Бхартрихари

Бхартрихари (на санскрит भर्तृहरि)e централна фигура на индийската философия на езика от V век. На неговите текстове се гледа като на обобщение на вековна философско - лингвистична традиция, чието начало можем да търсим още преди Панини и Яска (V и VІІ в. пр. Хр.). В Индия е познат и поет със същото име, живял по същото време, автор на 100-стишия, посветени предимно на любовта. Няма единство сред изследователите дали става дума за една и съща личност.
Основното съчинение на философа – филолог Бхартрихари е За изреченията и думите (Вакяпадиям). Философският текст е организиран ритмически в стихове – kArika и към тях има коментарии - vRtti. Текстът е изграден от три части – канди - Брахма-канда, Вакя-канда и Пада-канда. Първата глава въвежда тъждеството между речта - Шабда и Брахман – крайната реалност. Втората глава разглежда изречението (вакя) като неразчленимо единство. Значението му се появява в съзнанието цялостно като пратибха – санскритски термин, предаван като инсайт или интуиция. Третата глава е посветена на граматически категории като действие, време, лице, род, разгледани във философски и езиковески план. Сред основните идеи, които създават ореола на Бхартрихари, са спхота (звучащото слово в съзнанието) и пратибха.
Вакяпадиям е била сред най-четените книги в средновековието. Днес тя има десетки издания и преводи на санскрит, хинди, маратхи, телугу, гуджарат и други индийски езици, както и на английски и основните европейски езици. Посветени са й множество научни изследвания, сред които се открояват тези на Аклуджкар, Варма, Айер, Бхате (А. Aklujkar, S. Varma, S. Iyer, S. Bhate) а сред чуждестранните – Биардо, Бронкхорст, Кардона, Хубен (M. Biardeau, J. Bronkhorst, G. Cardona, J. Houben).
Философските идеи на Бхартрихари гравитират към школата на адвайта веданта, което се подчертава от учениците му и от късните му изследователи (Iyer 1969, Sastri 1959, King 1999). Освен с адвайта веданта изследователите му откриват допирни точки и с будизма (John D. Kelly 1997), с школата вайшешика и с кашмирския шайвизъм (Johannes Bronkhorst 1997). Бхартрихари се приема за предшественик или предтеча на монистичната доктрина. Учението му е повлияло развитието на не-дуалистичната философия на Мандана Мишра (6 - 7 век), съвременник на Ади Шанкара. Ащок Аклуджкар определя философското учение на Вакяпадиам като най-старата достъпна и най-ясна връзка с традициите на Ваак мистицизма от Ведическия период.
Отделни аспекти на идеите на Бхартрихари са били съпоставяни с европейски автори като Сосюр, Витгенщайн, Хайдегер, Дерида.
Първата глава, наречена Брахма канда, започва с формулиране на тъждество между Шабда - речта или думата в най-общ смисъл и Брахман – крайната реалност.
Тъждествените същини: Брахман, атман, и речта се проявяват в конкретнитe обекти, елементи на съзнанието и речеви звуци. Проявлението на единното в отделни неща се обяснява с множествеността на силите им (шакти). В Брахмана съжителстват множество сили, подобно на това как в съзнанието ни съжителстват много идеи за хора и обекти, но множеството им не нарушава единството на съзнанието. Силите, които имат обща изходна точка, се направляват от Времето. То диктува основните трансформации (раждане, израстване, промяна, упадък, разрушаване и смърт).
И двете същини Брахман и Шабда представляват енергия. Тяхна основа е вибрацията, те се мислят като активен процес и във физически смисъл – потенциален съзидател и разрушител. Думите задават границите на човешкия свят и му придават определени форми, т.е. го конструират. Човешкият свят, това което ние възприемаме от реалността (Брахман) има за своя същностна природа Шабда и е оформен от единиците на познанието – думите.
Представяме началото на първа канда, като поясненията са съкратени.

Бхартрихари
Вакяпадиам
За изреченията и думите

Bhartrhari
The Vakyapadiyam
English translation by K.A.Subramania Iyer, M.A. (London) 1965

Текстът е подготвен за превод в Специализирания център за санскритски изследвания (Special center of Sanskrit Studies) в JNU, Ню Делхи, Индия с помощта на проф. Кумар, проф. Капил Капур, д-р Мишра, д-р Шукла и Шарда. Санскрит е не само средството за изразяване, но и системата за организиране на древно индийското знание. А заниманията с учител са типична източна форма на работа. Освен самостоятелната ми работа върху Вакяпадиям участвах в почти ежедневни съвместни четения на оригиналния текст на Бхартрихари на санскрит с д-р Х. Р. Мишра и Шарда - специалисти по санскрит и специално по текстове на Бхартрихари. На ден обсъждахме не повече от 2-3 стиха с поясненията. Убедена съм, че не е по силите на чужденец да навлезе сам в тази материя. Дълбоко съм им благодарна.
Превод (от английски и санскрит) и бележки Мирена Атанасова


I ЧАСТ

1. Безначалният и безкраен Брахман , чиято същностна природа е Думата (Речта) , е причина за реализацията на речевите звуци, той се проявява в обектите, от него води началото си създаването на света.
Тържествено се заявява, че Брахманът е извън всяка представа (parikalpa), в него се съдържат всички сили, които нито са идентични с него, нито пък са различни от него. Той има два аспекта – единство (vidia) и разнообразие (avidia); но дори във втория си аспект той е свободен от всякакво разнообразие, в никое свое състояние той няма начало и край, въпреки че проявленията му протичат във взаимодействията на нещата в света в темпорална и пространствена последователност. Брахманът е едновременно следствие и причина, той е множественост и единство и във всички различни системи проявленията му се схващат като нямащи нищо преди и след тях. Не се допускат никакви граници, нито отдолу нито отгоре, нито отстрани, никакви пространствени разграничения. Всичките му проявления, макар и да изглеждат различни едно от друго, са от естеството на думата (Shabda), защото във всяко едно от тях се запазва първоначалната субстанция. Тъй като в нашето познание ние идентифицираме обектите с думите и нашето познание е вплетено в думите, то то (познанието) е от естеството на думите. Всички разделения като начало, съществуване и край на нещата могат да се определят само с думи. Брахманът се нарича вечен звук (aksara), защото той е причина на речевите звуци. Проявлението на думата, която съществува у всеки човек като единство с духа, се реализира за целите на комуникацията. Казано е:
Някои смятат, че Думата, която е ефирна, е идентична със значението, тя също е единна и идентична с Аза...

2. Този, за когото ни беше казано, че е Един, се проявява като много поради множествеността на силите му, той макар и да не е различен от силите си, изглежда различен от тях. Мислите, описани във Ведите, представляват единство. Те се разделят на базата на техните сили, и въпреки че не се различават от силите, те изглеждат различни.
Силите изглеждат много и противопоставени една на друга. Те са идентични с Брахмана, и се събират в него, а неговата същност е Думата. В познанието ни съществуват много обекти като земя, хора и т.н., но те не нарушават единството на съзнанието. Няма противоречие между множествеността на нещата, които осъзнаваме, като дърветата например, и единството на съзнанието ни. Формата на съзнанието ни всъщност не се отличава от тази на обектите, защото различните форми на обектите не са извън единството на съзнанието...

3. Шестте трансформации, раждането и т.н., които са причина на разнообразието в съществуването, зависят от силата на Времето, на която се приписват всички диференциации.
Всички сили, които имат своя причина и една начална точка се направляват от една съзидателна сила, наречена Време, те следват нейния ход. Поради регулирането на необхватното разнообразие на обектите чрез средствата на движение (пускане и спиране), техните проявления изглеждат да имат последователност...

4. В единното е семето за всичко, състоянието на множественост, на този който доставя наслада, който се наслаждава и самата наслада.
Единният Брахман е субстратът на силите, които не могат да се определят като идентични или различни от него, като съществуващи или не, те не се противопоставят една на друга...

5. Средство за постигането му и едновременно негов символ (на единния Брахман) е Веда, която макар и да е една, се предава чрез много версии на мъдреците.
Постигането на Брахмана не е нищо повече от напускане на капсулата на своята себеичност във формите на Аз и мене. Други казват, че той е резолюция на следствията върху изходната причина, спиране на дейността на сетивата, удовлетворение без помощта на външни средства, самият Аз, копнеж по абсолюта, липса на желание за външни обекти, факт на притежание на абсолютна власт, избягване от влиянието и функциите на времето, преодоляване на Аза. Такива са алтернативните пътища за разбирането на Брахмана. Средствата за постигането му са Ведите. Подобно на това, как правенето на подаръци или практикуването на аскетичен режим и сдържаност са средства за постигане на небесно блаженство. Казано е: Когато практикуваме Ведите, дълбоката тъмнина изчезва и чудесна, ясна, нетленна светлина я заменя...


6. В различните части на Веда се набелязват различни пътища, но те служат на едно действие. Съществува също известна установеност на силите на думите в тези отделни части.
... всяка от Ведите има много разделения. Това което се има предвид под служат на едно действие е че всички части направляват едни и същи ритуали. По аналогичен начин може да се каже: всички видове доктори имат една цел – лечение

7. Свещените текстове (Ведите), които за някои имат осезаема, за други - неосезаема полза, са били изложени от мъдреците, формулирани в стихове на базата на първичната Веда.
Някои традиции имат писмени основи, други – нямат, но са известни от делата на образованите хора. Традициите по отношение на лечението имат явна и осезаема полза. Традициите по отношение на това, какво може да се яде и какво – не, коя жена може да се омъжи и коя – не, какво може да се каже и какво не бива, имат цел, която не се вижда на пръв поглед...

8. Между монистите и дуалистите съществуват различни противоречия, които възникват от собствения им избор на обяснителни решения.
Приема се, че човешките разсъждения се основават на обяснителните коментари и казаното във Ведите. Разсъжденията варират поради разнообразието на човешкия интелект...


9. Истинната и чиста същина е знание, което може да се обхване от една дума - Ом, и има формата на praņava - знание, което е непротиворечиво във всички мисловни школи.
Мистичната сричка – Praņava, разрешава всички гледни точки, тя е източник на Свещенните текстове, тя е общия фактор на всички причини, тя е в основата на издигането и падането на доктрините, тя вмества в себе си всички взаимно противоречиви идеи за Брахман и ги отхвърля. Обектът на това приемане и отхвърляне е неизменен...

10. Различните дисциплини, източници на знание и култура се развиват на базата на разделенията и подразделенията на Ведата, която е създала и организирала Вселената.
Ведата като създател и учител на света е създател по отношение на видимостта, а също и неин организатор... Тя е източник на думите и нещата. Според този възглед различните науки, които са развитие на Praņava, не отиват извън Веда. Казано е: Ведата се състои от предписания какво да се прави и размишления върху това. Науките са произлезли от Пранава, Свещените писания, писмената традиция и финалните части на Ведата. Те са източник на знанието и човешката култура. Те са източник на човешките основи, защото човек е преди всичко познание...

11. Мъдреците казват, че граматиката е най-близката до Брахмана и най-духовното учение, тя е най-важната от спомагателните текстове на Ведите .
Спомагателната наука, чрез която се определя формата на Шабда-Брахман (Думата-Брахман), за да се разбере правилно, е най-близка до Ведата, защото помощта й е директна. Близостта й е в зависимост от специфичвите й функции. Чрез нея се възстановяват и Свещенните писания... Тя е най-близка до Брахмана, защото чрез нея се разбират другите Свещени текстове. Като я наричат най-добра от спомагателните (предписанията за въздържание, за спане на земята, стоене във водата, постепенно намаляване или увеличаване на храненето в зависимост от движението на луната) и като се сравни със свещените форми на знание, се има предвид това, че тя води до специфични резултати – видими и невидими. Самото изброяване на говорните звуци има също сакрално значение както познаването на цялата Веда, затова Граматиката е първата спомагателна наука на Ведите... Казано е: От шестте спомагателни науки, най-важната е науката Граматика. Усилията, които се полагат в тази област, със сигурност дават плод (СА: Махабхаша 1, 1).

12. Тази дисциплина (граматиката) е директният път към най-святата светлина, върховна същност на Думата, която дава разнообразието на формите.

...думата се диференцира от вътрешното си същностно недиференцирано състояние без протяжност, тя се разгръща в отделни звукове, думи и изречения в зависимост от мястото си на произнасяне.
... в света има три вида светлини, които осветяват себе си и другите. Те са следните: това, което се нарича огън, светлината, която е в човека и светлината, наречена Дума, която осветява и съзнаваното и несъзнаваното. Целият свят се разкрива от последната, първите две са изменни, а третата – не е ...


13. Думите са единственият показател за истината на поведението на обектите, а истината за думите не може да се разбере без Граматика.
А. Основата за изразяване на една идея е това, че говорещият иска да я предаде, а не наличието или не на съответен външен обект, който се назовава. Желанието за общуване е в зависимост от наличие на подходяща дума. Говорещият употребява отделни подходящи думи за всяко значение, което желанието му да сподели извиква в съзнанието му. Така човек намира верният смисъл, когато иска да сподели нещо...
Б. Други го обясняват по друг начин. Това което се приема за правилна употреба на едно значение е основа на връзката на думата и обекта...
В. Може да се каже също, че взаимовръзката (samsarga) е основа на вербалната употреба. Както значенията на думите са тясно свързани едно с друго, въпреки че не изглеждат свързани, така и вербалната употреба зависи от изречението. Ако изчезне осъзнаването на взаимовръзката, вече не е възможна вербална употреба.
Г. Самият обект се осъзнава в поредицата назовани неща. Основата на тази вербална употреба е взаимовръзката. Това, което е свързано, влиза в отношение с действието.
Д. Действието (pravŗitti) като например да се родя се изразява с глагол. Същината на действието е нещо, което се извършва като изисква средства и предполага определена последователност. Тя (последователността) е причина на идеята за време. Друг обект може да остане непроменен в течение на трите времена. Той се изразява със съществително и няма вътрешна последователност.
Е. И все пак каква е основата (tattva) на вербалната употреба (pravŗtti) на значението? В съзнанието се моделира формата на обекта, който се проектира като външен. И това става чрез думата.

14. Тя (Граматиката) е път към освобождението, лек за недостатъците на речта, средство за очистване за всички други дисциплини, тя блести във всички направления на познанието.
Този, който на базата на знанието си на правилните форми на думите, достигне до единството на истинната дума, той прекрачва отвъд последователностите и се слива с нея (с Думата-Брахман). Като използува правилни думи, той придобива възможност за единение с Великата Дума и се освобождава от сетивата. След като постигне недиференцирано състояние, той се приближава към източника на диференциация – пратибха (pratibhā - инсайт, интуиция ). От интуицията, при която всички същества са в латентно състояние, и която дава своите резултати на базата на постоянното единение, от нея се достига до Първичния Източник, в който няма диференциации...

15. Тъй като всички класове (обединения) на нещата зависят от класовете на думите, за да бъдат предадени в общуването, затова граматиката е основа на всички дисциплини в този свят.

16. Това е първото стъпало по стълбата на освобождението, това е главният път за всички, които желаят избавление.

17. Тук Азът, освободен от грешките и готов за изучаване на Веда, вижда основата в най-чистата и форма.

18. Тази, която е най-висша форма на недиференцираната реч, чистата светлина, изглежда по различен начин в тъмнината.

19. Светлината, която почитат тези, които са преминали отвъд проявленията, се състои в познаването на нещата и действията и е отвъд светлината и мрака.

20. Тези, чиито проявления в речта, се появяват като знаците на азбуката, чрез свързване (йога), се предшестват от познаването и използувато на правилните форми на думите подобни на отражения в огледало.

Следва продължение