Мисловно-пространствената конфигурация е „формата“ на философското
познание, която то приема в неговите крайни основания. Това е разгръщащото се епистемологическо
пространство, което се превръща в мисловно-пространствена конфигурация.
Обикновено умаленият модел на общия път на познанието може да се сравни с
някакъв геометричен символ. Най-често това е пирамидата.
При пирамидалната мисловно-пространствена схема в
крайните основания на познанието мисленето достига до един своеобразен връх, в
който изчезват както множествеността, така и опорите на познанието.
Съдържанието на познанието изчезва и се превръща в единност. Това обуславя
понятия като Бог, субстанция, трансцендентен „Аз”, субект и пр. Заедно с основанията и опорите на множествеността изчезва
познавателното пространство като условие за множествеността.
В будисткото философско мислене
познанието се развива не като търсене на Единното, а като снемане на предишните познавателни сфери
и етапи на развитие на съзнанието. Съзнанието се разширява. Пространството
също. В най-висшите състояния и сфери пространството не само, че не изчезва, а
се превръща в безкрайно. Например последната сфера, от най-висшия свят, според
будистката представа, светът на неформите
(арупа-дхату) е сферата на безкрайното пространство (Акашанантяятана). Пространството тук е безкрайно разширяващото
се условие на познанието и съзнанието. То не се снема.
В тази мисловно-пространствена
конфигурация се променя най-вече мисловната гравитация.
При пирамидалната мисловно-пространствена схема Бог, субстанцията, субектът (душата),
битието създават мисловна гравитация и притежават най-висока степен на
реалност. Техните имена могат да се заменят и с всеобщ закон на света, с някаква
форма на енергия, материя и пр., но това в случая не променя мисловната
гравитация.
При будистката мисловно-пространствена конфигурация
мисленето не търси опора в субекта и не го отъждествява с вътрешния си
абсолютен мисловен хоризонт. То вижда смисъла за себе си в излизането от
формата на съзнанието, която създава този свят и от законите, които го
ограничават и определят. Будисткото философско мислене, за разлика от другите
мисловни системи, не търси опора в битието и съществуването. Това е, преди
всичко, промяна на базовите основания на съзнанието, на неговата вътрешна
пространствено-мисловна конфигурация. Независимо че тези закони са създали
“логическата тъкан” на мисленето, то ги напуска и благодарение на това се
превръща в „логическа независимост“ по отношение на тях. Това е основното
значение на будистката мисловно-пространствена конфигурация, изчезването на
гравитацията към схемите на субстанцията и субекта.
Формата на мисловно-пространствената конфигурация се
явява и особен метод на познание. В будизма той измества “мисловния
гравитационен принцип“. Целта на будисткото философско мислене е
освобождаването от онази логика, която може да доведе мисленето до
конфигурацията и да задържи съзнанието в своята орбита. Поради това основната
гносеологическа енергия е насочена към освобождаване от “формата” и етапа на
развитие на съзнанието. Това е логиката на освобождаването.
Лит. Будистка философия, Речник, С. 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар