УЧЕНИЦИ НА БУДА

Учениците на Буда са и създателите на будистката община. Подстригването и жълтите одежди са знаците на оттеглянето от мирския свят. Кастата нямала значение. По всяка вероятност създаването на вътрешните правила и законите на общината както и култовете и церемониите са дълъг процес на вътрешни обсъждания между учениците и учителя. Основата обаче е твърда и ясна. Това са принципите на будисткото учение.

Първите ученици на Буда са брахманите Сарипутта (Шарипутра) и Махамоггалана. Преди да станат ученици на Буда те били ученици на скептика Санджая Белаттхипутта. По-късно приели будисткото учение. Те следвали Буда през целия му път. Били по-възрастни от него и починали малко преди него.

Сарипутта се запознава с учението на Буда от монаха Асважита и станал привърженик на това учение. Достига състоянието Архат. Умира в родното си място Налака, където посвещава и родната си майка в будисткото учение. Смята се, че Сарипутта е автор на трактата „Дхарма – скандха“. Буда е считал Сарипутта за един от най-талантливите свои последователи.

Махамоггалана е връстник и приятел на Сарипутта. Двамата се смятат за първите ученици на Буда. Махамоггалана е известен също и със свърхестествените си способности (магически способности). Смятат го за главен (втория главен) ученик на Буда. Според някои източници Махамоггалана е убит от сектанти, които го обвинили в „духовно предателство“.

Ананда е братовчед на Буда. Считат го за любимия ученик на Буда. Грижел се е също и за нуждите на учителя си. Най-вероятно историческа личност. Постигнал състоянието Архат. Починал на 120 години.Заедно с него при Буда идват и някои благородни младежи. Между тях са Бхаддия (Bhaddiya), Ануруддха (Anuruddha), Бхагу (Bhagu), Кимбила и Девадатта (Devadatta).

Ананда е имал феноменална памет. След смъртта на Буда, той е успял да възпроизведе неговите беседи, записани в Трипитака-Сутра-питака.

В едноименния текст (Ананда) е квинтесенцията на концепцията на ранния будизъм за Аза. Ето малка част от този текст: „Ако аз Ананда отговорих на въпроса на странстващия монах Ватсаготра дали Аза съществува (след смъртта) с думите, „Аза съществува”, то аз Ананда щях да съм съгласен с брахманите и аскетите, които учат за вечността (на Аза). Ако аз, Ананда отговорих на въпроса на странстващия монах Ватсаготра, че Аза не съществува с думите „Аза не съществува”, щях да съм в съгласие с аскетите и брахманите, които учат за унищожението (на Аза).

Махакасапа – един от десетте главни и любими ученици на Буда. Наричат го „баща на Сангхата“ и „знаменосец на дхармата“.

Субхути – един от десетте главни ученици на Буда. Наричат го „първи сред живущите“. Достигнал „чистото състояние на свободата на ума“. Достигнал до съзнанието за несъществуването на явлението, за същността на пустотата. Буда предсказва, че в бъдеще Субхути ще стане Буда Шашикета (Саддхарма-пундарика сутра).

Яша (пали Аса) – един от първите ученици на Буда.

Упали - ученик на Буда. В миналото той бил бръснар. Професия, която наследил от баща си, придворен бръснар в двора на Шакийте. Той е един от създателите на законите и правилниците на будистката община.

Рахула (букв.окова) - Синът на Буда Шакямуни и принцеса Ясодхара. Роден през 534 г. пр.н.е. На 15 годишна възраст Рахула стъпва в будистката община. Достига Просветлението на Архата.

Бимбисара (543-491 до н.е.), владетел на Магадха, е също сред привържениците на будизма.

Девадатта е братовчед на Буда, син на неговия вуйчо Суппабудхи. Девадатта искал по всяка вероятност да заеме мястото на учителя си. В съюз с Аджасатту, син на цар Бимбисара, Девадатта няколко пъти се опитал да убие Буда. Най-вероятно това е митология, но опитите за разкол в общината може би са исторически верни (Х.Олденбург, 1882).

Пасенади - владетел на Кушала (VI век до н.е.), привърженик на будизма.

Дживака - придворен лекар в двора на цар Бимбисара. Почитател и ученик на Буда.

Анатхапиндика - богат търговец, подарил на будистката община градината Джетавана. Ученик и почитател на Буда.

Ануруддха - братовчед на Буда. Присъства на неговата „смърт“ в Кушинагар. Практикувайки, той придобива също и магическата способност „божествено око“. С помощта на тази магическа способност той е видял, че Буда се намира в особеното състояние на „потапяне в Нирвана“, а не е мъртъв.

Махакачаяна - брахман, един от десетте най-близки ученици на Буда. Автор на една от първите граматики на пали. Владеел е изкуството на диспута. Влизал е в спорове и диспути с представители на различни религиозни и философски учения и почти винаги е излизал победител.

Жени, ученички на Буда

Сред слушателите и учениците на Буда имало и жени. Независимо че в древна Индия духовната жажда е нещо изключително важно и ценно, трябва да се има предвид и особеното положение и отношение на древноиндийското общество към жените изобщо. Да встъпиш в будистката община трябва да се откажеш от чувствените удоволствия, от семейството си, да станеш бездомен. Решението за такава постъпка за една жена е повече от героизъм. Тук не говорим за това когато причините за встъпване в будистката община идват от житейски трагедии (Кисягатами, Чандра), а за чисто духовни потребности. Женското съзнание е много по-здраво свързано със сетивно-чувствената реалност. То е много по-критично към абстрактно-мисловните конструкции. Правилно ли е учението на Буда? Защо животът трябва да бъде страдание? Не трябва ли да се подчиним на всеобщите природни и социални закони и да живеем в хармония с тях? Независимо от степента на съмнението, потребността от познание и знание (според Хегел най-голямата потребност на човека) явно съвсем не е чужда на женското съзнание.

Утпалаварна - една от главните ученички на Буда. Тя била дъщеря на богат търговец. Била много красива, умна и доколкото позволявала индийската традиция устоявала мнението си в рамките на собствената си каста. Когато баща й, отчаян от това, че тя не приема предложените й от него женихи, я посъветвал да стане монахиня, тя за негово учудване се съгласила. Така станала слушателка и ученичка на Буда, а по-късно и монахиня. Смята се, че е достигнала най-висока степен в развитието на свърхспособностите си.

Кхема - другата главна ученичка на Буда. Тя била от царски род, първа жена и любима принцеса на цар Бимбисара (543-491 до н.е.) и се отличавала с рядка красота и рядък ум. Била слушала много за Буда и навярно била и много любопитна да се срещне с него. Същевременно се притеснявала и дори страхувала от това, как ще я приеме Буда, от неговото безразличие към сетивната красота и особено от недоверието му към женската хубост. Все пак тя се съгласила да присъства на негова проповед. По всяка вероятност по време на беседите си с Буда тя прозряла смисъла на законите на вечното изменение, на метаморфозите на възрастта, на безвъзвратното изчезване на женската красота, на преходността на „женската идея“ изобщо. От този момент тя станала ревностна почитателка и ученичка на Буда, а по-късно и монахиня. Наричали я мъдрата.

Уттара или Велукандакия Нандамата (майката на Нанда) - последователка и ученичка на Буда. Известна е с достиженията си в областта на медитацията. Служи за пример на всички монахини заедно с Кхуддака (Кхудджуттара).

Сона - ученичка и последователка на Буда. Майка на десет деца. Нейният мъж й оставя цялото си състояние и става будистки монах. Когато децата и пораснали достатъчно, Сона разделила богатството на мъжа си между тях, при условие, че те ще се грижат за нея. Разбира си това не станало и Сона решила да последва пътя на мъжът си. Тя встъпила в будистката община и станала монахиня. Независимо от напредналата си възраст тя устояла на всички несгоди и постигнала Просветление. Достигнала големи успехи в развитието на търпението.

Патачара - ученичка на Буда. Наричат я пазителката на Виная.

Царица Самавати и Кхуддака (Кхудджуттара) - Царица Самавати е една от жените на Удена, цар на древната държава Каушамби. Като царица тя не можела да напуска двореца. Същевременно имала голямо желание да чуе беседите на Буда. Тя решила да изпрати своята прислужница Кхуддака (Кхудджуттара) на тези беседи. Кхуддака запомнила всичко и го разказала на царицата, както и на още петстотин нейни прислужници. Тези кратки разкази на брой 112 били записани и съставят „Итивуттака“, четвъртата книга от „Кхуддака Никая. Буда високо оценил делото на Кхуддакая (Удана, 7,10).

Киса Готами - ученичка на Буда. Легендата гласи, че младата жена загубила детето си и обезумяла от мъка паднала в краката на Буда, молейки го да върне детето й към живот. Буда я изслушал и казал, че преди това тя трябва да му донесе семе от мак, но трябва също да го вземе от дом, в който никой не е умирал. Жената тръгнала да търси такъв дом и скоро разбрала какво всъщност й казал Буда. Тя станала негова ученичка, а по-късно и монахиня.

Лит.: Теро Ньянапоника, Геккер Гельмут, Великие ученики Будды, М.Ганга, 2016; Олденбург Херман, Буда, живот, учение и орден, С. Шамбала, 2016.