БУДИСТКА КОСМОЛОГИЯ

Според будистката представа както нашият свят, така и другите светове са състояния или “форми“ на съзнанието и могат да се определят като такива. В различните светове се попада следствие на прераждане, на медитация, но при всички случаи с променено съзнание. Със съзнанието, което познаваме ние можем да съществуваме единствено в нашия свят.

При пирамидалния символ страните се сливат във върха и множествеността изчезва в единността. Ако този символ се приложи към мисленето, във върха на пирамидата всяка мисловна множественост изчезва и се превръща в единност. Изчезват основанията и опорите на множествеността. Най-вече изчезва познавателното пространство, което е и условието за множествеността.

В будистката символика мисловната пирамида е по-скоро обърната. В най-висшите състояния и сфери пространството не изчезва. Напротив то се разширява и се превръща във вътрешно безкрайно определение на съзнанието. Последната сфера на света, според будистката представа (арупа дхату) е сферата на безкрайното пространство (акашанантятана). Това е безкрайно разширяващо се условие във формата на истински съществуващото, или истинската реалност.

Системата на различните светове е вертикална. Отделят се три сфери (тритхату):

1. Сферата на чувственото (камадхату)

В нея пребивават онези същества, които са във властта на чувствата, желанията, стремежите (упадана) и страстите.

Съществата, които са родени в тази сфера изпитват болки и страдания, щастие и нещастие, но всички са подвластни на бога на смъртта - Мара.

Тази сфера се разделя на небесен свят, свят на земните обитатели и подземен свят.

Небесен свят:

·        Богове, които контролират наслажденията (Паринимитра-вашавартин);

·        Богове, наслаждаващи се на магическите творения (Нирманарати);

·        Богове, които се намират в състояние на блаженство (светът Тушита);

·        Светът на Яма.

В света на чувственото се намира планината Сумеру. Около нея се въртят слънцето и луната. На нейния връх се намира светът на Тридесет и Трите Бога. По склоновете на планината се намира светът на Четирите Небесни Царе (Вирудхака, Дхритараштра, Вирупакша и техният предводител Вайшравана).

В подножието на планината Сумеру се намира светът на Асурите. В гръцката митология аналози на Асурите са Титаните. Асурите завиждат на боговете. Те са горделиви, войнствени, подаващи се на гнева и страстите.

Светът на хората (Манусиалока)

Хората живеят на земната повърхност. Те нямат нито силите, нито възможностите на боговете, нито силите и възможностите на асурите. Това, което отличава хората е жаждата и потребността от познание. Нито боговете, нито асурите имат в тази степен потребност от познание. Поради това човешките същества могат по-лесно да достигнат спасението и Нирвана. Раждането във формата на човешко същество е и добра карма, и уникален шанс. В тази си форма съществото може да постигне сравнително по-лесно спасението. Краткият живот на хората, съзнанието за смъртта, съзнанието за нейната неизбежност, антиномиите, които следват от разсъждението за нея, вярата и съмненията подържат мисловната енергия на човешките същества.

В този свят се намират и четирите континента - Джамбудвипа, приличащ на триъгълник, намиращ се на юг; Пурвавидеха, приличащ на полукръг, намиращ се на изток; Апарагодания, приличащ на кръг, намиращ се на запад и Утаракуру, с формата на квадрат, намиращ се на север.

Светът на животните

Основното в него е страданието. Страданието в този свят е дори засилено, поради по-малкия обем и качество на съзнателното поле.

Светът на гладните духове (Преталока)

Тези същества не могат да удовлетворят желанията си. Символично са представени с огромни кореми и много тънки шии.

Адовете (Нирака)

Обитателите на ада са подложени на ужасни мъчения, което е следствие на собствената им карма. Независимо от дългото време на пребиване в ада, от него може да се излезе след изчистването на негативната карма. „Временното пребиваване“ отличава будисткия ад от християнския и мюсюлманския. Описани са осем студени и осем горещи ада.

Осемте студени ада са:

1.      Арбуда-нарака (Arbuda-Naraka) - съществата, които населяват този ад са покрити с мехури от измръзване, следствие на крайно студеното време и тяхната голота;

2.      Нирарбуда-нарака (Nirarbuda-Naraka) - този ад е още по-студен и мехурите се пукат и болят ужасно;

3.      Атата-нарака (Atata-Naraka) - в този ад всички се тресат от студ;

4.      Хахава-нарака (Hahava-Naraka) - ад на плача и стона;

5.      Хухува-нарака ((Huhuva-Naraka) - ад на скърцащите зъби;

6.      Утпала-нарака(Utpala-Naraka) - ад, където кожата посинява от студ, подобно на лотос;

7.      Падма-нарака (Padma-Naraka) - велик лотосов ад, където кожата се покрива с кръв;

8.      Махападма-нарака (Mahapadma-Naraka) - цялото тяло, заедно с вътрешните органи, се тресе от студ.

Във всеки следващ ад пребиваването е 20 пъти по-дълго отколкото в предишния.

Осемте горещи ада:

1.      Санджива-нарака (Sanjiva-Naraka) - в този ад земята се състои от разтопено желязо. Съществата, които го обитават страдат не само от разтопеното желязо, но и от ужасните слуги на Яма, които ги посичат с мечове и копия. Съществата губят съзнание, но впоследствие отново идват в съзнание и цикълът се повтаря. В този ад се пребивава 162х10¹⁰ години.

2.      Каласутра-нарака (Kalasutra-Naraka) - ад на черните сечения. В него, наред с мъченията от по-горния ад, ужасните слуги на Яма разсичат съществата със секири на предварително определени части от черни линии. В този ад се пребивава 1296x10¹⁰ години.

3.      Сангхата-нарака (Sanghata-Naraka) - съкрушителен ад. В него съществата се смачкват от разтопени скали. Пребиваването в този ад е 10368х10¹⁰ години.

4.      Раурава-нарака (Raurava-Naraka) - ад на воплите. Под краката на обитателите му земята гори. Пребиваването в него е 82944х10¹⁰ години.

5.      Махараурава-нарака (Maharaurava-Naraka) - ад на страшните вопли. Той е свързан със страшни мъчения. „Животът“ в него продължава 663552х10¹⁰ години.

6.      Тапана-нарака (Tapana-Naraka) - огнен ад. Слугите на Яма пробождат жертвите си с огнени копия докогато не запалят вътрешните им органи. Пребиваването в този ад е 5308416х10¹⁰ години.

7.      Пратапана-нарака (Pratapana-Naraka) - велик огнен ад. Мъченията тук са още по-жестоки. Пребиваването е 42467328х10¹⁰ години.

8.      Авичи-нарака (Avici-Naraka) - най-ужасният ад. Пребиваването в него е 339738624x10¹⁰ години. Той се нарича още непрекратим.

2. Сферата на формите (рупадхату)

В нея може да отсъства страстното желание, но принципите на съзнанието са построени така, че познанието и възприемането на света се извършва чрез формата и определението.

Обитателите на тази сфера имат по-близки до нашите принципи на съзнанието, познанието и мисленето. Те имат и тела, които дори да са различни от нашите, имат нещо общо с тях – формата. Съществата, които обитават тази сфера не са подвластни на общите закони на тялото, не изпитват болка, не се измъчват от стремежи към удоволствия, нямат полови различия и не изпитват този стремеж.

Сферата на формите се състои от редове, като всеки следващ ред е два пъти по-голям от предишния.

Най-висшите части на сферата на формите се наричат Шудхаваса (Чисти обитатели). Това е част от четвъртата дханя (четвъртото медитативно състояние) на сферата. В тази част на света на формите живеят агамините, тези които „не се връщат обратно“ в света на Сансара. Те са получили Просветление и повече няма да се преродят в по-нисши светове. Разликата между обитателите на Шудхаваса и Бодхисатвата е тази, че обитателят на Шудхаваса никога не ще се прероди извън пределите на собствената си област, а Бодхисатвата следва да се върне в света на хората.

От горе надолу Шудхаваса се дели на пет части. Те са:

·        Сферата на висшите богове (Аканищха). От тези богове „няма по-стари“;

·        Сферата на ясногледащите богове (Сударшана);

·        Сферата на прекрасните богове (Судриша);

·        Сферата на безметежните богове (Атапа);

·        Сфера на не най-великите богове (Авриха).

В четвъртата (Брихатихала) дханя (медитативно състояние) се намират още:

·        Светът на безсъзнателните богове (Асанясата). Това са богове, които се стремят да достигнат висшето състояние на света на не-формите;

·        Светът на боговете на винаги по-големите плодове (Брихатбхала);

·        Светът на боговете с излишък от добродетели (Паняпрасава);

·        Безоблачни богове (Анабхрака);

Третата дханя (Шубхакритсна)

Това медитативно състояние на съзнанието се характеризира със спокойна радост. Тук се намират следните светове с техните обитатели:

·        Светът на боговете на всеобщото блаженство;

·        Светът на боговете на безкрайното блаженство;

·        Светът на боговете на ограниченото блаженство;

Втората дханя (Абхасвара)

Това е медитативно състояние, което се характеризира с възхищение и радост. Тук се намират световете на:

·        Лъчезарните богове;

·        Боговете на безграничното сияние;

·        Боговете на ограниченото сияние.

Първата дханя, светът на Брахма

Това медитативно състояние се характеризира с наблюдение, възхищение, отражение и радост. Тук се намират:

·        Светът на Брахма (Махабрахма). Брахма е създател на света, но неговият живот, независимо от продължителността си, е краен;

·        Светът на жреците на Брахма (Брахмапурохита);

·        Светът на съветниците на Брахма (Брахмапаришадя).

3. Сфера на неформите (арупадхату)

В тази сфера отсъстват принципите на формата и определението. Отсъства и познатият ни пространствено-времеви ред. Следователно в нея следва да има други форми на съзнание и мислене.

Тази сфера не се намира никъде в пространството, няма конкретно място. Това е сферата на висшите богове. Много от аспектите на тази сфера приличат на Нирвана. Една от разликите е, че в арупадхату съществува дхармата на изчезването, която не съществува в Нирвана. Това отличава арупадхату от Нирвана.

От своя страна сферата на не-формите се състои от 4 сфери, в които пребивават различни типове висши богове:

1.      Сферата, в която няма нито възприятия, нито невъзприятия (Найвасамджнянасамджняятана). Това е състояние на съзнанието, в което принципите на осъзнаване и познание са напълно различни от нашите и не могат да бъдат възприети нито чрез сетивността, нито посредством мисленето. Това е самодостатъчна форма на съзнание, която няма опора нито в тялото, нито в идеята за субекта, нито в познатите ни форми на съзнателното и логическото поле.

2.      Сфера, в която отсъства абсолютно всичко, сфера в която няма нищо (Акимчаняятана). Това състояние на съзнанието се различава от нашата представа за смъртта, само благодарение на липсата на идеята на тоталността на нищото. В смъртта тоталността на нищото, според някои представи, е абсолютна.

3.      Сферата на безкрайното съзнание (Виджнянанантяятана). Съзнанието в тази сфера на съществуването е безкрайно и всепроникващо.

4.      Сферата на безкрайното пространство (Акашанантяятана). Обектът на медитация в тази сфера е безкрайното и безначално пространство (акаша).

Сферата на не-формите е сферата на местопребиваването на онези богове, които не са подвластни на чувствителността. При тях не съществуват законите за възприемането и мисленето посредством понятия, форми, отношения и определения.

Обитателите на различните светове могат да не възприемат другите, т.е. възприятията имат различна база и различни принципи, но могат и да ги възприемат. Например хората и животните обитават различни светове, що се отнася до мисленето им и стремежите им, но също така и един и същи свят що касае принципите на възприемане и физическите тела.

Времеви периоди

Основна единица на времевото измерване е Махакалпата (Великата калпа). Не може да се определи точната продължителност на Махакалпата, най-вероятно това е милиарди години. Тя се разделя на четири обикновени калпи.

1.      Вивартакалпа (Vivartakalpa), калпа на еволюцията. В този период Вселената се създава и се разширява;

2.      Вивартастхаикалпа (Vivartasthāyikalpa). Тук Вселената се намира в стабилно състояние;

3.      Самвартакалпа (Samvartakalpa). Вселената се свива и изчезва;

4.      Самвартастхаикалпа (Samvartasthāyikalpa). Вселената остава в състояние на пустота.

Лит.: Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы) разд. третый: Учение о мире. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб.,1994.