НЕБИТИЕ

Небитие (санскр., Абхава) - Едно от основните понятия във философията.

Общоиндийска традиция

Шестте ортодоксални системи на индийската философия разглеждат небитието главно като отношение  (сансара – абхава).

Системата Вайшешика го разглежда като четири отделни категории. Първо, това е отсъствието на веща до момента на нейното проявление (праг – абхава); второ, отсъствието на веща в резултат на нейното разрушение (дхванса – абхава); трето, абсолютно небитие, т.е. отсъствие на връзка между две вещи (атъянта – абхава) и четвърто, взаимно небитие или взаимното изключване на две вещи.

Абсолютното небитие се разглежда като “отсъствие на връзката”, липсата на онтологически контакт.

Небитието на веща до нейното появяване е чистата липса на проявеност, т.е. това е небитието на проявеността.

При разрушаването на “нещото” (веща) може да се говори за небитие на идеята за цялостността. Липсата на цялостност като вещ не значи липса на нейната множественост като съдържание на елементи.

Небитието като лишеност е запазването на паметта - съзнание, запазването на мястото, пространството, в което “нещото е било, а сега не е”. Небитието като лишеност е битие на времевия модус, защото “това, което не е, не е преди всичко сега”.

Будистка концепция

Абсолютното небитие според будистите не съществува реално, доколкото е несъвместимо с етапа, на който се намира мисленето и съзнанието. Абсолютното небитие не се препокрива с понятието небитие, нито с формите на относителното му значение.

Сарвастивада разглежда небитието като “елемент на вечната смърт”, като унищожение на самата жизненост. Именно това небитие не може да бъде достигнато от мисленето и значи от определението. То се превръща в абсолютно небитие, което освен като “елемент на вечната смърт” може да се мисли и като основа на породената реалност като нещо, което се явява нейна възможност.

Концепцията на Сарвастивада за абсолютното небитие като невъзможност за мисловно проникване, от една страна и запазването на елемента на реалност в него, от друга, е доближаване на понятията небитие, Нирвана и истинската реалност.

За Йогачара всяко познание следва да има обект и ако обект на познанието е абсолютното небитие, то тогава дали то се явява абсолютно? От позиция на съществуването на идеята небитие, небитието “е”, но то “е”, именно като “не е”. То е действително, но не като битие. По тази причина Дхармакирти отнася небитието не към възприятието, а към логическия извод. Той застъпва концепцията за нереалността на небитието в много от произведенията си, най-вече в съчинението си “Прамана – вишишчая”, гл. III.

От позицията на битието всяко съществуване като мисловен обект следва да е битие. Следователно битието има своя “логика” (логическо поле) и тя може да превърне в битие всичко, до което се докосне, подобно на цар Мидас, който превръща всичко в злато.

Общи положения

Небитието няма “логиката“ на битието. То може да няма причина.

Ако битието има причина (появяването на битието), тя сама по себе си също следва да е битие и тогава не може да бъде причина за битието изобщо.

Ако причината за битието е извън битието и не е битие, то това накъсва битието и създава от представата за него една неравномерна структура нещо накъсано, което съдържа в себе си и нещо различно от битието.

Обратно, небитието като друго на логиката на битието няма в себе си неравномерност, накъсаност, а значи няма и другост на себе си и следователно няма в себе си идеята за разчленението.

Ако идеята за съществуването участва непосредствено във всеки мисловен и сетивен акт, то несъществуването може да се оформи като идея само на базата на съществуващото като знанието за това, което вече “не е“, т.е. за неговото отсъствие.

Небитието на обекта се явява модус на неговото битие и винаги е свързано с базовите основания на съзнанието като пространство, време и движение. Това е дълбоко заложено в нашата мисловна система. Мисленето не само мисли чрез битие, но и самото е битие. Следователно, битието се явява мисловен връх, първото и последното.

За тази система небитието не съществува и няма действителност (Парменид). Битие е всичко, което е в съзнанието, а това значи, че битие са и миналият, и бъдещият времеви модус. Небитието не може да се познае от мисленето. Мисленето започва и свършва с битието. Това значи, че общата мисловна перцепция може да възприема единствено битието. Така се обуславя и формата на тази перцепция, кръг или битиен кръг.

Ранният будизъм се опитва да разчупи тази “мисловна перцепция”, която може да види единствено битието, защото битието се вижда от онова мислене, което самото се подчинява на определени закони. Реалността не би могла да се изчерпи единствено с битието защото то предполага и определена форма на мисловната перцепция. Тази перцепция би могла да се промени. Мисленето и принципите на познанието - също. Но за да се достигне до тази промяна е нужно знанието да изчерпи реалността на битието и на света на битието. Поради това Буда тръгва от света на битието, или по-скоро от основния закон на този свят. Буда намира този закон в причинно-следствената взаимозависимост или във всеобщата причинност.

Лит.: Kellner В. Nichts bleibt nichts: Die Buddhistische Zurückweisung von Kumärila's Äbhavapramäna. Chakrabarti A. Denying Existence: The Logic, Epistemology, and Pragmatics of Negative Existentials and Fictional Discourse. Dordrecht, 1997; Чанышев А.Н. Трактат о небытии. – Философия и общество, 2005, №1; Индийская философия, Энциклопедия, М.

ПЪРВИТЕ УЧИТЕЛИ НА БУДА

АЛАРА КАЛАМА (дълъг и червено-кафяв) - Първият учител на Гаутама Шакямуни. Живял през първата половина на V в. пр. н. е. Счита се, че Алара Калама е един от първите учители по Йога и Санкхя. Бил е и практически учител. Имал е собствено учение за медитацията, състояща се от четири степени. Последната е медитация върху пустотата. Тези практики са възприети от будизма. Имал е славата на един от най-големите майстори на концентрацията на ума. Оглавява школа в покрайнините на град Вайшали. Имал е около 300 ученици. Според учението му съществуват различни светове или сфери. Всяка една от тях има собствени закони. Последната е сферата на нищото, или свят на отсъствие на всичко. Възможността тази сфера да бъде „преживяна“ е смисъл на познанието.

Всичко, което се ражда, живее, остарява и умира е в сферата на проявеното. В неговата противоположност се познава другата сфера на битието – непроявеното.

Незнанието, невежеството (авидия), алчността са основните причини за прераждането и битието в Сансара. Но често самият човек не извършва действията, които довеждат до незнание, невежество, алчност и пр., а това се определя от особени установки, нагласи в съзнанието му. Тези установки човек приема за собственото си съзнание, за собствения „Аз” и поради това потъва в невежеството. С други думи човек се привързва не към собствения си „Аз”, Атман, а към установките в съзнанието си.

Алара Калама различава осем състояния на съзнанието, следствия на тези установки (нагласи), или както ги нарича „осем сансарични съзнания“. Асвагоша в „Живота на Буда“ (Будачарита ХП.23-32) смята, че Алара Калама свързва тези състояния (установки - нагласи) с незнанието (авидия) като определя три аспекта на съзнанието, свързани с него.

Първият е интелектуалният аспект където незнанието се проявява като неправилни възгледи за света, индивидуалност, смесване на позиции и представи, механично налагане на възгледи, неразличаване, отпадане.

Вторият е емоционалният аспект. Тук незнанието се проявява чрез жаждата и силните и неконтролирани желания.

Третият е волевият аспект. В него незнанието се проявява чрез привързаността и неправилните средства за постигане на целите.

Алара Калама има собствено учение за Атман. Именно това учение не е удовлетворило Буда.

Алама Калама е бил възхитен от качествата на новия си ученик. Предлага му да остане в школата и да заеме мястото му. Бъдещият Буда отказва.

РУДРАКА РАМАПУТРА (санср.), УДАКА РАМАПУТТА (пали) - Вторият учител на Гаутама Буда. Школата му се е намирала в околностите на град Раджагриха, по това време столица на държавата Магадха. Имал е около 700 ученици. Според учението му, съзнанието следва да се промени и да влезе в света на „невъзприятията и не невъзприятията“. Това са особени състояния на съзнанието, в които няма нито мислене, нито не-мислене, нито възприятие, нито не-възприятие. Подобни състояния се разработват и в брахманизма. Методите, които предлага Рудрака Рамапутра за достигане до тези състояния са най-вече дихателни техники. Подобно на първия учител на Гаутама Шакямуни Рудрака Рамапутра е също възхитен от качествата на младия аскет. Той му предлага да преподава в школата заедно с него. Бъдещият Буда отново отказва.

Лит.: Шохин В.К. Буддийская версия древней санкхья-йоги (Традиция Арада Каламы) // Историко-философский ежегодник'87. М., 1987; Шохин В.К. Школы индийской философии. Период формирования (IV в. до н.э. - II в. н.э.). М.,2004; Индийская философия. Шраманский период. СПб., 2007; Индийская философия. Энциклопедия, М. 2009

Malalasekera G.Р.Dictionary of Pali Proper Names. V.1. L., 1960. Р. 296-297.

УЧЕНИЦИ НА БУДА

Учениците на Буда са и създателите на будистката община. Подстригването и жълтите одежди са знаците на оттеглянето от мирския свят. Кастата нямала значение. По всяка вероятност създаването на вътрешните правила и законите на общината както и култовете и церемониите са дълъг процес на вътрешни обсъждания между учениците и учителя. Основата обаче е твърда и ясна. Това са принципите на будисткото учение.

Първите ученици на Буда са брахманите Сарипутта (Шарипутра) и Махамоггалана. Преди да станат ученици на Буда те били ученици на скептика Санджая Белаттхипутта. По-късно приели будисткото учение. Те следвали Буда през целия му път. Били по-възрастни от него и починали малко преди него.

Сарипутта се запознава с учението на Буда от монаха Асважита и станал привърженик на това учение. Достига състоянието Архат. Умира в родното си място Налака, където посвещава и родната си майка в будисткото учение. Смята се, че Сарипутта е автор на трактата „Дхарма – скандха“. Буда е считал Сарипутта за един от най-талантливите свои последователи.

Махамоггалана е връстник и приятел на Сарипутта. Двамата се смятат за първите ученици на Буда. Махамоггалана е известен също и със свърхестествените си способности (магически способности). Смятат го за главен (втория главен) ученик на Буда. Според някои източници Махамоггалана е убит от сектанти, които го обвинили в „духовно предателство“.

Ананда е братовчед на Буда. Считат го за любимия ученик на Буда. Грижел се е също и за нуждите на учителя си. Най-вероятно историческа личност. Постигнал състоянието Архат. Починал на 120 години.Заедно с него при Буда идват и някои благородни младежи. Между тях са Бхаддия (Bhaddiya), Ануруддха (Anuruddha), Бхагу (Bhagu), Кимбила и Девадатта (Devadatta).

Ананда е имал феноменална памет. След смъртта на Буда, той е успял да възпроизведе неговите беседи, записани в Трипитака-Сутра-питака.

В едноименния текст (Ананда) е квинтесенцията на концепцията на ранния будизъм за Аза. Ето малка част от този текст: „Ако аз Ананда отговорих на въпроса на странстващия монах Ватсаготра дали Аза съществува (след смъртта) с думите, „Аза съществува”, то аз Ананда щях да съм съгласен с брахманите и аскетите, които учат за вечността (на Аза). Ако аз, Ананда отговорих на въпроса на странстващия монах Ватсаготра, че Аза не съществува с думите „Аза не съществува”, щях да съм в съгласие с аскетите и брахманите, които учат за унищожението (на Аза).

Махакасапа – един от десетте главни и любими ученици на Буда. Наричат го „баща на Сангхата“ и „знаменосец на дхармата“.

Субхути – един от десетте главни ученици на Буда. Наричат го „първи сред живущите“. Достигнал „чистото състояние на свободата на ума“. Достигнал до съзнанието за несъществуването на явлението, за същността на пустотата. Буда предсказва, че в бъдеще Субхути ще стане Буда Шашикета (Саддхарма-пундарика сутра).

Яша (пали Аса) – един от първите ученици на Буда.

Упали - ученик на Буда. В миналото той бил бръснар. Професия, която наследил от баща си, придворен бръснар в двора на Шакийте. Той е един от създателите на законите и правилниците на будистката община.

Рахула (букв.окова) - Синът на Буда Шакямуни и принцеса Ясодхара. Роден през 534 г. пр.н.е. На 15 годишна възраст Рахула стъпва в будистката община. Достига Просветлението на Архата.

Бимбисара (543-491 до н.е.), владетел на Магадха, е също сред привържениците на будизма.

Девадатта е братовчед на Буда, син на неговия вуйчо Суппабудхи. Девадатта искал по всяка вероятност да заеме мястото на учителя си. В съюз с Аджасатту, син на цар Бимбисара, Девадатта няколко пъти се опитал да убие Буда. Най-вероятно това е митология, но опитите за разкол в общината може би са исторически верни (Х.Олденбург, 1882).

Пасенади - владетел на Кушала (VI век до н.е.), привърженик на будизма.

Дживака - придворен лекар в двора на цар Бимбисара. Почитател и ученик на Буда.

Анатхапиндика - богат търговец, подарил на будистката община градината Джетавана. Ученик и почитател на Буда.

Ануруддха - братовчед на Буда. Присъства на неговата „смърт“ в Кушинагар. Практикувайки, той придобива също и магическата способност „божествено око“. С помощта на тази магическа способност той е видял, че Буда се намира в особеното състояние на „потапяне в Нирвана“, а не е мъртъв.

Махакачаяна - брахман, един от десетте най-близки ученици на Буда. Автор на една от първите граматики на пали. Владеел е изкуството на диспута. Влизал е в спорове и диспути с представители на различни религиозни и философски учения и почти винаги е излизал победител.

Жени, ученички на Буда

Сред слушателите и учениците на Буда имало и жени. Независимо че в древна Индия духовната жажда е нещо изключително важно и ценно, трябва да се има предвид и особеното положение и отношение на древноиндийското общество към жените изобщо. Да встъпиш в будистката община трябва да се откажеш от чувствените удоволствия, от семейството си, да станеш бездомен. Решението за такава постъпка за една жена е повече от героизъм. Тук не говорим за това когато причините за встъпване в будистката община идват от житейски трагедии (Кисягатами, Чандра), а за чисто духовни потребности. Женското съзнание е много по-здраво свързано със сетивно-чувствената реалност. То е много по-критично към абстрактно-мисловните конструкции. Правилно ли е учението на Буда? Защо животът трябва да бъде страдание? Не трябва ли да се подчиним на всеобщите природни и социални закони и да живеем в хармония с тях? Независимо от степента на съмнението, потребността от познание и знание (според Хегел най-голямата потребност на човека) явно съвсем не е чужда на женското съзнание.

Утпалаварна - една от главните ученички на Буда. Тя била дъщеря на богат търговец. Била много красива, умна и доколкото позволявала индийската традиция устоявала мнението си в рамките на собствената си каста. Когато баща й, отчаян от това, че тя не приема предложените й от него женихи, я посъветвал да стане монахиня, тя за негово учудване се съгласила. Така станала слушателка и ученичка на Буда, а по-късно и монахиня. Смята се, че е достигнала най-висока степен в развитието на свърхспособностите си.

Кхема - другата главна ученичка на Буда. Тя била от царски род, първа жена и любима принцеса на цар Бимбисара (543-491 до н.е.) и се отличавала с рядка красота и рядък ум. Била слушала много за Буда и навярно била и много любопитна да се срещне с него. Същевременно се притеснявала и дори страхувала от това, как ще я приеме Буда, от неговото безразличие към сетивната красота и особено от недоверието му към женската хубост. Все пак тя се съгласила да присъства на негова проповед. По всяка вероятност по време на беседите си с Буда тя прозряла смисъла на законите на вечното изменение, на метаморфозите на възрастта, на безвъзвратното изчезване на женската красота, на преходността на „женската идея“ изобщо. От този момент тя станала ревностна почитателка и ученичка на Буда, а по-късно и монахиня. Наричали я мъдрата.

Уттара или Велукандакия Нандамата (майката на Нанда) - последователка и ученичка на Буда. Известна е с достиженията си в областта на медитацията. Служи за пример на всички монахини заедно с Кхуддака (Кхудджуттара).

Сона - ученичка и последователка на Буда. Майка на десет деца. Нейният мъж й оставя цялото си състояние и става будистки монах. Когато децата и пораснали достатъчно, Сона разделила богатството на мъжа си между тях, при условие, че те ще се грижат за нея. Разбира си това не станало и Сона решила да последва пътя на мъжът си. Тя встъпила в будистката община и станала монахиня. Независимо от напредналата си възраст тя устояла на всички несгоди и постигнала Просветление. Достигнала големи успехи в развитието на търпението.

Патачара - ученичка на Буда. Наричат я пазителката на Виная.

Царица Самавати и Кхуддака (Кхудджуттара) - Царица Самавати е една от жените на Удена, цар на древната държава Каушамби. Като царица тя не можела да напуска двореца. Същевременно имала голямо желание да чуе беседите на Буда. Тя решила да изпрати своята прислужница Кхуддака (Кхудджуттара) на тези беседи. Кхуддака запомнила всичко и го разказала на царицата, както и на още петстотин нейни прислужници. Тези кратки разкази на брой 112 били записани и съставят „Итивуттака“, четвъртата книга от „Кхуддака Никая. Буда високо оценил делото на Кхуддакая (Удана, 7,10).

Киса Готами - ученичка на Буда. Легендата гласи, че младата жена загубила детето си и обезумяла от мъка паднала в краката на Буда, молейки го да върне детето й към живот. Буда я изслушал и казал, че преди това тя трябва да му донесе семе от мак, но трябва също да го вземе от дом, в който никой не е умирал. Жената тръгнала да търси такъв дом и скоро разбрала какво всъщност й казал Буда. Тя станала негова ученичка, а по-късно и монахиня.

Лит.: Теро Ньянапоника, Геккер Гельмут, Великие ученики Будды, М.Ганга, 2016; Олденбург Херман, Буда, живот, учение и орден, С. Шамбала, 2016.