Има различни възгледи за метода на прераждането.
Сарвастивада има собствен
възглед върху този метод. Това е концепцията Антарабхава. Тя се подържа от
абхидхармистката будистка традиция. Васубандху я излага
детайлно в Абхидхармакоша III (10-15). Поддържа се също и от школите Саматия, Ватсипутрия и Пурвашайла.
Според учението, потокът на дхармите съществува без
прекъсвания. Дадена дхармична конфигурация може да се появи и на друго място (пространство)
и в друго време като “непрекъсната последователност”.
Образува се “призрачно същество” наречено гандхарва. То е носител на дхармичната конфигурация на
починалото същество, както и на неговата кармична натовареност. Счита се, че
съзнанието на това същество е лишено от индивидуалност, т.е. от някои елементи
на паметта и следователно е непълно съзнание. Независимо от това гандхарва има качества, които
могат да се нарекат свръхестествени. То може мигновено да се предвижва в
пространството, да възприема крайно отдалечени от него обекти и пр. Гандхарва
може да намери формата и средството за своето бъдещо раждане. Когато
специфичната дхармична конфигурация попадне в ембриона, информацията която носи
организира новата дхармична конфигурация.
Тхеравада, направлението Махасангхика и в частност
школата Махишасака, не приемат тази концепция. Според тях общите
дхармични конфигурации се разпадат, като остават единствено кармичните.
При смъртта всяка дхармична конфигурация се разпада.
Разпада се и конфигурацията на съзнанието, с което изчезва възможността за
запазването на миналото в настоящето, а заедно с тази възможност изчезва и
самосъзнанието. Разпадат се конфигурациите между елементите, изграждащи
уникалността, индивидуалността и единствеността.
Голата абстрактна “чита” остава, но тя няма в себе си
възможността за времева или пространствена конфигурация. Възможността за
конфигурациите е в кармата. Това, което се преражда е кармичната конфигурация,
т.е това което е създадено от съществото в света.
“Чита” има дхармично битие. Тя се появява и изчезва. В този смисъл тя не може да
има непрекъснатост на траенето и всъщност не е никога една и съща. Именно тук
се появява будисткият вариант на метемпсихозата. Елементите, които изграждат
съзнанието никога не са едни и същи, те се появяват и изчезват, но
конфигурацията, вътрешното отношение между елементите се запазва независимо от
тях. Именно отношението, което се запазва има дълбоко нравствено съдържание, а и
самото то, в известен смисъл, е нравственост.
Всеки проявен елемент, включително и “чита”, има моментно битие. Неговото битие е “времево”. От друга страна светът
като преживяване е същата тази “времевост”. Следователно ние имаме две системи
от “времевост”, които се преплитат една в друга - системата на “чита” и
системата на света. А същността на всяка “времевост” е недействителността на
неизменното и действителността на изменението. Това значи, че самото неизменно
можем да търсим вън от системата на проявеността на дхармите, вън от
дхармичното битие. Вън от системата на дхармите е това, което според будизма
действително преминава през времената и през световете. Това е доброто.
Следователно то е самото неизменно, а доколкото то може да бъде сътворявано от
една личност в света, то е сътвореното неизменно. От друга страна доброто е в
основанието на всяко действително битие, именно като основанието на неговата
действителност. В този смисъл то е и в основанието на една действителна “чита”,
и в основанието на нейната субстанция носител -
дхармата. С други думи можем да кажем преражда се самото добро, или по-точно
възможността за него като запазената кармична натовареност. Само то може да
премине през световете.
Човешкото същество, следствие на собствените си
действия и заслуги в света, е сътворило бъдещето на себе си, така както бащата
сътворява сина. Подобно на това както елементът “манас” запазва съзнанието за предишния момент в настоящия,
човешкото същество сътворява себе си в бъдещето.
Сега и тук, в този свят и в това битие е уникалният
шанс на човешкото същество да сътвори себе си. В известен смисъл в този свят и
в това време човешкото същество може да сътвори и собствената си душа, и
собственото си безсмъртие, сътворявайки същността на безсмъртието, самото
добро.
Що касае конфигурациите на паметта, които определят
уникалността на личността, възможно е те да са в друга времева система,
различна от физическата, психическата и мисловната времеви системи. Възможно е
също така и непълното разрушаване на системата на ”чита,” което също е предопределено от кармата. Връзките,
които го обуславят могат да бъдат мнемически и следователно да се запази
някаква форма на памет и съзнание след смъртта. С
това будистките автори обясняват някои постсмъртни състояния на съзнанието,
различните “райски” или “адови състояния” и пр., описани в будистките източници[1].
Лит.: Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы) раздел третий:
Учение о мире. Перевод с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед.
Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб., 1994.
[1] Имам предвид “Джатаките”, както и раздел трети на
енциклопедия Абхидхарма, а също и “Тибетска книга на мъртвите”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар