Бардо (тиб.) е промеждутъчно състояние между живота и
смъртта. Санскритският термин е „антарабхава“ – промеждутъчно битие. Употребява се и в други значения. Например
промеждутъчно състояние между съня и бодърстването, промеждутъчно състояние
между различните състояния на съзнанието, състоянията на очакването и пр.
В „Тибетската книга на мъртвите” се
говори за шест свята на Бардо, или шест състояния Бардо:
- “Кинай Бардо” или промеждутъчно състояние на мястото, т.е. майчината утроба.
- “Милам Бардо” - промеждутъчно състояние по време на сън.
- “Тингецин – Самтам Бардо” или промеждутъчно състояние по време на медитация, или в състоянието самадхи.
- “Чикай Бардо”, промеждутъчно състояние в момента на смъртта.
- “Чьонид Бардо” или промеждутъчно състояние след смъртта, тогава когато се изправим пред истинската реалност и пред “кармичните видения”.
- “Луюн – Сидпай – Бардо” или промеждутъчно състояние в процеса на връщането в Сансара, т.е. новото раждане.
Според Сарвастивада, в периода от
разпадането на единичното съзнание на съществото
до неговото следващо прераждане, се формира ново призрачно същество, наречено
„гандхарва”. В него съществуват схемите на новото съзнание и
новото тяло, което то трябва да придобие. Това същество пребивава в състояние
„бардо“ докато не възникнат условията за неговото ново
раждане. Този срок според различните автори е различен. Например Васумитра счита, че
състоянието „бардо“ продължава не повече от 7 дни. Шремадата смята, че това
състояние продължава най-малко 77 дни.
Концепцията е най-популярна в Тибет.
Лит:. Bardo-Thoedol, La livre
Tibetain de morts Paris, 1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар