Общо показвания

събота, 7 март 2015 г.

ИДЕЯТА ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША В ШЕСТТЕ ОРТОДОКСАЛНИ СИСТЕМИ И ДЖАЙНИЗМА




Душата, джива (санскр., живеещ, жив, душа) е основно понятие в индийската философия. Една от основните същности. Субстанция. В различните индийски системи значението на понятието търпи условни различия. Особено се различава в системата на будизма. Будизмът е световна религия, която отрича самата идея за съществуване на душа. Един от стълбовете на будисткото учение е теорията за анатмана. Концепциите на шестте ортодоксални системи на индийската философия, както и тази на джайнизма признават съществуването на духовна, вечна, нематериална същност – душа. В някои интерпретации душата се свързва с Аза и самосъзнанието, в други със съзнанието. От ортодоксалните системи изключение прави Санкхя, от неортодоксалните - джайнизмът. Ето накратко възгледите за душата на шестте системи, както и тази на джайнизма: 

Няя - Основател на системата е мъдрецът Готама. Няя свързва душата с Аза като го счита за единствената субстанция. Всички останали субстанции се съотнасят към него (Аза). Независимо че пространството и времето не са физически тела, те се намират във физическия свят и са негови определения. Аза и Умът не се намират във физическия свят и следователно не са нито в пространството, нито във времето.
Присъщо на Аза е знанието, мисленето, наслаждението и действието. Той е вечен, безкраен, неразрушим. Аза не е тъждествен със съзнанието. Той е субстанция. Съзнанието е атрибут на Аза (душата), а той е основанието на съзнанието. Аза (душата) е постоянен носител на съзнание. Той е субстанция, но субстанция лишена от съзнание. Този казус е специфичен за Няя. Съзнанието възниква тогава когато Аза се свърже с Ума. От своя страна Умът се свързва с чувствата и усещанията, като се създава цялостния психически спектър на личността. Системата Няя е теистична система.

Вайшешика - Системата Вайшешика носи името си от санскритското понятие “вишеша”, което значи особеност и различие. Системата е по-стара от будизма, възниква преди неговото появяване. За неин основател се счита мъдрецът Канада.
Душата, според Вайшешика, принадлежи към единната субстанция. Това е всеобща световна душа (параматма). От нея произлизат индивидуалните души. Те запазват вътрешните принципи на всеобщата душа, но сами по себе си са неизброимо множество. Неделимостта на душата се запазва като принцип, а не като число. Душата се явява основание на съзнанието, а съзнанието - нейно качество. Мисленето принадлежи на индивидуалната душа. Благодарение на него душата познава света и себе си. Именно мисленето е в основата на особеността и различието (вишеша). То създава индивидуалността. В много от положенията си Вайшешика е близка до Няя.

Санкхя - Основател на системата е легендарният Капила. За него се споменава в Упанишадите (Шветашватара упанишада), а също и в Ригведа. Системата е много по-древна от будизма. Духът (духовното начало, Пуруша) и материята (материалното начало, Практити) са паралелни.
Според Санкхя светът е огромно множество от следствия, които имат причина. Въпросът е може ли Пуруша, духът или Аза да бъде тази причина. Доколкото материалният свят (Практити) има запазена паралелност с духа (Пуруша), то Аза като присъщност на духа не може да бъде причината. Той се отличава от материята, т.е. от тялото, чувствата и самия интелект, който според Санкхя е свързан с материята.
Аза е носителят на съзнанието (“дух, носител на съзнание”). Той е субектът. Той е вечна, лишена от причина реалност. Самата причинност има логическото си основание в материалността, в Практити.
Аза е лишен от причина. Поради това той не следва да се отъждествява с тялото, с чувствата или със самия интелект. Той не може да стане обект на самия себе си. Когато мисленето мисли Аза, той винаги се разделя в себе си на обект на себе си и субект. Подобна мисъл много по-късно бе формулирана и от Кант. Субективността, субектът се явява атрибут на духа.
За разлика от Няя, Санкхя разглежда Аза като същността на съзнанието, а не различното от него, както счита Няя. Според О.Г.Ульциферов “Аза е над всяко изменение и всяка активност. Аза е вечна, всепроникваща, лишена от причина реалност, лишена от всяка възможна привързаност и взаимодействие от всички възможни обекти”.
Интелектът се явява много тънка материя. Той е създаден от Практити и й принадлежи. Интелектът (будхи), Егото (Аханкара) и умът (манас) се считат за три вътрешни органа (антахкарана), а чувствителните органи и органите на действието се считат за външни органи (бахякарана).
Според Санкхя няма Единен създател на света, първопричина или субстанция. Духът е вечен и неизменен и се проявява в Аза като възможност за самосъзерцание. Неговата неизменност не може да преведе света в действие и движение.

Йога - Основател на системата е мъдрецът Патанджали. Традицията обаче счита, че първият текст на йога е създаден от Демиургът Хиранягарбха (Златният зародиш). От този текст са останали само три стиха и те се цитират в Махабхарата, както и във Вишну-пурана.
Според системата, човешката душа е чисто съзнание, чист Аз. Отъждествяването на душата с интелекта или с ума е неправилно. Според Йога, за разлика от Санкхя, интелектът, умът и егото са “чита”, т.е. се обединяват в един орган. Чистият Аз (душата) е различен от интелекта, от ума и от егото.
Умът не притежава съзнание. Съзнанието е своеобразно отражение на духа, а умът може да приеме това отражение. Самата “чита” или умът, може да се разшири и обратно, да се свие. В различните същества той има различна форма. Йога смята, че съществува висша форма на “чита” и вижда своята задача в това да я създаде. По този начин йога създава и ново съзнание, нещо към което се стреми и будизмът.

Миманса - Основател е мъдрецът Джаймини.
Концепцията на Миманса за същността на душата е близка до тази на Няя и Вайшешика. Душата е вечна и безгранична. Тя е основата на съзнанието. Тя е център на усещанията (усещаща същност). Доколкото сетивните органи са простите инструменти на усещането, самото усещане се явява обект на себе си. Субектът е душата.
Душата е различна от съзнанието, то просто й принадлежи, то е нейна възможност. Самата душа може да съществува и без него.
Според други схващания в самата Миманса, например школата на Кумарила, съзнанието е “форма на изменение на душата”. Ако душата се разглежда в някакво отношение, то тя е надарена със съзнание. При положение, че се разглежда като субстанция, тя няма съзнание.
Миманса разработва древни гледища, където душата е именно основа, първична основна субстанция, а съзнанието е следствие на нейното отношение както вътрешно, така и външно. Съзнанието е външното проявление на душата. Нейното вътрешно проявление е Аза. В акта на освобождаването (мокша) душата се лишава от съзнание.

Веданта - Основател е Бадараяна или Вяса. Според системата Веданта съществува всепроникваща реалност, която е основанието на всичко, от която възниква всичко и в която впоследствие се връща.
Един от най-важните моменти в тази философия е анализът на човешкия Аз и човешката душа. Изконна цел на човешкото същество е да открие и да осъзнае същинския Аз (Атман). Ако човешкото същество успее да направи това, то скъсва веригата на преражданията и страданията. Човешкото същество следва да осъзнае единството си с Брахман. В този акт то добива безсмъртие и блаженство.
Тялото, умът, интелектът, а също и усещанията, които са свързани с тях, са в сферата на преходното. Психическият апарат често се свързва с Аза и човек изпада в основното заблуждение. Поради това брахманистката традиция разделя Аза на няколко сфери: чисто сетивна сфера, емпирична сфера, мисловно-сетивна сфера, където мисленето има за свое основание сетивността, и чисто мисловна сфера. Истински глъбинната същност, самото основание на тези сфери е Атман. Това е Брахман, Бога, който е истината и на субективността, и на обективното, и на тяхното осъзнаване, и на самото съзнание.

Атвайта веданта - Монистичната веданта. Основател е Шанкара (788-820). Той развива ведийските концепции. Според тях (Бхагаватгита, Бхагавата-пурана), наред с физическото тяло на човека съществува така нареченото “тънко тяло”, чиято основа са чувствата, усещанията, жизнената енергия, същността на цялата, лишена от груба материя сетивност и пр. Това т.нар. „тънко тяло“ участва в метемпсихозата (виж). От своя страна то е продукт на майя (илюзията). Невежеството и незнанието (авидия) може да отъждестви това тяло с душата. Това е една от големите, според Шанкара, заблуди, в които изпада човешкото същество. В самото възникване на „его идеята“ много често доминира сетивното. Чисто мисловното е потиснато в сетивната сфера и от нея. Нещо повече, сетивността сякаш обсебва идеята за реалността. Това е основна грешка защото мисленето започва да гравитира около нея и всъщност гравитира около сетивността. Тази мисъл се възприема и от будизма, а може би и обратното - възприема се от Шанкара.

Вишиста атвайта веданта - Основател е мъдрецът Рамануджа (роден 1017 г., според легендата е живял 120 г.).
В учението за душата Рамануджа различава три форми или разновидности на човешката душа: вечна душа (нитья), освободена душа (мукта) и зависима душа (бадха). Само зависимите души са подвластни на прераждането. За да се достигне освобождение е необходимо, преди всичко, знание и правилно действие. Основните принципи са ведантистки.

Двайта веданта - Основател е мъдрецът Мадхва (роден 1197г.). Според учението реалността бива независима и зависима. Бог притежава независимата реалност, душата – зависимата. Съществува огромно число души, но принципът на тяхната субстанционалност се запазва. Както в много системи, включително и европейски, например тази на Питагор и Платон, принципът на душата е независим от числото и делението.
Според Двайта-Веданта на душата е присъщ принципът на индивидуалността. Той непосредствено се свързва с интелекта. Интелектите са различни. От друга страна самият интелект е пропорционален на чистотата на душата и на стремежа й към знание. Това е много древна традиция. Срещаме я също и в европейската философия. Традицията съществува в шестте системи на индийската философия, както и във всички направления на будизма.
Душата, според Двайта-Веданта, подобно на Вишиста атвайта веданта е вечна, освободена, зависима. В тези класификации Мадхва следва Рамануджа.

Двайта-атвайта веданта - За основател се счита мъдрецът Нимбарха (роден 11в.). Според учението на Нимбарха “душата се отличава от Бога във феноменален план, но е тъждествена с него в ноуменален аспект”.
Индивидуалната душа е вечна. Тя обаче няма независима активност и следователно независимо знание. Нимбарха определя две основни нейни разновидности. Първо: Душа, която има знание и която е осъзнала, че самата е проявление на Брахман. Това е свободна душа. Второ: Душа, която не е достигнала до това съзнание. Това е зависима душа.

Шудха атвайта веданта - За основател на системата се счита Валабху (роден 1479 г.). Според Валабху разновидностите на душите са следните: чиста душа, световна душа и освободена душа.
Има и друга класификация, касаеща произхода на душата. Съществуват души, произлезли непосредствено от тялото на Бога, които са носители на божествените принципи, души, които произлизат от Божието Слово и души, които произлизат от ума на Бог.
Освобождението на душата може да стане само по “милост божия”.

Ачхинта бхадабхеда веданта - Основател е мъдрецът Чайтаня (роден 1486 г.). Той следва традицията на Упанишадите. Има някои различия в пътищата на достигне до познанието.
Според учението на Чайтаня душата е субстанция, но максимално „малка“ субстанция. Тя е своеобразен “субстанционален атом”.
На нея е присъщ интелект и мислене. Поради това, увлечена от илюзията на емпиричното битие, тя не може да познае Бог. Пътят към неговото познание е любовта. Душата трябва да познае този път. От своя страна степента на любовта към Бог и познанието е различна, защото е различна степента на илюзията, която душата има в света.

Джайнизъм (санскр., джайна (jaina) – победител) – Джайнизмът е древна религия. Има две версии за нейния произход. Според първата версия тя е съществувала винаги. Според втората създател на джайнизма е кшатрият Вардхамана или Джина Махавира.
На душата са присъщи съзнание, вечно съществуване, знание, морални качества, вяра, сила и дейност. Тя може да се намира в несъвършено състояние или несъвършено битие и съвършено състояние или съвършено битие. В несъвършеното състояние тя е свързана с материята и е подложена на страдания. В съвършеното си състояние тя се освобождава от материята и от страданието. Основните положения на джайнизма са непосредствено свързани с идеята за душата, а те са следните:
·        Всяко живо същество, всяка вещ има душа;
·        Всяка душа е свещена и има вродено безкрайно знание, възможност за възприятие и сила. Поради това следва да се отнасяме към всяко живо същество като към самия себе си, с нищо да не му вредим и да му правим единствено добро;
·        Всяка душа е отговорна за своя живот и в настоящето, и в бъдещето. Когато душата се освободи от кармата, тя придобива божествено съзнание, възприятие и щастие;
Съвършеното знание, съвършеното поведение и съвършените възгледи са трите скъпоценности на джайнизма и те откриват пътя към свещения идеал. В джайнизма няма понятие за Създател, Спасител и Унищожител на Вселената. Самата тя се саморегулира и всяка душа може да достигне до божествено съзнание по пътя на собственото си съвършенство и със собствени усилия.
Основната молитва в джайнизма е мантрата Новокар. Тя може да се пее винаги. Когато човек я практикува той показва уважението си към освободените души, към душите, които все още са заключени в човешките форми, към напълно освободените души, към духовния учител и към всички монаси.
Съзнанието на душата, а не съзнанието на тялото се явява основата на съвършените възгледи, съвършеното знание и съвършеното поведение. Именно те водят към отричането на земното, към не насилие, към състрадание и към уважение на възгледите на другите.
Особено важно за всеки джайн е контролът на чувствата, защото земните зависимости довеждат човека до невежеството, насилието и ненавистта. Целта на джайнизма е освобождението от негативните афекти, породени от неправилни действия, мисли и думи. Тази цел може да бъде достигната чрез очистване на кармата, като се използват Трите скъпоценности на джайнизма.
Основните божества на джайнизма са: Джините, Арихантите и Тиртханкарите. Те са победили вътрешните страсти и са придобили чисто и божествено съзнание.
Съществуват Якши и Якшини, които се отнасят към т.нар. блуждаещи божества (вянтара). Те имат свръхестествени сили и могат да променят формата си.
Лит.: Dasgupta S., A History of Indian Philosophy, Vol. 1-4, Cambridge , 1961-1963; Радхакришнан С., Индийская философия. М.1993; Ульциферов О.Г., Культурное наследие Индии. М. 2005.


Няма коментари:

Публикуване на коментар