Идеята за истината в
будизма се свързва с идеята за реалността. За Сарвастивада истинни, т.е. реални
са неделимите „частици“ или дхармите, изграждащи потока на психиката и
съзнанието в миналото, в настоящето и в бъдещето. За Саутрантика истинни и
реални са дхармите, изграждащи потока на психиката и съзнанието, единствено в
настоящия момент. Миналите и бъдещите дхарми са недействителни и нереални. За
Йогачаря единственото истинно и реално е съзнанието или неговата всеобща идея.
За Матхямика истинното е неизразимото. Разработва се доктрината за двете
истини. Според Нагарджуна всички Буди се опират на две истини когато
проповядват Дхарма (Учението). Първата е относителната, емпиричната истина, а
втората Нагарджуна нарича „истина от първо значение“. При положение, че не се
опират на първата емпирична истина, не може да се постигне „истината от първо значение“,
а тогава не може да се достигне Просветление и Нирвана.
Първата истина е утвърждаваща истина. Това е утвърждаването и отрицанието.
Утвърждаването на съществуването (битието), утвърждаването на несъществуването
(небитието), утвърждаването и отрицанието както на наличието, така и на
отсъствието. Абсолютната истина (истината от първо значение) е първо,
утвърждаването на отсъствието; второ, отрицанието както на наличието, така и на
отсъствието; трето, нито утвърждение, нито отрицание както на наличието, така и
на отсъствието, а също и отрицание на отрицанието както на неналичието, така и
на неотсъствието. На това ниво, въпроси за съществуването (битието) в емпиричен
смисъл не могат да се поставят.
Така се формира концепцията за двете истини. Висшата истина (парамартха) и
нисша, емпирична истина (вявахара).
Конценцията за истината се разработва детайлно и в епистемологическите
трактати на Дигнага, Дхармакирти, Дхарматара и др. и в логическите трактати.
Може да се говори за епистемологическа истина, следваща най-вече от концепцията
за познаваемостта на света (прамана) и логическа истина, следваща от учението
за логическия извод (ануманавада) и концепцията за значението (апохавада).
За будизма не е правилно да се свързва идеята за истината със „съзнанието и
мисленето на етапа на развитие“. По същия начин не следва да се счита, че
базовите категории на нашия мисловен етап, които са в царството на мисловните
противоречия и антиномии имат абсолютно значение. Например самата идея за
истина, като една от най-висшите категории, също не следва да има абсолютно
значение. Тя би могла да бъде категория на дадения етап на развитие на
мисленето и съзнанието. Нейното основно значение като истина в етапа на
антиномиите е независимостта от всяко съзнание и мислене, или абсолютна
независимост. Но тази абсолютна независимост е по-скоро решение на представата.
В дадено време, място, при дадено състояние на съзнанието и етап от неговото
развитие нещо може да бъде истинно, а в друг случай и смисъл - не. Следователно
релационният ракурс към категорията е в същата форма логичен както и
субстанционално-онтологическият ракурс. Категорията е в царството на дуалността
и следователно в царството на антиномиите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар