ВАДЖРАЧХЕДИКА ПРАДЖНЯ ПАРАМИТА СУТРА

„Вадрачхедика Праджня Парамита Сутра“, „Елмазенатасутра“ или „Сутра за съвършената мъдрост, разсичаща невежеството като удар на мълния е основен текст на системата Махаяна. Една от основните идеи в сутрата е, че връзката на мисленето с езика не може да отрази истинската реалност, доколкото езикът борави със знаци. Следователно всичко, което е изказано, дори това което е казано от самия Буда, не може да бъде абсолютно истинно, защото е определено от условия  (знаци). Боравейки с образи и знаци мисленето също не може да достигне до истинската реалност.

Според сутрата истинската реалност няма образ и следователно не може да бъде възприета и описана. Тя е „обект“ на съзнанието на просветления. Пътят към Просветлението минава през постигане на висши качества за познание, през интуицията и през познанието на самата дхарма. Ето част от текста:

Бхагават каза: Как мислиш Субхути, съществува ли в Татхагата телесно око?

Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има телесно око.

Бхагават каза: Как мислиш Субхути, съществува ли в Татхагата удивително око?

Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има удивително око.

Бхагават каза: Как мислиш Субхути, съществува ли в Татхагата око на интуицията  (праджня)?

Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има око на интуицията (праджня).

Бхагават каза: Как мислиш Субхути, съществува ли в Татхагата зрение за самата дхарма?

Субхути каза: Да Бхагават, в Татхагата съществува зрение за самата дхарма.

Бхагават каза: Как мислиш Субхути, има ли Татхагата окото на Буда?

Субхути каза: Да Бхагават, Татхагата има окото на Буда. (Ваджрачхедика Праджня Парамита сутра, 18)

В сутрата се застъпват и следните твърдения:

Буда не е човешко същество, а е самата истинна реалност, такава каквато тя е (Татхагата).

Нито личността (Аза), нито дхармите имат собствена същност.

Живите същества пребивават в Нирвана и единствено невежеството (авидия) поражда илюзията, че те пребивават в Сансара.