Общо показвания

неделя, 4 януари 2015 г.

Категорията истина в будизма



Идеята за истината в будизма се свързва с идеята за реалността. За Сарвастивада истинни, т.е. реални са неделимите „частици“ или дхармите, изграждащи потока на психиката и съзнанието в миналото, в настоящето и в бъдещето. За Саутрантика истинни и реални са дхармите, изграждащи потока на психиката и съзнанието, единствено в настоящия момент. Миналите и бъдещите дхарми са недействителни и нереални. За Йогачаря единственото истинно и реално е съзнанието или неговата всеобща идея. За Матхямика истинното е неизразимото. Разработва се доктрината за двете истини. Според Нагарджуна всички Буди се опират на две истини когато проповядват Дхарма (Учението). Първата е относителната, емпиричната истина, а втората Нагарджуна нарича „истина от първо значение“. При положение, че не се опират на първата емпирична истина, не може да се постигне „истината от първо значение“, а тогава не може да се достигне Просветление и Нирвана.
Първата истина е утвърждаваща истина. Това е утвърждаването и отрицанието. Утвърждаването на съществуването (битието), утвърждаването на несъществуването (небитието), утвърждаването и отрицанието както на наличието, така и на отсъствието. Абсолютната истина (истината от първо значение) е първо, утвърждаването на отсъствието; второ, отрицанието както на наличието, така и на отсъствието; трето, нито утвърждение, нито отрицание както на наличието, така и на отсъствието, а също и отрицание на отрицанието както на неналичието, така и на неотсъствието. На това ниво, въпроси за съществуването (битието) в емпиричен смисъл не могат да се поставят.
Така се формира концепцията за двете истини. Висшата истина (парамартха) и нисша, емпирична истина (вявахара).
Конценцията за истината се разработва детайлно и в епистемологическите трактати на Дигнага, Дхармакирти, Дхарматара и др. и в логическите трактати. Може да се говори за епистемологическа истина, следваща най-вече от концепцията за познаваемостта на света (прамана) и логическа истина, следваща от учението за логическия извод (ануманавада) и концепцията за значението (апохавада).
За будизма не е правилно да се свързва идеята за истината със „съзнанието и мисленето на етапа на развитие“. По същия начин не следва да се счита, че базовите категории на нашия мисловен етап, които са в царството на мисловните противоречия и антиномии имат абсолютно значение. Например самата идея за истина, като една от най-висшите категории, също не следва да има абсолютно значение. Тя би могла да бъде категория на дадения етап на развитие на мисленето и съзнанието. Нейното основно значение като истина в етапа на антиномиите е независимостта от всяко съзнание и мислене, или абсолютна независимост. Но тази абсолютна независимост е по-скоро решение на представата. В дадено време, място, при дадено състояние на съзнанието и етап от неговото развитие нещо може да бъде истинно, а в друг случай и смисъл - не. Следователно релационният ракурс към категорията е в същата форма логичен както и субстанционално-онтологическият ракурс. Категорията е в царството на дуалността и следователно в царството на антиномиите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар