в себе
си. Нейната абсолютност е в корена на съзнанието, в неговата базовост, а не в
субстанцията, Бог или Единното. Идеите са по-скоро етапи на съзнанието, а
смисълът на цялото съществувание, в частност на съществуването на човека, е
изменението на съзнанието. Съзнанието се изменя като се освобождава. То може да
се задържи при даден етап, ако е свързано с него и “омърсено” от него.
Субектът и
обектът имат своето различие в цялото, но това различие е в недостатъчността на
мисловното проникване, в отношението между сетивност и мислене. Йогачарите
признават това различие, но както пише С. Радхакришнан „те го признават само
психологически“. Практически това е намесата на авидия, която затруднява проникването. Основата на
двойствеността е неведението (авидия),
което може да се каже и така - неведението (авидия) създава двойствеността. Тя
се развива в идеите за субекта и обекта, за Аза и не Аза (клиштамановиджняна).
Сетивността също е страна от тази двойственост. Чистото мислене, разумът
(будхи) е освободен от двойствеността, следователно той е освободен и от
сетивните основания. Това е в чисто мисловен аспект.
Идеите на
разума се извличат от всеобщото съзнание. Това дава повод разумът да се раздели на
“осъзнаващ недвойствеността” и “извличащ идеи”. Към първия тип е близко
Кантовото понятие за чистия разум, а към втория - по-скоро Кантовото разбиране
за разсъдъка. Същинският разум няма нищо общо с “разсъдъка”, именно той
осъзнава недвойствеността. В този си акт той придобива знание. Това знание е
следствие на осъзнаването, но не следвайки чисто логическото поле на разума. В
акта на осъзнаването разумът се превръща в нещо различно от себе си. За да бъде
достигнато просветлението следва да се измине един “участък” от мисловния път,
където мисленето или разумът не могат да преминат. Това може да направи някаква
друга форма. Най-често това е интуицията, която може да достигне до т.нар.
“благородна мъдрост” или Просветлението. По същество това е достигане до
Абсолюта и Нирвана.
Присъствието
на сетивните основания в мисленето е необходим етап от пътя към чистотата и
съвършенството. Именно това мислене предполага авидия. В този смисъл то се разглежда като двойствено.
Йогачарите наричат тази двойственост, съответно съзнаваща и несъзнаваща.
Несъзнаващата “част” има своите основания в скандхите, в телесността, а оттук в
сетивността и в “сетивното възприемане на света”, което е несъвършено
възприемане.
За Йогачара
фундаментален принцип на Вселената е съзнанието. То предшества всяко нейно
състояние и следствие. Достига до себе си или става действително като самото
себе си в себеосъзнаването. Последното има множество форми и степени. Една от
познатите ни степени е осъзнаването на себе си (субект, Аз) като закон на себе
си и на това, което не е себе си (обект, друго). Подобна интерпретация е близка
до брахманистката позиция, дори може да има и своеобразно сливане с нея.
Лит.:Wayman A., The Yogäcära Idealism //
Philosophy East and West. 1972. Vol. 15, January. Dutt N., Mahayana Buddhism.
Delhi.1978; Dutt N., Buddhist Sects in India., Delhi,1978; Hobogirin,
Dictionnaire encyclopedique du Bouddhisme. Tokyo 1931; Lusthaus D.,
Buddhist Phenomenology: A Philosophical Investigation of Yogäcära Buddhism and
the Ch'eng wei-shih lun. L.: Curson Press, 2000; Powers J., The Yogäcära School of Buddhism: A Bibliography.
Metuchen: Scarecrow Press, 1991; Kochumuttom T. A Buddhist Doctrine of
Experience: A New Translation and Interpretation of the Works of Vasubandhu the
Yogäcärin. D., 1982;Tola F., DragonettiC. Being as Consciousness. Yogäcära
Philosophy of Buddhism. D., 2004; Чаттерджи А.К. Идеализм йогачары / Пер. с англ. M., 2004; Waldron W.A.S. The Buddhist
Unconscious: The Älaya-vijnäna in the Context of Indian Buddhist Thought. L., 2003.
[1]
Положението, че мановиджняна се формира от предходните пет съзнания се споделя
от някои будистки автори. Други считат, че мановиджняна е самостоятелна група
елементи и самостоятелно, но не самодостатъчно съзнание.
