Общо показвания

събота, 4 април 2020 г.

САМОСЪЗНАНИЕ В БУДИЗМА


Самосъзнание - Свасамведана (санскр.), самоосъзнаване. Субект. Въздействие на съдържанието на вътрешния опит на възприятието. Аперцепция. Активност на познавателния апарат. Терминът се въвежда от Дигнага. Възприятието на обекта се оформя от степените на процеса на перцептогенезата. Осъзнаването на обекта е заключителен етап в този процес. „Постигането“ на обекта е по-скоро постигане на характеристиките на познавателния апарат. По този начин и самият обект се явява аспект на познавателния апарат.
Въпросът тук е не самият механизъм на оформяне на възприятието, а осъзнаването на обекта, постигането на обекта. Това довежда до идеята за осъзнаваща същност или субект на осъзнаването. Какво е всъщност субектът или същността, която осъзнава? Самият въпрос за това превръща субекта или осъзнаващата и съзнаваща същност в обект на самия себе си. Това изменя същността на въпроса и се явява неговото следствие, а именно възможно ли е субектът да мисли себе си и да познава себе си? Явява ли се субектът носител на съзнанието и осъзнаването, или не? Може ли да съзнава самия себе си и какъв е механизмът на това себеосъзнаване? Възможно ли е субектът да мисли себе си и да познава себе си. При положение, че може да мисли себе си и да познава себе си, мисленето вътрешно присъщо ли е на субекта, или субектът не е единна същност, а се състои и от мислене (мисловни елементи). Подобни въпроси се обсъждат в будистката философия като различните школи имат и различни решения.
Самата концепция за самосъзнанието, най-цялостно е развита от Дигнага, а по-късно от Дхармакирти.
Брахманистки схващания за свасамведана
В шестте системи на индийската философия, носителят на съзнаването, а също на себеосъзнаването и на субекта е Атман. Съзнанието „осветява“ както обектите, така и самото себе си. Дали самото то е носителят на светлината, или подобно на луната грее с чужда светлина? Шанкара счита, че вътрешната светлина на съзнанието принадлежи на самото съзнание. Следователно то не може да освети самото себе си, по същия начин както субектът не може да се превърне в собствен обект. В европейската философия Кант също счита, че когато субектът мисли себе си, той винаги се разделя в себе си на субект и обект на себепознанието, като субектът на познанието винаги остава трансцендентален. За Адвайта-Веданта идеята за субекта, самата субектност винаги се изплъзва от рационалното мислене, което има свойството да разделя реалността на субект и обект. Субектът може да се познае само като Абсолют, извън раздвоението, единен и следователно Атман. А като Абсолют, Атман той е Брахман (тат твам аси, това си ти).
Субектът, в много отношения, би могъл да бъде отъждествен с Атман, но той по-скоро е модус на Атман, защото неговото осъзнаване е преди всичко себеосъзнаване, а значи ограничение. Съзнанието също следва да е модус на Атман. За да бъде съзнание, то следва да има телесна форма.Така счита Вайшешика и Няя, а също и някои мислители, които като цяло принадлежат към други мисловни системи (Кумарила, Бхати).
Сакшин
Санкхя, а също и Адвайта-Веданта считат действителния субект за „зрител“, „наблюдател“, „неизменен съзерцател“. Този неизменен съзерцател се нарича сакшин. Той е чужд на всяко действие, всяка форма на активност, доколкото всяка активност се счита за път към съвършенството, който е незавършен и следователно за несъвършенство. Сакшин е тъждествен както със субекта, така и с едно висше съзнание (Чит), което не се определя от чувствителните органи и от външните обекти. Сакшин може да се отъждестви с Пупуша (Санкхя) и с Атман (Адвайта-Веданта). Именно той винаги присъства и осветява познанието.
Будистки схващания за свасамведана
За будизма самосъзнанието (свасамведана) и субектът са по-скоро следствия на самото съзнание, елемент на неговия опит. Самосъзнанието винаги присъства при непосредственото възприятие, непосредственото усещане или „непосредствената осъзнатост“, като елемент от самия акт на осъзнаването. За Дигнага самосъзнанието е „форма на непосредственото възприятие“. Самосъзнанието е извън „вербализацията и концептуацията“. Самосъзнанието присъства във всички психически актове, но най-вече в усещането. Дхармакирти смята, че едно от доказателствата за непрекъснатото присъствие на свасамведана в психическия акт е болката и удоволствието, които не могат да се осъзнаят, т.е. да се почувстват без наличието на свасамведана.
Субектът и самосъзнанието (свасамведана) при положение, че двете понятия се отъждествят, ако се мислят от емпиричното мислене, така или иначе отиват в сферата на антиномиите. Субектът е или самодостатъчна себереалност и реалност изобщо, (Атман, Пуруша, Сакшин) или елемент и модус на реалността (будизъм, Вайшешика, Няя) .
Лит.: Философия буддизма. Энциклопедия. отв.ред. М.Т.Степанянц. М.: Восточная литература. 2011; Прашастапада. «Собрание характеристик категорий» с комментарием «Ньяякандали» Шридхары. Перевод с санскрита, вступительный раздел, историкофилософский комментарий, примечания, библиография и индексы В.Г.Лысенко. Издательство «Восточная литература», 2005; Лысенко В.Г. Непосредственное и опосредованное восприятие: спор между буддийскими и брахманистскими философами (медленное чтение текстов) [Текст]/ В.Г. Лысенко, Рос. акад. наук, Ин-т философии. – М.: ИФРАН, 2011; Лысенко В.Г. Психика и сознание в индийской философии, интернет ресурс.


Няма коментари:

Публикуване на коментар