Общо показвания

петък, 10 ноември 2017 г.

МАХАЯНА И ТХЕРАВАДА



ТХЕРАВАДА (ХИНАЯНА) (санскр. Стхавиравада, или учението на старците) - Едно от главните направления в будизма. Хинаяна означава “Тесен път” или “Малка Колесница”. Според нейните представители “тесен път” към учението и спасението няма. Даже напротив тези, които наричат себе си “Голяма Колесника” или “Широк Път”, в известна степен изопачават същността на будисткото учение, по същия начин както изопачения са самите названия “Широк път” и “Голяма Колесница”. По-голяма част от изследователите считат, че по-правилно е традицията да се нарича Тхеравада.
Класическото будистко учение за света принадлежи на Тхеравада. Тук са формулирани основните онто-епистемологически принципи на будистката философия – принципът за несубстанционалността, или липсата на абсолютна субстанция, принципът за несъществуването на Единен Създател на света, принципът за всеобщата причинност, принципът за анатмана (не-душата). Тези основни положения на будистката философия се запазват в различна степен и в различен мисловен ракурс в нейни системи и школи.
За Тхеравада Буда е човешко същество. Той е велик учител и притежава велики качества и способности, но същевременно и всички други характеристики на човешкото същество. Благодарение на собственото си отношение към доброто, Буда е успял да достигне върховно мисловно напрежение и Просветление.
Светът за Тхеравада има независими от съзнанието основания. Традицията признава, че съзнанието се явява “посредник” в познанието, но не поставя акцента на представата, както това става в Махаяна и главно в Йогачара.
За Тхеравада всяко познание се нуждае от собствен обект. Менталните обекти също имат в себе си външни основания.
За Тхеравада съществуват реално (с най-висока степен на реалност) единствено настоящите дхарми. Бъдещите и миналите нямат „качеството“ съществувание и следователно истинна реалност.
Тхеравада счита, че истински реалната дхарма е тази, която не е причинно обусловена, а това може да бъде единствено Нирвана. Дхармата на пространството (акаша) за Тхеравада не е необусловена.
Тхеравада счита, че човешкото същество, благодарение на собствените си усилия, може да намери пътя за преминаване във висшите сфери и светове и може да влезе в Нирвана. Достигането до Нирвана се явява и цел, и смисъл на човешкото същество. Този, който е стъпил на пътя и е преминал степените му[1] се превръща в достоен, или Архат. От своя страна достойнството е многостепенно. Достойно е да се замислиш за смисъла на битието, за смисъла на живота.[2] Достойнство е да избереш пътя, който води към онези мисловни върхове откъдето всичко може да се види по-ясно. Достойнство е да избереш лишенията и трудностите, които те очакват по този път. Достойнство е да се откажеш от познатото и общоприетото и да тръгнеш към неизвестното. Достойнство е да осъзнаеш всичко това. Достойнство е да имаш силата и волята да го направиш.
Дори във всяко живо същество да съществува природата на Буда, в повечето от тях тя съществува само и единствено като самия живот. Просветлението, като възможност и път, не е по силите на всяко същество. Такова е мнението на Тхеравада.

МАХАЯНА (санскр. Голяма колесница или Широк път) - Едно от най-големите направления в будизма, заедно с Тхеравада. Разцветът на Махаяна е средата на I хил. от н.е. Тя се разпространява най-вече в северните страни (Китай, Япония, Непал, Корея, Монголия) и се нарича още северен будизъм.
Много от принципите на Тхеравада се отхвърлят в Махаяна. Ф.И.Щербатской пише: “Цялото знание на ранния будизъм е подкопано и съкрушено. Нирвана на хинаистите, техният Буда, тяхната онтология и нравствена философия, тяхната концепция за реалност и причинност са били отхвърлени заедно с идеята за крайната реалност на органите на чувствата и чувствените данни (rupa), менталността (citta-caitta) и всички техни материални и ментални елементи и сили.”[3]
Ако за Тхеравада цел и смисъл на човешкото същество е достигането до спасението и влизането в Нирвана, за Махаяна това е по-скоро самото Просветление (бодхи), което дава възможност да се помогне на всички живи същества.
Ако за Тхеравада стъпилият на пътя и преминалият трите степени, т.е. превърналият се в Архат може да влезе в Нирвана, то Бодхисатвата[4] в Махаяна остава на втората степен, степента на сакридагамина за да може да помогне на всички живи същества да получат Просветление и спасение. Възможността за Просветление е във всяко живо същество. Различието и трудността е в мисловното “акуширане” на тази същност.
Ако за Тхеравада не всяко човешко същество има силите, волята, вътрешната убеденост, а това значи мисловната основа да достигне до Просветление, то за Махаяна всяко същество би могло да достигне до Просветление и да направи действителна собствената си Буда природа.[5]
Бодхисатвите са преодолели дихотомията в мисленето и възприемането на реалността, или по-скоро самото Просветление е това преодоляване. За тях не съществува субект и обект, висш и нисш свят. Истинската реалност е недвойствена (адвая). Оттук и твърдението за тъждеството на Нирвана и Сансара. Светът ни се струва такъв каквато е сетивната увереност за него, а тя е такава каквато е формата на възприятията. Формата на възприемането и възприятията може да се промени единствено чрез мисленето и доброто, а това вече е и пътят към Просветлението.
Специфики на доктрината
За разлика от Тхеравада, Махаяна си поставя задачата да стане по-понятна и да привлече повече хора към себе си. Двете доктрини не са разделени от много време и не е правилно да се смята, че Махаяна е късна доктрина.
Някои автори считат, че Махаяна, (или ядрото й) се състои от медитативно-мистично настроени монаси. Достигането до чистата мисловност, независимо от логическите пътища и интуитивното проникване в мисловните реалности, оформя новите принципи и новото направление.
Евгени Торчинов, в учебника си “Основи на будологията”, обосновава следните най-общи специфики на Махаяна:
·       Безсъщност в себе си е не само личността, но и всички дхарми, които я обуславят. Наличието на представа за самосъщност или елемент, който обуславя самосъщността и единичността се явява източникът на заблудата. Именно от такава представа произтича идеята за душата, идеята за субстанцията и пр.;
·       Пребиваването в Сансара на живите същества е илюзия. В действителност единствено неведението поражда илюзията за Сансара;
·       Буда не е човешко същество и не може да се познае по този признак;
·       Истинската реалност е недостъпна за езиково изображение;
·       Истинската реалност не може да се постигне от мисленето, а само от мистичната интуиция, която е и праджна-парамита.
Идеята за реалността в Махаяна
Истинно реалното не може да бъде качество на нещо, което се определя от външни причини. Реалността следва да е сама за себе си. Това значи, че реално е това, което е причина на самото себе си. Абсолютът не може да бъде първопричина, защото по този начин се свързва с причинно-следствения ред. Признаването на този ред включва Абсолюта в логическото пространство на мисленето, а именно срещу това се бори Махаяна.
Има мнения, че Махаяна и в частност Шунявада е по-скоро критическа философия. Махаяна опровергава различните мнения, възприемайки ги като ментални конструкции. В коментарите си към “Тибетската книга за великото освобождение” (The Tibetan book of the great liberation) У.Й.Еванс-Вентц пише: „...Махаяна утвърждава, че реален се явява само Единният Надвселенски Ум, т.е. всепроникващото и всеобемащото съзнание, което е трансцендентно на всички дуалистични представи, породени от крайното или от мирския аспект на ума. Това съзнание, разглеждано като пустота (Шунья), е несъздадено, нямащо форма, безпредикатно, изначална същност, безобектен космически източник, начало на всичко конкретно и проявено, от което обектите възникват и, в което изчезват и пребивават в непроявено състояние”.
Би могло да се мисли, че по този начин в Махаяна се изменя и основният принцип за несубстанционалността. Истинно реалното няма причина за себе си и следователно е и единствена причина за самото себе си. Като причина за себе си то е и субстанция. Това е Дхармичното тяло на Буда - Дхармакая.
Подобно виждане е по-скоро излизането от семантично-логическата сфера на онова мислене, което може да се успокои в идеята за субстанцията. В пирамидалната конфигурация на философското мислене идеята за субстанцията се явява фокусът на анихилацията на мисловното пространство. Той снема движението на мисленето и в известен смисъл мисленето изчезва в идеята за субстанцията. Мисленето става действително само като връщане отново в множествеността. Това негово връщане е и негово ново пораждане.
В будисткото философско мислене епистемологическото пространство се запазва, независимо от излизането от логическото поле.[6] В този смисъл Абсолютът е самото това излизане, а запазването на пространството е запазването на нашата логическа увереност. Този момент, независимо че съществува в двете основни доктрини е по-неясен, по-неопределен в Тхеравада и по-ясен в Махаяна. Това създава от Махаяна принципно различна философска концепция и нова религия, различна от ранния будизъм.
Лит.: Торчинов Е.А. Введение в буддологию - СПб: Санкт-Петербургское философское общество, 2000; Щербатской Ф.И., Избранные труды по буддизму. М. 1988; Dasgupta S., A History of Indian Philosophy, Vol. 1-4, Cambridge, 1961-1963; Dutt N., Mahayana Buddhism. Delhi, 1978.



[1] Според Тхеравада има три степени. Първата се нарича сратапана (стъпил в потока), втората - сакридагамин (този, който ще се върне един път) и третата - анагамин (този, който няма да се върне).
[2] Както древно-индийската традиция, така и съвременната счита, че целта и смисълът на живота следва да е извън него.
[3] Ф.И.Щербатской, Избранные труды по буддизму, 1988, с. 246.
[4] Бодхисатва - бодхи (пробуден) и сатва (същество).
[5] Изключение прави класическата Йогачара, следвайки учението в “Трактата за степените на йогийските практики” (Йогачара бхуми шастра). Тя счита, че не всички могат да достигнат до Просветлението. Хората в този трактат се разделят на пет класи или категории като най-нисшата, т.нар. класата на ичхантиките, изобщо не може да достигне до Просветлението.
[6] Признаването на пространството (акаша) като несъздадено, несътворено, необусловено от причини е древна традиция, влязла в основанието не само на будисткото философско мислене, но и на индийското като цяло. Впоследствие има множество аспекти на идеята, но същността винаги се усеща в мисловните построения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар