Общо показвания

сряда, 18 юни 2014 г.

Понятието Абсолют в будизма



В будизма (Тхеравада) Абсолютът, независимо от различните мисловни ракурси, се нарича Нирвана. Прекратяването на състоянието битие в Нирвана не значи небитие. Изчезват някои модуси на състоянието битие, а не неговите основания (океанът не е тъждествен с вълните и бурята). Нирвана е абсолютната реалност, а битие и небитие са модуси на реалността.
За Махаяна Абсолютът като понятие има относителна реалност, доколкото истинно реалното не може да стане предмет или факт, както и не може да се мисли като отсъствие на предмет или факт. За да има истинна реалност Абсолютът следва да е необусловен от причини, както и от причината на мисловното достигане до него. Нагарджуна (Мадхямика) счита, че истинната същност е непознаваема и неописуема, следователно тя е „пуста”, т.е. няма атрибути, които могат да се „видят“ от мисленето. Той отхвърля всяко положително определение за Абсолюта. Според него, ако на веща принадлежат вътрешни или външни причини, то тя не може да има собствена природа. Щом няма собствена природа тя може да бъде единствено относително реална.
За Йогачара Абсолютът е тъждествен с едно всеобщо съзнание (виж Алая виджняна), доколкото в него се съдържат „семената“ на всички възможни идеи, включително и на идеята за Абсолюта.
Ф.И.Щербатской формулира общо будисткото разбиране за Абсолюта като ”иманентен и трансцедентален на феноменалния план на битието.
Пътят към идеята за абсолютното може да се определи по два начина. Път, в който познавателното пространство се свива и изчезва в понятието Абсолют и път, в който познавателното пространство се запазва и дори се разширява като по този начин снема понятието Абсолют.

Изчезване на епистемологическото пространство
При този метод на познание епистемологическото пространство се свива и изчезва, образувайки ноетичен връх[1]. Сетивната представа определя тази познавателна форма като пирамида. Това е мисловният път към Единното. При него изчезва познавателното пространство, а това значи, че от мисловно – пространствената сфера постепенно отпадат всички граници, самата идея за границата, идеята за формата, определенията, множествеността. Отпадането на множествеността изважда Единното от пространството, движението, покоя, времето, самото битие. Има различни мисловни ракурси в определението на Единното, но те не променят общия метод на философското мислене.

Разширяване на епистемологическото пространство
Това е най-вече будисткият мисловно – пространствен метод. При него също изчезват формите на множествеността, изчезва логическото поле на мисленето, но се запазва пространствената идея. Колкото по-високо се издига познанието и медитативната способност, толкова повече се разширява вътрешното пространство на съзнанието и мисленето. Представата определя този метод на познание като форма, наподобяваща обърната пирамида.
Шунья (пустотата) е извън всяка форма на рационално познание, тя е отсъствие както на битие, така и на небитие, отсъствие на рационални и значи логически адекватни закони. Тя не следва да съдържа в себе си принципите на мисленето и света. Тя не създава света и няма функцията на Демиург. Явява се абсолютен мисловен хоризонт.
Всичко, което може да се каже за Шунья, може да се каже и за Нирвана. Различното е, че Нирвана е Абсолют от позиция на състоянието на света, а Шунья, Абсолют от позицията на същността на света.
Ако мисленето познава самото себе си, или субекта на себе си или самата субектна идея, то също стига до идеята Шунья. От тази позиция субектната идея не е изчезналото мисловно пространство. Тя е запазено пространство. Съставена е от елементи, сили и конфигурации. Същността на всичко, в това число и на самата дхарма, е “пуста” в себе си, а от мисловна позиция това е и форма на безкрайност.

Общност между двата метода на познание на Абсолюта
Познанието не може да достигне и навлезе в същността на понятието. Много общи елементи има при сравнението на Единното и неговите мисловни ракурси в платонизма и неоплатонизма с концепциите Нирвана, Ригпа и Шунья.
1.      Единното, както и Шунья (Мадхямика), Нирвана (Тхеравада) и Ригпа (Нингма) са извън пространството и извън времето.
2.      Единното, и Шунья, и Нирвана, и Ригпа са независими от движението и покоя.
3.      Единното, и Нирвана, и Шунья, и Ригпа са извън битието.
4.      Единното, и Нирвана, и Шунья, и Ригпа са истинската реалност. Според Нагарджуна (както и според Хегел) безатрибутивността има един атрибут - битието.

Различия
Основните различия между идеите за Абсолюта, сформирани от двата пространствени метода, са във възможността за обратно връщане на философското мислене в царството на множествеността. При първия мисловно – пространствен метод (пирамидалния път) най-често имаме връщане на мисленето обратно в множествеността. Достигайки до идеята за Единното, философското мислене се връща обратно, за да запази себе си.
При втория мисловно - пространствен метод такова връщане обратно не съществува. Достигайки до идеята за Абсолюта (Шунья, Нирвана) мисленето остава при нея, освобождава се от собствените си закони и променя себе си. Разделението и различието в света и световете според будизма се определя от степените на развитие на съзнанието.




[1] Мисловен фокус, точка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар