ТХЕРАВАДА (ХИНАЯНА) (санскр. Стхавиравада, или учението на старците) - Едно от главните
направления в будизма. Хинаяна означава “Тесен
път” или “Малка Колесница”. Според нейните представители “тесен път” към
учението и спасението няма. Даже напротив тези, които наричат себе си “Голяма
Колесника” или “Широк Път”, в известна степен изопачават същността на
будисткото учение, по същия начин както изопачения са самите названия “Широк
път” и “Голяма Колесница”. По-голяма част от изследователите считат, че
по-правилно е традицията да се нарича Тхеравада.
Класическото будистко учение за света принадлежи на
Тхеравада. Тук са формулирани основните онто-епистемологически принципи на
будистката философия – принципът за несубстанционалността, или липсата на
абсолютна субстанция, принципът за несъществуването на Единен Създател на
света, принципът за всеобщата причинност, принципът за анатмана (не-душата).
Тези основни положения на будистката философия се запазват в различна степен и
в различен мисловен ракурс в нейни системи и школи.
За Тхеравада Буда е човешко
същество. Той е велик учител и притежава велики качества и способности, но
същевременно и всички други характеристики на човешкото същество. Благодарение на собственото си отношение към доброто,
Буда е успял да достигне върховно мисловно напрежение и Просветление.
Светът за Тхеравада има независими от съзнанието основания. Традицията
признава, че съзнанието се явява “посредник” в познанието, но не поставя
акцента на представата, както това става в Махаяна и главно в Йогачара.
За Тхеравада всяко познание се нуждае от собствен
обект. Менталните обекти също имат в себе си външни основания.
За Тхеравада съществуват реално (с най-висока степен
на реалност) единствено настоящите дхарми. Бъдещите и миналите нямат
„качеството“ съществувание и следователно истинна реалност.
Тхеравада счита, че истински реалната дхарма е тази,
която не е причинно обусловена, а това може да бъде единствено Нирвана. Дхармата на пространството (акаша) за Тхеравада не е необусловена.
Тхеравада счита, че човешкото същество, благодарение на
собствените си усилия, може да намери пътя за преминаване във висшите сфери и
светове и може да влезе в Нирвана. Достигането до Нирвана се явява и цел, и смисъл на
човешкото същество. Този, който е стъпил на пътя и е преминал степените му[1] се
превръща в достоен, или Архат. От своя страна достойнството е многостепенно.
Достойно е да се замислиш за смисъла на битието, за смисъла на живота.[2]
Достойнство е да избереш пътя, който води към онези мисловни върхове откъдето
всичко може да се види по-ясно. Достойнство е да избереш лишенията и
трудностите, които те очакват по този път. Достойнство е да се откажеш от
познатото и общоприетото и да тръгнеш към неизвестното. Достойнство е да
осъзнаеш всичко това. Достойнство е да имаш силата и волята да го направиш.
Дори във всяко живо същество да съществува природата на Буда, в повечето от тях тя съществува само и единствено
като самия живот. Просветлението, като възможност и път, не е по силите на всяко
същество. Такова е мнението на Тхеравада.
МАХАЯНА (санскр. Голяма колесница или Широк път) -
Едно от най-големите направления в будизма, заедно с Тхеравада. Разцветът на
Махаяна е средата на I хил. от н.е. Тя се разпространява най-вече в северните
страни (Китай, Япония, Непал, Корея, Монголия) и се нарича още северен будизъм.
Много от принципите на Тхеравада се отхвърлят в
Махаяна. Ф.И.Щербатской пише: “Цялото
знание на ранния будизъм е подкопано и съкрушено. Нирвана на хинаистите,
техният Буда, тяхната онтология и нравствена философия, тяхната
концепция за реалност и причинност са били отхвърлени заедно с идеята за
крайната реалност на органите на чувствата и чувствените данни (rupa), менталността (citta-caitta) и всички техни
материални и ментални елементи и сили.”[3]
Ако за Тхеравада цел и смисъл на
човешкото същество е достигането до спасението и влизането в Нирвана, за Махаяна това е по-скоро
самото Просветление (бодхи), което дава възможност да се помогне на всички живи
същества.
Ако за Тхеравада стъпилият на
пътя и преминалият трите степени, т.е. превърналият се в Архат може да влезе в
Нирвана, то Бодхисатвата[4]
в Махаяна остава на
втората степен, степента на сакридагамина за да може да помогне на всички живи
същества да получат Просветление и спасение. Възможността за Просветление е във
всяко живо същество. Различието и трудността е в мисловното “акуширане” на тази
същност.
Ако за Тхеравада не всяко
човешко същество има силите, волята, вътрешната убеденост, а това значи
мисловната основа да достигне до Просветление, то за Махаяна всяко същество
би могло да достигне до Просветление и да направи действителна собствената си
Буда природа.[5]
Бодхисатвите са преодолели дихотомията в мисленето и
възприемането на реалността, или по-скоро самото Просветление е това
преодоляване. За тях не съществува субект и обект, висш и нисш свят. Истинската
реалност е недвойствена (адвая). Оттук и твърдението за тъждеството на Нирвана и Сансара. Светът ни се струва такъв каквато е сетивната
увереност за него, а тя е такава каквато е формата на възприятията. Формата на
възприемането и възприятията може да се промени единствено чрез мисленето и
доброто, а това вече е и пътят към Просветлението.
За разлика от
Тхеравада, Махаяна си поставя задачата да стане по-понятна и да
привлече повече хора към себе си. Двете доктрини не са разделени от много време
и не е правилно да се смята, че Махаяна е късна доктрина.
Някои автори
считат, че Махаяна, (или ядрото й) се състои от
медитативно-мистично настроени монаси. Достигането до чистата мисловност,
независимо от логическите пътища и интуитивното проникване в мисловните
реалности, оформя новите принципи и новото направление.
Евгени Торчинов, в учебника си
“Основи на будологията”, обосновава следните най-общи специфики на Махаяна:
·
Безсъщност в
себе си е не само личността, но и всички дхарми, които я обуславят. Наличието
на представа за самосъщност или елемент, който
обуславя самосъщността и единичността се явява източникът на заблудата. Именно
от такава представа произтича идеята за душата, идеята за субстанцията и пр.;
·
Пребиваването в
Сансара на живите същества е илюзия. В действителност
единствено неведението поражда илюзията за Сансара;
·
Буда не е човешко същество и не може да се познае
по този признак;
·
Истинската
реалност е недостъпна за езиково изображение;
·
Истинската
реалност не може да се постигне от мисленето, а само от мистичната интуиция,
която е и праджна-парамита.
Истинно реалното не може да бъде качество на нещо,
което се определя от външни причини. Реалността следва да е сама за себе си.
Това значи, че реално е това, което е причина на самото себе си. Абсолютът не
може да бъде първопричина, защото по този начин се свързва с
причинно-следствения ред. Признаването на този ред включва Абсолюта в
логическото пространство на мисленето, а именно срещу това се бори Махаяна.
Има мнения, че Махаяна и в частност
Шунявада е по-скоро критическа философия. Махаяна опровергава различните
мнения, възприемайки ги като ментални конструкции. В коментарите си към “Тибетската книга за великото освобождение”
(The Tibetan book of the great liberation) У.Й.Еванс-Вентц пише: „...Махаяна утвърждава, че
реален се явява само Единният Надвселенски Ум, т.е. всепроникващото и
всеобемащото съзнание, което е трансцендентно на всички дуалистични
представи, породени от крайното или от мирския аспект на ума. Това съзнание,
разглеждано като пустота (Шунья), е несъздадено, нямащо форма, безпредикатно,
изначална същност, безобектен космически източник, начало на всичко конкретно и
проявено, от което обектите възникват и, в което изчезват и пребивават в
непроявено състояние”.
Би могло да се мисли, че по този начин в Махаяна се изменя и
основният принцип за несубстанционалността. Истинно реалното няма причина за
себе си и следователно е и единствена причина за самото себе си. Като причина
за себе си то е и субстанция. Това е Дхармичното тяло на Буда - Дхармакая.
Подобно виждане е по-скоро
излизането от семантично-логическата сфера на онова мислене, което може да се
успокои в идеята за субстанцията. В пирамидалната конфигурация на философското
мислене идеята за субстанцията се явява фокусът на анихилацията на мисловното
пространство. Той снема движението на мисленето и в известен смисъл мисленето
изчезва в идеята за субстанцията. Мисленето става действително само като
връщане отново в множествеността. Това негово връщане е и негово ново
пораждане.
В будисткото философско мислене епистемологическото
пространство се запазва, независимо от излизането от логическото поле.[6]
В този смисъл Абсолютът е самото това излизане, а запазването на пространството
е запазването на нашата логическа увереност. Този момент, независимо че
съществува в двете основни доктрини е по-неясен, по-неопределен в Тхеравада и
по-ясен в Махаяна. Това създава от Махаяна принципно различна
философска концепция и нова религия, различна от ранния будизъм.
Лит.: Торчинов Е.А. Введение в буддологию
- СПб: Санкт-Петербургское философское общество, 2000; Щербатской
Ф.И., Избранные
труды по буддизму. М. 1988; Dasgupta S., A History of Indian Philosophy, Vol. 1-4, Cambridge,
1961-1963; Dutt N., Mahayana Buddhism. Delhi, 1978.
[1] Според Тхеравада има три
степени. Първата се нарича сратапана (стъпил в потока), втората - сакридагамин
(този, който ще се върне един път) и третата - анагамин (този, който няма да се
върне).
[2] Както древно-индийската
традиция, така и съвременната счита, че целта и смисълът на живота следва да е
извън него.
[4] Бодхисатва - бодхи (пробуден) и сатва (същество).
[5] Изключение прави класическата Йогачара, следвайки учението в “Трактата за степените на йогийските практики”
(Йогачара бхуми шастра). Тя
счита, че не всички могат да достигнат до Просветлението. Хората в този трактат
се разделят на пет класи или категории като най-нисшата, т.нар. класата на
ичхантиките, изобщо не може да достигне до
Просветлението.
[6] Признаването на пространството (акаша) като несъздадено, несътворено, необусловено от причини
е древна традиция, влязла в основанието не само на будисткото философско
мислене, но и на индийското като цяло. Впоследствие има множество аспекти на идеята,
но същността винаги се усеща в мисловните построения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар