Общо показвания

неделя, 25 януари 2015 г.

БУДИСТКА КОСМОЛОГИЯ



Според будистката представа както нашият свят, така и другите светове са състояния или “форми“ на съзнанието и могат да се определят като такива. В различните светове се попада следствие на прераждане, на медитация, но при всички случаи с променено съзнание. Със съзнанието, което познаваме ние можем да съществуваме единствено в нашия свят.
При пирамидалния символ страните се сливат във върха и множествеността изчезва в единността. Ако този символ се приложи към мисленето, във върха на пирамидата всяка мисловна множественост изчезва и се превръща в единност. Изчезват основанията и опорите на множествеността. Най-вече изчезва познавателното пространство, което е и условието за множествеността.
В будистката символика мисловната пирамида е по-скоро обърната. В най-висшите състояния и сфери пространството не изчезва. Напротив то се разширява и се превръща във вътрешно безкрайно определение на съзнанието. Последната сфера на света, според будистката представа (арупа дхату) е сферата на безкрайното пространство (акашанантятана). Това е безкрайно разширяващо се условие във формата на истински съществуващото, или истинската реалност.
Системата на различните светове е вертикална. Отделят се три сфери (тритхату):
1. Сферата на чувственото (камадхату)
В нея пребивават онези същества, които са във властта на чувствата, желанията, стремежите (упадана) и страстите.
Съществата, които са родени в тази сфера изпитват болки и страдания, щастие и нещастие, но всички са подвластни на бога на смъртта - Мара.
Тази сфера се разделя на небесен свят, свят на земните обитатели и подземен свят.
Небесен свят:
·        Богове, които контролират наслажденията (Паринимитра-вашавартин);
·        Богове, наслаждаващи се на магическите творения (Нирманарати);
·        Богове, които се намират в състояние на блаженство (светът Тушита);
·        Светът на Яма.
В света на чувственото се намира планината Сумеру. Около нея се въртят слънцето и луната. На нейния връх се намира светът на Тридесет и Трите Бога. По склоновете на планината се намира светът на Четирите Небесни Царе (Вирудхака, Дхритараштра, Вирупакша и техният предводител Вайшравана).
В подножието на планината Сумеру се намира светът на Асурите. В гръцката митология аналози на Асурите са Титаните. Асурите завиждат на боговете. Те са горделиви, войнствени, подаващи се на гнева и страстите.
Светът на хората (Манусиалока)
Хората живеят на земната повърхност. Те нямат нито силите, нито възможностите на боговете, нито силите и възможностите на асурите. Това, което отличава хората е жаждата и потребността от познание. Нито боговете, нито асурите имат в тази степен потребност от познание. Поради това човешките същества могат по-лесно да достигнат спасението и Нирвана. Раждането във формата на човешко същество е и добра карма, и уникален шанс. В тази си форма съществото може да постигне сравнително по-лесно спасението. Краткият живот на хората, съзнанието за смъртта, съзнанието за нейната неизбежност, антиномиите, които следват от разсъждението за нея, вярата и съмненията подържат мисловната енергия на човешките същества.
В този свят се намират и четирите континента - Джамбудвипа, приличащ на триъгълник, намиращ се на юг; Пурвавидеха, приличащ на полукръг, намиращ се на изток; Апарагодания, приличащ на кръг, намиращ се на запад и Утаракуру, с формата на квадрат, намиращ се на север.
Светът на животните
Основното в него е страданието. Страданието в този свят е дори засилено, поради по-малкия обем и качество на съзнателното поле.
Светът на гладните духове (Преталока)
Тези същества не могат да удовлетворят желанията си. Символично са представени с огромни кореми и много тънки шии.
Адовете (Нирака)
Обитателите на ада са подложени на ужасни мъчения, което е следствие на собствената им карма. Независимо от дългото време на пребиване в ада, от него може да се излезе след изчистването на негативната карма. „Временното пребиваване“ отличава будисткия ад от християнския и мюсюлманския. Описани са осем студени и осем горещи ада.
Осемте студени ада са:
1.      Арбуда-нарака (Arbuda-Naraka) - съществата, които населяват този ад са покрити с мехури от измръзване, следствие на крайно студеното време и тяхната голота;
2.      Нирарбуда-нарака (Nirarbuda-Naraka) - този ад е още по-студен и мехурите се пукат и болят ужасно;
3.      Атата-нарака (Atata-Naraka) - в този ад всички се тресат от студ;
4.      Хахава-нарака (Hahava-Naraka) - ад на плача и стона;
5.      Хухува-нарака ((Huhuva-Naraka) - ад на скърцащите зъби;
6.      Утпала-нарака(Utpala-Naraka) - ад, където кожата посинява от студ, подобно на лотос;
7.      Падма-нарака (Padma-Naraka) - велик лотосов ад, където кожата се покрива с кръв;
8.      Махападма-нарака (Mahapadma-Naraka) - цялото тяло, заедно с вътрешните органи, се тресе от студ.
Във всеки следващ ад пребиваването е 20 пъти по-дълго отколкото в предишния.
Осемте горещи ада:
1.      Санджива-нарака (Sanjiva-Naraka) - в този ад земята се състои от разтопено желязо. Съществата, които го обитават страдат не само от разтопеното желязо, но и от ужасните слуги на Яма, които ги посичат с мечове и копия. Съществата губят съзнание, но впоследствие отново идват в съзнание и цикълът се повтаря. В този ад се пребивава 162х1010 години.
2.      Каласутра-нарака (Kalasutra-Naraka) - ад на черните сечения. В него, наред с мъченията от по-горния ад, ужасните слуги на Яма разсичат съществата със секири на предварително определени части от черни линии. В този ад се пребивава 1296x1010 години.
3.      Сангхата-нарака (Sanghata-Naraka) - съкрушителен ад. В него съществата се смачкват от разтопени скали. Пребиваването в този ад е 10368х1010 години.
4.      Раурава-нарака (Raurava-Naraka) - ад на воплите. Под краката на обитателите му земята гори. Пребиваването в него е 82944х1010 години.
5.      Махараурава-нарака (Maharaurava-Naraka) - ад на страшните вопли. Той е свързан със страшни мъчения. „Животът“ в него продължава 663552х1010 години.
6.      Тапана-нарака (Tapana-Naraka) - огнен ад. Слугите на Яма пробождат жертвите си с огнени копия докогато не запалят вътрешните им органи. Пребиваването в този ад е 5308416х1010 години.
7.      Пратапана-нарака (Pratapana-Naraka) - велик огнен ад. Мъченията тук са още по-жестоки. Пребиваването е 42467328х1010 години.
8.      Авичи-нарака (Avici-Naraka) - най-ужасният ад. Пребиваването в него е 339738624x1010 години. Той се нарича още непрекратим.
2. Сферата на формите (рупадхату)
В нея може да отсъства страстното желание, но принципите на съзнанието са построени така, че познанието и възприемането на света се извършва чрез формата и определението.
Обитателите на тази сфера имат по-близки до нашите принципи на съзнанието, познанието и мисленето. Те имат и тела, които дори да са различни от нашите, имат нещо общо с тях – формата. Съществата, които обитават тази сфера не са подвластни на общите закони на тялото, не изпитват болка, не се измъчват от стремежи към удоволствия, нямат полови различия и не изпитват този стремеж.
Сферата на формите се състои от редове, като всеки следващ ред е два пъти по-голям от предишния.
Най-висшите части на сферата на формите се наричат Шудхаваса (Чисти обитатели). Това е част от четвъртата дханя (четвъртото медитативно състояние) на сферата. В тази част на света на формите живеят агамините, тези които „не се връщат обратно“ в света на Сансара. Те са получили Просветление и повече няма да се преродят в по-нисши светове. Разликата между обитателите на Шудхаваса и Бодхисатвата е тази, че обитателят на Шудхаваса никога не ще се прероди извън пределите на собствената си област, а Бодхисатвата следва да се върне в света на хората.
От горе надолу Шудхаваса се дели на пет части. Те са:
·        Сферата на висшите богове (Аканищха). От тези богове „няма по-стари“;
·        Сферата на ясногледащите богове (Сударшана);
·        Сферата на прекрасните богове (Судриша);
·        Сферата на безметежните богове (Атапа);
·        Сфера на не най-великите богове (Авриха).
В четвъртата (Брихатихала) дханя (медитативно състояние) се намират още:
·        Светът на безсъзнателните богове (Асанясата). Това са богове, които се стремят да достигнат висшето състояние на света на не-формите;
·        Светът на боговете на винаги по-големите плодове (Брихатбхала);
·        Светът на боговете с излишък от добродетели (Паняпрасава);
·        Безоблачни богове (Анабхрака);
Третата дханя (Шубхакритсна)
Това медитативно състояние на съзнанието се характеризира със спокойна радост. Тук се намират следните светове с техните обитатели:
·        Светът на боговете на всеобщото блаженство;
·        Светът на боговете на безкрайното блаженство;
·        Светът на боговете на ограниченото блаженство;
Втората дханя (Абхасвара)
Това е медитативно състояние, което се характеризира с възхищение и радост. Тук се намират световете на:
·        Лъчезарните богове;
·        Боговете на безграничното сияние;
·        Боговете на ограниченото сияние.
Първата дханя, светът на Брахма
Това медитативно състояние се характеризира с наблюдение, възхищение, отражение и радост. Тук се намират:
·        Светът на Брахма (Махабрахма). Брахма е създател на света, но неговият живот, независимо от продължителността си, е краен;
·        Светът на жреците на Брахма (Брахмапурохита);
·        Светът на съветниците на Брахма (Брахмапаришадя).
3. Сфера на неформите (арупадхату)
В тази сфера отсъстват принципите на формата и определението. Отсъства и познатият ни пространствено-времеви ред. Следователно в нея следва да има други форми на съзнание и мислене.
Тази сфера не се намира никъде в пространството, няма конкретно място. Това е сферата на висшите богове. Много от аспектите на тази сфера приличат на Нирвана. Една от разликите е, че в арупадхату съществува дхармата на изчезването, която не съществува в Нирвана. Това отличава арупадхату от Нирвана.
От своя страна сферата на не-формите се състои от 4 сфери, в които пребивават различни типове висши богове:
1.      Сферата, в която няма нито възприятия, нито невъзприятия (Найвасамджнянасамджняятана). Това е състояние на съзнанието, в което принципите на осъзнаване и познание са напълно различни от нашите и не могат да бъдат възприети нито чрез сетивността, нито посредством мисленето. Това е самодостатъчна форма на съзнание, която няма опора нито в тялото, нито в идеята за субекта, нито в познатите ни форми на съзнателното и логическото поле.
2.      Сфера, в която отсъства абсолютно всичко, сфера в която няма нищо (Акимчаняятана). Това състояние на съзнанието се различава от нашата представа за смъртта, само благодарение на липсата на идеята на тоталността на нищото. В смъртта тоталността на нищото, според някои представи, е абсолютна.
3.      Сферата на безкрайното съзнание (Виджнянанантяятана). Съзнанието в тази сфера на съществуването е безкрайно и всепроникващо.
4.      Сферата на безкрайното пространство (Акашанантяятана). Обектът на медитация в тази сфера е безкрайното и безначално пространство (акаша).
Сферата на не-формите е сферата на местопребиваването на онези богове, които не са подвластни на чувствителността. При тях не съществуват законите за възприемането и мисленето посредством понятия, форми, отношения и определения.
Обитателите на различните светове могат да не възприемат другите, т.е. възприятията имат различна база и различни принципи, но могат и да ги възприемат. Например хората и животните обитават различни светове, що се отнася до мисленето им и стремежите им, но също така и един и същи свят що касае принципите на възприемане и физическите тела.
Времеви периоди
Основна единица на времевото измерване е Махакалпата (Великата калпа). Не може да се определи точната продължителност на Махакалпата, най-вероятно това е милиарди години. Тя се разделя на четири обикновени калпи.
1.      Вивартакалпа (Vivartakalpa), калпа на еволюцията. В този период Вселената се създава и се разширява;
2.      Вивартастхаикалпа (Vivartasthāyikalpa). Тук Вселената се намира в стабилно състояние;
3.      Самвартакалпа (Samvartakalpa). Вселената се свива и изчезва;
4.      Самвартастхаикалпа (Samvartasthāyikalpa). Вселената остава в състояние на пустота.
Лит.: Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы) разд. третый: Учение о мире. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб.,1994.

Няма коментари:

Публикуване на коментар