Васубандху Абхидхармакоша, Карма-Нирдеша (кар.1.2)

И така, как е възникнало безкрайното множество от живи същества и техните светове-вместилища за които стана дума по-рано? Несъмнено то не е сътворено от някой (Демиург) преднамерено.
-И какво в такъв случай?
-Това което касае живите същества, е:
1. Многообразието, както тяхното, така и на световете които обитават е породено от кармата.
-Ако това е така, то защо действията на живите същества създават предмети които пораждат радост, например, куркума, сандала и пр., но не и физическите им тела които също биха доставяли само радост.
Действията по своята природа са такива, че когато се извършват от живи същества на които са свойствени постъпки от смесен тип, то те пораждат тела на които са свойствени и болестите и отвратителните рани, а също така и носещи радост предмети които служат за лекарство.
Що касае боговете, както техните тела, така и предметите за наслаждение донасят единствено радост.
-Какво е карма, или действие?
Това е ментален импулс и това което той поражда.
В сутрите е казано: “съществуват два вида действия: подбуждане, или ментален импулс, и действие което е следствие на това подбуждане” Под думите ...” и това което то поражда” се разбира действието следствие на този импулс. Тези два вида действия в тяхната съвкупност са всъщност три, ментални, вербални и телесни.
-На какво основание се установява такова различаване на действията, дали по тяхната физическа опора, по вътрешната същност, или по пораждащата ги причина.
Ако е само по тяхната опора, тогава имаме само едно телесно действие, защото всички действия се опират на физическите тела. Ако е по вътрешна същност, то тогава съществуват само вербални действия, защото същността на речта е също форма на дейност. И накрая, ако е по пораждащата причина, то ние имаме само ментално действие, доколкото всички действия ( и вербални и телесни) се обуславят от ума (манас)
Вайбхашиките допускат, че трите вида действие се различават на основата на трите изброени причини.
По-нататък, подбуждането е ментално действие.
Или с други думи, подбуждането, или менталния импулс, е ментална дейност. По този начин и следва да се разбира.
То поражда вербалната и телесната дейност.
Породената от менталния импулс дейност е наречена в сутрите “действие следствие на причината” и това е, или вербална, или телесна дейност (действие). По този начин следна да се разбират тези два вида дейност.
2. И двете действия биват проявени и непроявени...
Всяко от тези две действия и вербалните и телесните, по своята вътрешна същност могат да бъдат проявени и не проявени.
Счита се, че проявеното действие е форма...
Всяка форма която приемат телата, благодарение на съзнанието, е външно телесно проявление, например, жестикулация, мимика и пр.
Други считат, че външното проявление е движение, поради това, че телесното действие се характеризира единствено като движещо се, а не ката тяло лишено от движение.

Привържениците на Абхидхармата казват:

Не е само движение, доколкото всичко е причинно обусловено от мигът (мигновението)

-Какво е “мигновението”?

-Това е изчезването непосредствено след възникването, или след придобиването на битие. Тава което е такова се нарича мигновено, също както носещия пояс се нарича човекът с пояса. Всичко причинно обусловено престава да съществува веднага след като е придобило битие, или изчезва там където се е появило. Бе било невярно да кажем, че е отишло на друго място (пространство). Следователно телесното действие е движение.

-Това би било така, ако можем да докажем мигновеността на всичко съществуващо.

-Именно това общо положение още един път се явява установено.

По какъв начин?

-По силата на разрушението което е необходимо причинно-обусловено.

Разрушението на всичко съществуващо е самопроизволно.

Защо това е така?

Следствието винаги има причина. Разрушението, или унищожението е небитие. По този начин това което не съществува, може да бъде “ това което следва да бъде сътворено”, т.е. следствието. Поради това разрушението няма причина доколкото не е битие.