Общо показвания

неделя, 12 юли 2015 г.

БУДИСТКОТО УЧЕНИЕ ЗА АТОМИТЕ (АНУВАДА)



Анувада (санскр.), е будисткото учение за атомите . Две са основните тенденции в това учение. Според първата, атомът е елемент, който включва и пространството, и съзнанието.
Според втората, атомът е действително проявеното мисловно пространство или представа. Атомът е най-малкото мислено пространство на конгломерата, или мисловно проявен конгломерат. Следователно всяко възприето чрез мисленето отношение е пространствено. По този начин мисленето на обекта създава пространството му или пространственият модус на мисленето придава пространство на мисловния обект. Обектът се мисли чрез пространството. Там където няма пространство пространственият модус на мисленето го създава, мислейки обекта. Съществуването на мисловния обект възниква на базата на пространствените отношения. Тези отношения са в основанието на множествеността и логическите редици, които следват от нея.
Атомният конгломерат е „протяжна нещност“. Като такъв той е в многопластово отношение. Един от пластовете е отношението към това, което го определя, в случая мисленето. Друг пласт е отношението му към другото, в което се включва и отношението към други конгломерати.
Чистотата на “пространствената форма” има основание в сетивността. Сетивната представа определя шест пространствени страни. Те са: това, което е горе, долу, в ляво, в дясно, отпред или отзад. За да бъдат създадени като страни на пространството, те следва да се подчиняват на логиката на гравитацията и отношението към познаващата ги същност  (например изправения строеж на тялото).
Будисткият атом е форма на мисловно-пространствена сетивност. Тя не е и чисто мисловна, защото съдържа сетивни аналогии. Според учението атомът се състои от шест страни. Той е пространствен като отношение, но като субект на това отношение не е пространствен. Явява се своеобразен център на отношенията си.
Атомът (ану) се състои от осем елемента: земя, вода, огън и въздух (твърдото, гладкото, топлото и лекото като обекти на осезаемото), както и видимото, обонятелното, вкусовото и осезаемото. В случая твърдото, гладкото, топлото и лекото са определени от осезанието. Ако към елементите се прибави и субективно усещащото (индрия) то те стават девет. Числото им, според Абхидхармата, може да нарасне до 11. В този смисъл страните, които изграждат “атомния център” го превръщат в многокачествен.
Освен пространствения и съдържателния аспект на атома следва да се подчертае и неговия времеви аспект. Това е неговата моменталност, моментност. В този смисъл “траещата пространственост” на атома е сбор от моментни проявления, като самата “атомност” на атома е време. С пълно основание, следвайки абхидхармистката традиция, може да наречем атома хроноатом.
Ако се приеме будисткото положение, че реално е единствено психически преживяемото, то едно грубо, неодушевено тяло първо, се състои от по-елементарна конфигурация и второ, губи от идеята си за реалност. Самата идея за реалност следва да има “завършеността” на конфигурациите в конгломерата на атома. По този начин външният свят е своеобразна еманация от психически преживяемото където и качеството, и идеята за реалност са значително по-бледи.
Лит.:Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы), разд. первый: Анализ покласам элементов. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос., исслед. В.И.Рудого. М., 1980; Роземберг О.О., Проблемы буддийской философий. М.1990; Философия буддизма энциклопедия - Российская академия наук Институт философии. М.2011; Лысенко В.Г., Атомизм вайшешиков и атомизм Демокрита М.1987; Лысенко В.Г., Универсум вайшешики. М. 2003.


Няма коментари:

Публикуване на коментар