Калпана (санскр., букв.
формирам, установявам, конструирам) е едно от базовите понятия в индийската и
будистката теория на познанието. Синоним на калпана е викалпа. И двата термина
фиксират онова познание и знание, получено чрез мисленето и като негов
резултат. В различните системи на индийската философия, както и в различните
будистки системи и школи, терминът калпана е с различено смислово съдържание.
Патанджали (системата Йога) под термина калпана
разбира мислене. Йога счита, че мисленето има за обект не конкретни, а по-скоро
абстрактни и „отвлечени” понятия. Например „истината е едно със същността”, или
„съзнанието е същност на душата” (Вяса-бхашя). Това са съждения, които не
противоречат на истинните представи, но нямат конкретен обект. В мисловни
обекти се превръщат най-вече връзките и отношенията както между еднаквите като
клас елементи, така и между различните класове елементи. Мисленето търси и
намира общото и особеното между тях.
За системите Няя и Вайшешика, терминът калпана също
означава мислене. То свързва единичното с общото и всеобщото. За Няя мисленето
и умозаключението следват непосредствено след перцепцията и се разгръщат в три
общи нива - психологическо (където общото в обектите е на нивото на чистото
психологическо наблюдение), емпирично (където общото все още не е обосновано) и
логическо ниво, където единичното, общото, особеното и всеобщото имат логическо
съдържание.
За будизма като цяло калпана означава мисловна
конструкция. Сарвастивада разбира калпана като мислене, определение,
съгласуване, измерение („Джнянапрастхана, VIII,1). Йогачара (Дигнага) разбира
калпана като нещо противоположно на непосредственото възприятие, обект
конструиран от цялостната психо-мисловна сфера. Мисленето (калпана) не може да
достигне непосредствено до истинската реалност. Единичните същности от една
страна не могат да бъдат познати от мисленето, от друга не могат да се възприемат
от съзнанието и не могат да участват в ставането на представите и образите. Те
следва да се групират в комплекси и по този начин да изградят образа. Намесата
на мисленето (калпана) във възприятието конструира образа според нивата на
знанието и разбирането, както и според особеностите на общата психо-мисловна
организация на съзнанието. То не може да познае истинската същност на вещите и
явленията. Знанието получено от калпана се разделя на обект и субект, т.е.
именно то създава двойствеността.
Дхармакирти определя мисленето като „ясно мисловно
възприемане на обекта”, като способност да се създават ясни представи, които
могат да се свързват с езика. Между мисленето и възприятието съществува
преходно звено, което Дхармакирти нарича ментална перцепция или „умно
възприятие” (манас-пратякша) благодарение, на което образът се свързва с езика.
Когато логическите признаци се свържат с езика се получава т.нар. от
Дхармакирти умозаключение за другите. От друга страна мисленето (калпана) може
да доведе до разбирането за необходимостта от Просветление и спасение, а това
значи намиране на правилния път.
Викалпа е сащо особено важно
понятие в будистката теория на познанието. То означава “ментална конструкция”. За
много автори викалпа и калпана са синоними. В различните системи на индийската
философия понятието викалпа също като калпана има различни значения, или
по-скоро различни нюанси. За будизма значението “ментална конструкция” е
основно. Най-ясно е в късния будизъм на йогачарите.
Дхармакирти смята, че същинската реалност е
непосредственото проявление на дхармите, което не може да се схване от
съзнанието защото не може да премине в чист вид през акта на перцептогенезата.
До съзнанието то идва във формата на психическа и ментална конструкция. Поради
това обектите, които възприемаме са главно ментални конструкции. С други думи
ние не ги възприемаме, а ги създаваме. Те са реални само като конструкции, а не
сами по себе си. Според будистката терминология те нямат собствена същност или
собствена природа (сваланкшана). Това довежда до спорове между будистите. Някои
учени считат, че т.нар. “груби вещи” или предметите, които възприемаме имат
собствена природа. Подобен възглед утвърждават най-вече сарвастивадините, както
и някои тибетски учени (Дагцанк 1405-?).
Задълбочаването на концепцията за познанието като
ментална конструкция стига в някои представи до крайни варианти. Понятието
викалпа се приравнява с простата илюзия, дори с халюцинацията. Смята се, че
викалпа е възприятие без обект. Възприятие, което има живост, яркост,
константност, модалност, но няма обект. А това вече е халюцинация.
Възприеманият от нас свят се превръща в представа.
Механизмът на образуване на викалпа е следният: В
основата на изкривяването на възприятието е желанието. То се формира от
глъбинната представа за личността (Аза). Желанието да сме непроменлива личност,
перманентно съществуващ Аз е корен на желанието изобщо, корен на неведението.
Това абстрактно желание се конкретизира в желанието за битие, в желанието за
безсмъртие, в убеждението, че безсмъртието е вътрешно присъщо на човешкия дух,
че безсмъртието на душата е необходимо условие за съществуването на света.
Механизмът на пътя на желанието наподобява психоаналитичния принцип на
изтласкването. Абстрактното желание трябва да се освободи. Неговият път е през
съзнаваното и логическото поле. За да премине оттам абстрактното желание следва
да приеме някаква форма, а това е формата на външен обект, на нещо което идва
отвън, т.е. на нещо реално. По този начин абстрактното желание е основата на
конструкциите. Външният обект е форма на вътрешното желание. Това създава и
представата, че външните обекти следва да бъдат адекватни с възприемащата
същност.
Лит.: Щербатской Ф. И. Теория познания и логика по
учению позднейших буддистов. Ч. 1-2. / санскр. параллели, ред. и примеч. A.B.
Парибка. СПб., 1995; Дигнага. Прамана-самуччая-вритти / пер. с санскр. В.Г.
Лысенко // Лысенко В.Г. Непосредственное и опосредованное восприятие: спор
между буддийскими и брахманистскими философами. М., 2011.
Няма коментари:
Публикуване на коментар