Общо показвания

понеделник, 18 май 2015 г.

БУДИСТКА МИСЛОВНО-ПРОСТРАНСТВЕНА КОНФИГУРАЦИЯ (Хипотеза)



 Мисловно-пространствената конфигурация е „формата“ на философското познание, която то приема в неговите крайни основания. Това е разгръщащото се епистемологическо пространство, което се превръща в мисловно-пространствена конфигурация. Обикновено умаленият модел на общия път на познанието може да се сравни с някакъв геометричен символ. Най-често това е пирамидата.
При пирамидалната мисловно-пространствена схема в крайните основания на познанието мисленето достига до един своеобразен връх, в който изчезват както множествеността, така и опорите на познанието. Съдържанието на познанието изчезва и се превръща в единност. Това обуславя понятия като Бог, субстанция, трансцендентен „Аз”, субект и пр. Заедно с основанията и опорите на множествеността изчезва познавателното пространство като условие за множествеността.
В будисткото философско мислене познанието се развива не като търсене на Единното, а като снемане на предишните познавателни сфери и етапи на развитие на съзнанието. Съзнанието се разширява. Пространството също. В най-висшите състояния и сфери пространството не само, че не изчезва, а се превръща в безкрайно. Например последната сфера, от най-висшия свят, според будистката представа, светът на неформите  (арупа-дхату) е сферата на безкрайното пространство  (Акашанантяятана). Пространството тук е безкрайно разширяващото се условие на познанието и съзнанието. То не се снема.
В тази мисловно-пространствена конфигурация се променя най-вече мисловната гравитация. При пирамидалната мисловно-пространствена схема Бог, субстанцията, субектът  (душата), битието създават мисловна гравитация и притежават най-висока степен на реалност. Техните имена могат да се заменят и с всеобщ закон на света, с някаква форма на енергия, материя и пр., но това в случая не променя мисловната гравитация. 
При будистката мисловно-пространствена конфигурация мисленето не търси опора в субекта и не го отъждествява с вътрешния си абсолютен мисловен хоризонт. То вижда смисъла за себе си в излизането от формата на съзнанието, която създава този свят и от законите, които го ограничават и определят. Будисткото философско мислене, за разлика от другите мисловни системи, не търси опора в битието и съществуването. Това е, преди всичко, промяна на базовите основания на съзнанието, на неговата вътрешна пространствено-мисловна конфигурация. Независимо че тези закони са създали “логическата тъкан” на мисленето, то ги напуска и благодарение на това се превръща в „логическа независимост“ по отношение на тях. Това е основното значение на будистката мисловно-пространствена конфигурация, изчезването на гравитацията към схемите на субстанцията и субекта.
Формата на мисловно-пространствената конфигурация се явява и особен метод на познание. В будизма той измества “мисловния гравитационен принцип“. Целта на будисткото философско мислене е освобождаването от онази логика, която може да доведе мисленето до конфигурацията и да задържи съзнанието в своята орбита. Поради това основната гносеологическа енергия е насочена към освобождаване от “формата” и етапа на развитие на съзнанието. Това е логиката на освобождаването.


Лит. Будистка философия, Речник, С. 2015

Няма коментари:

Публикуване на коментар