АДЪТ В БУДИЗМА

В будизма, за разлика от християнската или мюсюлманската традиция, не всички същества попаднали в ада (санскр. нарака)  са обречени на вечни мъки. След сравнително дълъг период на “изчистване” на отрицателна карма, съществото може да се прероди в по-високите сфери на битието.

Адовете в будизма като цяло имат две версии - езотерична и екзотерична.

Според езотеричнатаверсия „адовите състояния са състояния на самото съзнание“ и техните безбройни варианти. Те се появяват при различни екстремални условия, при тежки заболявания, при акта на умирането и съответно включването на усещанията в други форми и системи на времева продължителност. Има се предвид на първо място „моралното омърсяване на съзнанието“, при което се изострят отрицателните усещания, както и различните форми на психическото време където продължителността на усещането може да изгуби времевия компонент в себе си и границите на преживяване на времето да се разтегнат почти до безкрайност.

Екзотеричната версия свързва адовите състояния с обикновената представа и с нейните географски, културни, общо мирогледни и пр. представи. Смята се, че адът в този свят се намира под континента Jambudvipa.

Енциклопедия Абхидхарма определя осем студени и осем горещи ада.

Осемте студени ада са:

1. Арбуда-нарака  (Arbuda-Naraka) - ад на гнойните циреи, на гнойните мехури. Постоянни снежни бури бушуват в него. Обитателите му са голи и от студа телата им са покрити с гнойни мехури;

2. Наранбуда-нарака  (Nirarbuda-Naraka) - ад на пръскащите се гнойни мехури. Този ад е още по-студен от първия и мехурите, които покриват телата на съществата се пукат;

3. Атата-нарака  (Atata-Naraka) - ад на треперещите от студ същества;

4. Хахава-нарака  (Hahava-Naraka) - ад на плача и стона;

5. Хухува-нарака  (Huhuva-Naraka) - ад на скърцането със зъби;

6. Утпала-нарака  (Utpala-Naraka) - ад на небесносиния лотос. Той се нарича така защото кожата на обитателите му е синя от постоянния студ;

7. Падма-нарака  (Padma-Naraka) - ад на лотоса;

8. Махападма-нарака (Mahapadma-Naraka) - велик ад на лотоса. По телата на обитателите на ада има кървави рани от студа.

Осемте горещи ада са:

1. Санджива–нарака (Sanjiva-Naraka) - ад на възбудата. Земята в този ад се състои от разтопено желязо. Съществата в него са в постоянен страх, защото са нападани от слугите на бог Яма и са пробождани и рязани с железни копия и мечове. Те страдат също от разтопеното желязо, което изгаря телата им. Пребиваването в него като време е 162х10¹⁰  години;

2. Каласутра-нарака  (Kalasutra-Naraka) - ад на черните линии. Нарича се така, защото обитателите му биват разсичани от слугите на Яма с ножове и секири. Оставането в този ад е 1296x10¹⁰ години;

3. Сангхата-нарака  (Sanghata-Naraka) - съкрушаващ ад. Освен че се намира над разтопеното желязо, той е и обкръжен от скали, които падат и смачкват съществата, превръщайки ги в кървава каша. Престоят в него е 10368х10¹⁰ земни години;

4. Раурава-нарака (Raurava-Naraka) - ад на воплите. Земята гори и съществата се мъчат да се укрият от огъня, но намирайки укритие то се превръща в капан където горят без да могат да помръднат. Животът в този ад е 82944х10¹⁰ земни години;

5. Махараурава-нарака  (Maharaurava-Naraka) - ад на големите мъки. Животът в него продължава 663552х10¹⁰ години и мъките не се поддават на описание;

6. Тапана-нарака  (Tapana-Naraka) - горещ ад, огнен ад. Съществата са пробождани с огнени копия до момента, в който от устата и носа им не излезе огън. Животът в този ад е 5308416х10¹⁰ години;

7. Пратапана-нарака  (Pratapana-Naraka) - ад на страшния огън. Оставането в него е 42467328х10¹⁰ години.

8. Авичи-нарака  (Avici-Naraka) - вечен ад без спасение. Оставането в него е 339738624x10¹⁰ години. Нарича се вечен или непрекъсващ ад. Мъките в него не подлежат на описание. Тези, които попадат в него, преди всичко са същества, които са се отрекли от корените на доброто, считат идеята му за конструкция на ума, а не за най-глъбинната същност на живота и съществата.

Лит.:Васубандху, Абхидхармакоша  (Энциклопедия Абхидхармы) разд.третый: Учение о мире. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб.,1994.