Това е общоиндийска концепция за източника на познанието и за средствата с които го получаваме. Основните източници на познание са четири. Чувствено възприятие (пратякша), логически изводи (анумана), авторитета на свещените текстове (шабда) аналогия и сравнение (упамна).
Будистката теория на възприятието, е теория на непосредствения контакт на възприемащата същност с потока на дхармите, или контакт между “съзнаващата част от потока” с несъзнаващата част. В контакта се достига до истинната “външност”, до дхармата. Това е контакт между дхармите. Той не може да бъде неистинен. Той е вън от всяка илюзия. Илюзиите идват в по-горните етажи на перцптогензата.
Контактът, съединението между съзнанието и обекта в акта на възприятието е непосредствен, т.е. не се намесват по-висшите звена от перцептогенезата. Например при Няя и Вайшешика, непосредствеността на възприятието няма най-голямата степен на истинност.. Съединението (санкарша) е на всички нива. Атман се съединява с манас, манас от своя страна с дадения сетивен орган, а сетивния орган с обекта. По този начин същинското възприятие е следствие от обратния процес, от обратното връщане към манас и Атман. Възприемането на реалността сама по себе си се изгражда в обратния процес, в процеса на връщането.
При будизма механизмът е почти същия, но степента на истинност е най-голяма при непосредствения контакт с дхармите. Там се възприема реалността такава каквато е. По късно с намесата на другите психически процеси започва конструирането на реалността. Пред екрана на съзнанието възприятието вече достига като конструкция, с много по-ниска степен на истинност. Това е и едно от основете положени на будизма, че ние познавайки, конструираме света и реалността.
Докосването на възприятието до реалността не се осъзнава като същинско познание. Познанието е процес на връщане обратно към осъзнаващата същност. В този акт истинността се променя. Така, че и възприятието (прятякша) и логическия извод (анумана) нямат абсолютна достоверност. Това което може да даде по-голяма истинност е пратибха, или интуицията.
В познанието интуицията се явява под формите на моментно озарение, синтетически инсайд, просветление. Според Бхартихари[1], интуицията е свързана с принципа на неделимостта, на единността, който в самото слово се явява носител на смисъла. Именно този носител на смисъла е и пратибха. Знанието което дава пратибха не може да бъде сведено нито до разума нито до чувствата. От къде се появява то? Пратибха е единния завършек на много дълъг процес на натрупване и синтезиране на духовното знание. Този процес на натрупване, на запазване на традицията се нарича агама.
Агама може да бъде “близка”, т.е. придобита в този живот, и далечна, знание придобито в другите прераждания, или ако желаем по-опростената илюстрация, “генетично знание”. Но смисълът на агама не се изчерпва с това. Придобито, или генетично знание имат и животните. Генетично знание имат и хората за които познанието не е висша потребност. Агама е духовното знание, знание преминало през великите риши, метафизическо прозрение. Именно духовното знание се явява като единността, осветеността, непосредствеността на смисъла. То може да се съзнае като прозрение, просветление, мистично откровение. Именно то е пратибха.
[1] Бхартрихари “Вакяпадия”
понеделник, 26 септември 2011 г.
сряда, 21 септември 2011 г.
Теорията Татхагатагарбха
Има автори, които считат, че концепцията се оформя в лоното на Йогачара. Според други тя е по-стара от Йогачара. Възможно е в самото начало да е била самостоятелна школа. В нея ясно се виждат идеите на Майтрея, Васубандху, Асанга, Сарамати (Стхирамати) . Следователно някои положения на доктрината са създадени III-IV в.от н.е.
Татхагата е синоним на Буда. Гарбха има няколко значения. Първото е ембрион, или зародиш. Второто е матка, вместилище, лоно. За разлика от Абхидхармакоша което значи вместилище, кошница на философските знания, или Алая-виджняна, което значи съзнание вместилище, Татхагатагарбха е вместилище на “будоството”, което според доктрината съществува в най-глъбините структури на съзнанието на човешките същества.
Основни произведения са: Махапаринирвана сутра (Сутра за великото стъпване в Нирвана), Шрималадеви симханада сутра (Сутра на лъвския рев на царица Шримали), Татхагатагарбха сутра (Сутра на зародишите на състоянието Буда), Гандавюха сутра (Сутра на цветната гирлянда) и най вече Ратнаготра вибхага», или Уттаратантра (III в.). В трактата “Трактат за пробуждане вярата в Махаяна” са синтезирани възгледите на Татхагатагарбха и Йогачара. По-късно тази синкретическа философия все повече добива свое лице и се отдалечава от класическата Йогачара.
Акцент на концепцията е да се освободи онази възможност, присъстваща в глъбината същност на човешкото същество, която може не само да го просветли, но и да го превърне в Буда. Това е твърде стар будистки тезис. Самият Буда е говорил за това. Неоформената идея може да се види и в ранния будизъм. Може да се види много по-ясно в Махаяна, но като главна идея е в гарбха.
Как може да се определи това, което е в най-глъбините структури на човешката същност? Тази т. н. гарбха на “будовостта” съдържаща се в човешкото съзнание. Това, което може да достигне много близо до нея и да я види в неясни контури е мисленето. От своя страна именно то е добрата карма, възможността за познание и просветление. Дълбокото и чисто мислене, е винаги следствие на действителното добро. Мисленето е път към гарбха. Ако то е действително в човешкото същество ще е действителен и самият път. Но само по себе си само мисленето не е достатъчно. Нужна е енергията на познанието и волята да се тръгне по пътя. Нужно е мисленето да се освободи от всеки товар, който ще го затрудни по пътя. За да направи това то следва да познае товара, а съзнанието да го осъзнае като товар и тежест. Следователно, първото нещо е откъсването от сетивната идея за реалност, която има емпирични и разсъдъчни основания. В известен смисъл това е и откъсването от така почитания в социалното пространство “здрав смисъл”, съзнанието за това, че “здравият смисъл” е непосредствено свързан с реалното и истинното. Тръгналият по пътя е длъжен да я преодолее. Да разкъса връзките, които го свърват с нея. Самото разкъсване на връзките е преди всичко мисловно.
Мисленето е степен на доброто. Доброто е базово понятие. То е съществуването на истината, или самата истина като съществуване (със съществуване). Само доброто може да създаде пътя към нея, посредством мисленето. Именно в този смисъл мисленето е степен на доброто. Без доброто в себе си и без мисленето, човешкото същество не би отвързало възлите, които го свързват с реалността, не би преодоляло гравитацията й. Но “базовото добро” се проявява посредством мисленето. Без мислене не може да има същинско добро. “Добрият по природа”, но немислещ човек е по-скоро мекушав и податлив на влияния.
Откъсването от гравитацията на емпиричната реалност е трудно и мъчително дело. Връзките, които следва да се отсекат са не само различни качества, но и различни като етапи на осъзнаване. Една част от тях са предимно емоционални. Това е раздялата с любими неща, любими хора, любими занимания. Друга част могат да се нарекат социални. Това е излизане от различни социални отношения дори от такива, които са насочени към нуждаещите се. Трета са чисто мисловни като съмнението за това дали пътят е правилен, или не. Потискането и унищожаването на това съмнение е вече прага на самото просветление.
Философията на Татхагатагарбха съдържа някои положения не свойствени за будизма като цяло. Съществува Единен Ум. Същността му е единна и абсолютна. В него съществува и аспекта на осъзнаването на себе си - себеосъзнаването. Този аспект вече е двойствен. Той е основа за обекта и субекта както и основа за множествеността изобщо. Самата множественост от своя страна е Алая-виджняна, а тя е причастна на Единния Ум защото самата е този ум, но отделена от него като съзнанието за себе си и Ума.
Много от тези положения са близки до философията на Плотин. Същността на природата на множествеността е достигане до Единното. Именно тази същност е гарбха. Тя присъства на всички нива в Алая-виджняна и води към истината, към Единното, към будоството и доброто.
Има много изследвания върту теорията Татхагатагарбха. Ето някой от тези изследвания:: Е. Obermiller. The Sublime Science of the Great Vehicle to Salvation..- Acta Orientalia. Vol. 9. Pt 2-3, 1931, p. 81-306: Jikido Takasaki. A Study of the Ratnagotravibhaga (Uttaratantra). Being a Treatise on the Tathagatagarbha Theory of Mahayana Buddhism. - Serie Orientale Roma. Vol. 33. Rome, 1966; D.S. Ruegg. La Theorie du Tathagatagarbha et du Gotra. P., 1969; idem. Buddha-nature, Mind and the Problem of Gradualism in Comparative Perspective. L., 1989. Торчинов Е. Философия буддизма Махаяны
Татхагата е синоним на Буда. Гарбха има няколко значения. Първото е ембрион, или зародиш. Второто е матка, вместилище, лоно. За разлика от Абхидхармакоша което значи вместилище, кошница на философските знания, или Алая-виджняна, което значи съзнание вместилище, Татхагатагарбха е вместилище на “будоството”, което според доктрината съществува в най-глъбините структури на съзнанието на човешките същества.
Основни произведения са: Махапаринирвана сутра (Сутра за великото стъпване в Нирвана), Шрималадеви симханада сутра (Сутра на лъвския рев на царица Шримали), Татхагатагарбха сутра (Сутра на зародишите на състоянието Буда), Гандавюха сутра (Сутра на цветната гирлянда) и най вече Ратнаготра вибхага», или Уттаратантра (III в.). В трактата “Трактат за пробуждане вярата в Махаяна” са синтезирани възгледите на Татхагатагарбха и Йогачара. По-късно тази синкретическа философия все повече добива свое лице и се отдалечава от класическата Йогачара.
Акцент на концепцията е да се освободи онази възможност, присъстваща в глъбината същност на човешкото същество, която може не само да го просветли, но и да го превърне в Буда. Това е твърде стар будистки тезис. Самият Буда е говорил за това. Неоформената идея може да се види и в ранния будизъм. Може да се види много по-ясно в Махаяна, но като главна идея е в гарбха.
Как може да се определи това, което е в най-глъбините структури на човешката същност? Тази т. н. гарбха на “будовостта” съдържаща се в човешкото съзнание. Това, което може да достигне много близо до нея и да я види в неясни контури е мисленето. От своя страна именно то е добрата карма, възможността за познание и просветление. Дълбокото и чисто мислене, е винаги следствие на действителното добро. Мисленето е път към гарбха. Ако то е действително в човешкото същество ще е действителен и самият път. Но само по себе си само мисленето не е достатъчно. Нужна е енергията на познанието и волята да се тръгне по пътя. Нужно е мисленето да се освободи от всеки товар, който ще го затрудни по пътя. За да направи това то следва да познае товара, а съзнанието да го осъзнае като товар и тежест. Следователно, първото нещо е откъсването от сетивната идея за реалност, която има емпирични и разсъдъчни основания. В известен смисъл това е и откъсването от така почитания в социалното пространство “здрав смисъл”, съзнанието за това, че “здравият смисъл” е непосредствено свързан с реалното и истинното. Тръгналият по пътя е длъжен да я преодолее. Да разкъса връзките, които го свърват с нея. Самото разкъсване на връзките е преди всичко мисловно.
Мисленето е степен на доброто. Доброто е базово понятие. То е съществуването на истината, или самата истина като съществуване (със съществуване). Само доброто може да създаде пътя към нея, посредством мисленето. Именно в този смисъл мисленето е степен на доброто. Без доброто в себе си и без мисленето, човешкото същество не би отвързало възлите, които го свързват с реалността, не би преодоляло гравитацията й. Но “базовото добро” се проявява посредством мисленето. Без мислене не може да има същинско добро. “Добрият по природа”, но немислещ човек е по-скоро мекушав и податлив на влияния.
Откъсването от гравитацията на емпиричната реалност е трудно и мъчително дело. Връзките, които следва да се отсекат са не само различни качества, но и различни като етапи на осъзнаване. Една част от тях са предимно емоционални. Това е раздялата с любими неща, любими хора, любими занимания. Друга част могат да се нарекат социални. Това е излизане от различни социални отношения дори от такива, които са насочени към нуждаещите се. Трета са чисто мисловни като съмнението за това дали пътят е правилен, или не. Потискането и унищожаването на това съмнение е вече прага на самото просветление.
Философията на Татхагатагарбха съдържа някои положения не свойствени за будизма като цяло. Съществува Единен Ум. Същността му е единна и абсолютна. В него съществува и аспекта на осъзнаването на себе си - себеосъзнаването. Този аспект вече е двойствен. Той е основа за обекта и субекта както и основа за множествеността изобщо. Самата множественост от своя страна е Алая-виджняна, а тя е причастна на Единния Ум защото самата е този ум, но отделена от него като съзнанието за себе си и Ума.
Много от тези положения са близки до философията на Плотин. Същността на природата на множествеността е достигане до Единното. Именно тази същност е гарбха. Тя присъства на всички нива в Алая-виджняна и води към истината, към Единното, към будоството и доброто.
Има много изследвания върту теорията Татхагатагарбха. Ето някой от тези изследвания:: Е. Obermiller. The Sublime Science of the Great Vehicle to Salvation..- Acta Orientalia. Vol. 9. Pt 2-3, 1931, p. 81-306: Jikido Takasaki. A Study of the Ratnagotravibhaga (Uttaratantra). Being a Treatise on the Tathagatagarbha Theory of Mahayana Buddhism. - Serie Orientale Roma. Vol. 33. Rome, 1966; D.S. Ruegg. La Theorie du Tathagatagarbha et du Gotra. P., 1969; idem. Buddha-nature, Mind and the Problem of Gradualism in Comparative Perspective. L., 1989. Торчинов Е. Философия буддизма Махаяны
Абонамент за:
Публикации (Atom)
