Общо показвания

понеделник, 24 май 2021 г.

За общото и различията между идеите за Единното, Шунья и Нирвана

Единното

Единното основание се превръща в идея за Единното при Парменид. Това, което “е”, което съществува е единно. Небитието не съществува. Съществува разделението. Само то и единствено то във формата на граница, може да раздели битието и да създаде множествеността. Това, че ние възприемаме множествеността, е по-скоро мнение.

Ако предположим, че разделението в битието е небитие, то небитието, противно на Парменид съществува и ние следва да възприемаме единствено него. Възприемането на дадена форма е възприятието на нейната граница, или възприятието на нейното небитие на това, което тя не е. Небитието оформя веща и я представя като битие. Получава се, че мислейки и възприемайки битието ние мислим и възприемаме единствено небитието. Всяко възможно определение е свързано с небитието и е чрез него във формата на границата. Границата е и в усещането, и във възприятието и в мисленето, и навсякъде.

При Платон чистата мисловно-пространствена конвергенция е в Единното. Философското мислене достига до Единното и като вътрешна увереност, и като логическо обособяване. Същите тези логическите закони, които го довеждат до Единното го връщат обратно в множествеността за да го запазят. Обратното връщане е не само мисловно запазване, но и ново създаване на същите тези закони.

Единното е тъждествено със себе си и същевременно нетъждествено[1];

Битийните основания на Единното изчезват при достигането на мисленето до идеята му. Те са възможни само като обратно връщане на мисленето в света на множествеността;

Идеята за Единното е следствие на достигането до абсолютния мисловен хоризонт или мисловен връх, в който по условие изчезва всяка възможност за познание и всички условия за познанието. В идеята за Единното изчезва цялото познание. Познанието е пътят към Единното. Базово условие за познанието като път, процес е пространството на познанието, което също изчезва в идеята за Единното[2];

Единното е неопределимо с относителните мисловни категории;

Като лишено от граница в себе си то няма части или елементи. Следователно няма нито форма, нито начало, край и среда. Това го прави непроницаема за мисленето и представата същност;

То не се движи и същевременно не се намира в покой. Единното не може да се намира нито в самото себе си, нито в нещо друго защото в противен случай то би имало пространствени основания и следователно не би било Единно;

Единното не е причастно към времето и не съществува във времето;

Единното не е причастно към същността. Следователно то не е причастно и към битието. Като лишено от мисловни опори в идеята за Единното, мисленето се лишава от мисловното си пространство. Идеята за Единното се превръща в мисловен връх, в който мисленето нито може да навлезе, нито да продължи защото не съществува базовото условие за това – мисловното пространство.

 

 

 

Шунья

В Шунья също изчезват всички логически основания, изчезва цялостното логическо поле, но за разлика от Единното остава действителното отрицание, действителното отсъствие на собствената природа на всички вещи и явления. Отсъствието добива онтологична действителност и тази онтологическа действителност на отсъствието на собствената природа е Шунья.

Пустотата запазва пространствената идея;

В Шунья изчезва всяко относително познание доколкото вещите и явленията, а и самите дхарми са пусти в себе си и нямат собствена природа. Опорите на познанието са нашето мислене и съзнание, които са също лишени от собствена същност;

Шунья е също така неопределима и неописуема с относителните мисловни категории;

При Шунья също както при Единното не може да се говори за части - начало, край и среда. Основанията на Шунья се различават от основанията на нашата представа за пространството;

Идеята за движение е неприложима към Шунья защото тя няма съдържание и различие в себе си. По същата причина тя е непричастна и към покоя;

Доколкото вещите и явленията в света са взаимосвързани и причинно обусловени, т.е. нямат собствена природа и същност, Шунья е тяхната базова природа;

Шунья е извън причинността, извън взаимозависимия произход. Следователно в Шунья също изчезват мисловните опори. Но докато в идеята за Единното познанието достига до самото себе си и пределните си основания, като изчерпва себе си, в Шунья изчезва мисленето, като достига до самата си същност – Пустотата. При Единното мисленето може да запази себе си като се върне обратно в множествеността. При Шунья мисленето достига до същността си и остава при нея, доколкото същността му е пустотата.

Нирвана

Докато Шунья и Единното имат в себе си рационални елементи, например като липсата на мисловни опори и следователно, невъзможност за мисловни конструкции, или достигането до самата мисловна същност, в Нирвана рационалността изчезва напълно. В нея навлизането на рационални елементи е невъзможно. В Нирвана изчезват не само рационалните основания, но също и цялостният психически спектър на личността;

За да бъде достигната Нирвана следва да се познае абсолютното, т.е. истинската реалност, единното основание на Вселената, а самото познание на абсолютното изважда мисленето и съзнанието от относителните сфери на битието. Това е преход през, или „извън” мисловните идеи за Единното и абсолютната пустота - Шунья;

В Нирвана, за разлика от Единното и Шунья, съзнанието се “потапя“ напълно. В нея изчезва цялостният психически спектър на личността. За влезлия в Нирвана не съществува феномена на връщането обратно (както при достигане на идеята за Единното);

В Нирвана изчезват всички опори на мисленето и съзнанието. В нея следва да изчезне не само мисловната дихотомия, но и мисловната единност. В нея изчезват и базовите опори на съзнанието;

При положение, че в Нирвана изчезва цялата психическа сфера (съзнанието и неговите опори, мисленето и неговите опори), при положение, че не съществува перманентно съществуваща личност, то кой или какво тогава отива в Нирвана?

В Нирвана отива абсолютно освободеното съзнание, съзнание което е снело от себе си всяка възможна относителност, а също и всяка единност, т.е. всички конструкции на мисленето и представата. Това не може да бъде нашето съзнание. Това не може да бъде и съзнанието на висшите същества, обитаващи висшите светове. “Съзнанието”, което отива в Нирвана няма не само пространствено-времеви основания, но и няма никакви зависимости и е извън всичко, което има някаква форма на зависимост и относителност. То няма и не може да има в себе си зависимост от някакъв фокус на определение или субект, не подчинява себе си и познанието на тези схеми, не зависи от най-базовите категории на тези схеми. Например това „съзнание“ не зависи и от категорията истина. Не зависи и от основния атрибут на съзнанието - проявлението или осъзнаването.

Това е „нещо“ напълно различно от нашата представа за съзнание, за психика, за мисъл.

 

 



[1] Платон, Диалози т. 4., 148,b

[2]Виж Платон, Диалози, т.4, Парменид, стр. 65-79.

 

1 коментар: