Общо показвания

събота, 25 юли 2015 г.

Промеждутъчно състояние (бардо)



Бардо (тиб.) е промеждутъчно състояние между живота и смъртта. Санскритският термин е „антарабхава“ – промеждутъчно битие. Употребява се и в други значения. Например промеждутъчно състояние между съня и бодърстването, промеждутъчно състояние между различните състояния на съзнанието, състоянията на очакването и пр.
В „Тибетската книга на мъртвите” се говори за шест свята на Бардо, или шест състояния Бардо:
  1. “Кинай Бардо” или промеждутъчно състояние на мястото, т.е. майчината утроба.
  2. “Милам Бардо” - промеждутъчно състояние по време на сън.
  3. “Тингецин – Самтам Бардо” или промеждутъчно състояние по време на медитация, или в състоянието самадхи.
  4. “Чикай Бардо”, промеждутъчно състояние в момента на смъртта.
  5. “Чьонид Бардо” или промеждутъчно състояние след смъртта, тогава когато се изправим пред истинската реалност и пред “кармичните видения”.
  6. “Луюн – Сидпай – Бардо” или промеждутъчно състояние в процеса на връщането в Сансара, т.е. новото раждане.
Според Сарвастивада, в периода от разпадането на единичното съзнание на съществото до неговото следващо прераждане, се формира ново призрачно същество, наречено „гандхарва”. В него съществуват схемите на новото съзнание и новото тяло, което то трябва да придобие. Това същество пребивава в състояние „бардо“ докато не възникнат условията за неговото ново раждане. Този срок според различните автори е различен. Например Васумитра счита, че състоянието „бардо“ продължава не повече от 7 дни. Шремадата смята, че това състояние продължава най-малко 77 дни.
Концепцията е най-популярна в Тибет.
Лит:. Bardo-Thoedol, La livre Tibetain de morts Paris, 1981.


Няма коментари:

Публикуване на коментар