Общо показвания

вторник, 4 юни 2013 г.

Из „За изреченията и думите“ на Бхартрихари



Няма познание в свят без думи
Мирена Атанасова 
В източната традиция думите и речта имат не само когнитивна и комуникативна функция, но и онтологическа. Думите задават границите на човешкия свят и му придават определени форми, т.е. го конструират. Човешкият свят, това което ние възприемаме от реалността (в източната традиция по времето на Бхартрихари това е Брахман) има за своя същностна природа речта и е оформен от единиците на познанието – думите.
Думата дава форма на знанието. Припомнянето събужда неопределено знание, което получава очертания на формата си от паметта за думата. При проследяването на механизма на разбиране Бхартрихари разглежда и латентно съществуване на вербалните единици. Той обсъжда специфичен феномен, наричан остатъчни следи от реч. Те съществуват у всеки от нас като зародиш или потенциал в съзнанието. Днес можем да го наречем генетично предавана речева способност.
Идеята за вроденото знание в езиковата практика е била предмет на обсъждане в Западната традиция векове след Бхартрихари. Тя присъства при Вилхелм фон Хумболт и е централна тема на Ноъм Чомски и Стивън Пинкър в по-ново време. Аргументите на последните са предимно от анализите на детска реч, както и на речевата патология и неврофизиология. Идеята за вроденото знание в езика е в подкрепа на тезата за универсалните когнитивни структури.
В европейската философия също не липсват аналогични постановки за вродено знание - Платоновите идеи или вродените идеи при Декарт. Едва ли е удачно обаче да ги разглеждаме като аналог на непроявените думи  и остатъчните следи от думи на Бхартрихари, защото докато при Платон и Декарти идеите имат водеща роля в отношението между мислене и език, то за древноизточната традиция е обратното. Знанието следва силата на думата и чрез нея достига до ясното осъзнаване на предмета, така че той да може да бъде определен  и да се нарече познат (І.121 пояснения).
Ролята на думите по отношение на познанието е синтезирана в стиховете:
Няма познание в свят без думи. Цялото знание е обвързано с думите (І.123).
.        Ако изчезне тази вечна идентичност на знанието с думите, знанието ще престане да бъде знание, идентичност на знанието с думите прави възможна идентификацията. (І. 124).
         Ролята на паметта е да пази неясните следи на думите и думите-зародиш, но обратно на очакванията ни за предшестващата и позиция по отношение на думата четем: Когато се проявят пораждащите сили на думата, те стават причини на паметта (І.123 пояснения).  Силите на думите имат онтологичен статут. В древноиндийското разбиране те са тъждествени с тези на крайната реалност – Брахман. И двете същини представляват енергия. Тяхна основа е вибрацията, те се мислят като активен процес и във физически смисъл – потенциален съзидател и разрушител.

Из „За изреченията и думите“
на Бхартрихари
(VIII част, продължение от брой 11, година 4, 2013 март)
Превод Мирена Атанасова

108.  Под въздействие на първоначалния тласък (при артикулирането) компактните маси въздух се диференцират по различен начин.

Има различни възгледи по въпроса как става това. Някои приемат, че отделните елементи се превръщат в думи. Те твърдят следното:

109.  Тъй като различните видове елементи имат свои сили, при комбинирането им, те се трансформират в светлина, тъмнина, сенки и звукове. 

110.  Елементите извикват думи, когато силата им се прояви чрез усилие, те се задвижват от същата енергия и се събират подобно на облаците.

Други приемат тезата за трансформирането на знанието в думи:

111.  Вътрешният познаващ субект, първоначално идентичен с непроявената дума, се трансформира в дума с външно проявление, за да манифестира собствената си форма.

112.  Вътрешният познаващ субект става съзнание след като узрее чрез напрежение.

113. Тогава той (вътрешният познаващ субект) навлиза във въздуха, наричан дъх, който се издишва.

114.  Въздухът става субстрат на съзнанието и се оцветява от качествата му, като се трансформира от вътрешното напрежение.

115.  Вътрешният въздух – прана, след като се раздели на части под формата на звукове, се оформя като говорни единици.

Тези възгледи трябва да се имат предвид. Има голямо разнообразие по въпроса сред авторите на текстове. Например:
Жизненият въздух, издигнат нагоре от вътрешното усилие, подкрепен от вътрешната топлина, се събира в стесненията като фини частици подобни на дим. Когато се акумулира на местата на артикулиране, той приема формата на вътрешната дума благодарение на своето отразително качество. Ето какво се казва още:
Въздухът, който се поражда от усилие в областта на жизнения център, се издига нагоре, среща се с преграда в гърдите и така се получава звукът.
Разнообразието от възгледи сред авторите на текстове трябва да се познава. Учителят (Панини) казва: Азът възприема нещата през интелекта си и се среща със съзнанието в желанието да говори. Съзнанието се отключва от телесната топлина, която пък се поражда от дъха… Друг учител казва: Дъхът достига кухина, където има резонанс. Като достигне гърлото може да продължи или като дъх или като звук… Друг учител казва: Топлината на тялото се отключва от съзнанието и поражда дъха. Тя произлиза от телесния център и се движи към главата и когато влезе в контакт с друга въздушна вълна се получава звук като к или kh.
Тези и подобни възгледи се откриват в трактатите, наречени Шикша[1], които съпътстват всяка част на Ведите и трябва да се познават в детайли.

116.  Неизменната дума не се възприема от слуха, тя се възприема чрез собствената й причина, подобно на въздуха, раздвижван от ветрило.

Сега ще се разгледа следния възглед: В и извън обектите съществуват фини звукове като въздушни движения. Някои ги приемат за ефир. Както частиците на въздуха съществуват навсякъде и само под въздействието на ветрилото се преместват от местата си и им се придава движение, по същия начин и на звука се придава форма от пораждащите го причини, за да достигне и модифицира той въздуха.

117.  Силата, която е в диханието и в разбирането взаимодейства (с други сили) на различни места при артикулацията и се разделя.

Думата има за своя основа дъха и съзнанието. Тя се проявява чрез силите на тези два субстрата – дъха и съзнанието и им предава значение. Дъхът е наситен със съзнание. Той се издига нагоре като пламък, следвайки усилието, което задава движението му, той се устремява към местата на артикулация на говорните звуци и придобива форма, удобна за възприемане – (формата) на външната дума. Тя носи ефекта на двете сили, които са в нея. Дъхът добива различни форми подобно на зародиша или семето в земята. Всички те минават през различни стадии на развитие, които представляват самото различие.

118.  Силата, която създава и регулира този космос се базира на думата. На това се основава възприемането на разнообразието в разбирането.

Според някои универсалиите в думите и значенията се основават на субстрата на фината дума. Те се проявяват, когато субстратът се разгръща и се реализират като изразени значения и изразяващи думи. Така, както казват някои, всички обекти се съдържат в сетивата като потенциали и всички сетива се събират имплицитно в интелекта, а интелектът присъства в неизразената дума като потенциал. Фината дума е крайна причина, потенциал и източник на речевата дейност, която протича и в спящо, и в будно състояние и е различна при различните хора. Други казват следното: думата задава обекта, думата е тази, която назовава, думата е тази, която разкрива обекта, който е лежал скрит. Многообразието в света се базира на думата и същата тази дума е в основата на диференциацията.

119.  Разнообразието се възприема, когато се предаде с думи, затова всички видове значения зависят от силите на думите.

Думата, която е в основата на разбирането, се активира (и влиза в употреба), когато се идентифицира в паметта и се свърже с определено действие. Различието (например между различните видове животни) не може да се разбере без думите, на които почива разбирането им. Краварите и овчарите имат свои думи и специфични употреби за кравите и другите животни. Затова всяко нещо с неговите специфични характеристики е тясно свързано с назоваващите го думи, чието значение се възприема ясно. То (значението) се осветлява и идентифицира от познанието, като се свързва със силата на думата, обединява се с нея и взема нейната форма..

120.  Познавачите на традицията (Ведите) твърдят, че всичко е трансформация на дума. Този (човешки) свят е произлязъл от ритъма (мерената реч - chandas).

Когато разсъждават за причинността, мислителите виждат, че характеристиките на причината намират продължение и в следствието. Те обявяват като източник на всичко или масата елементи - фини, неразграничими, невъзпринимаеми, които имат потенциала на всички ефекти и тенденция да ги произведат. Те ги задържат в състояние на временно изчакване или първична материя. (Друг източник е) единството на силите, коренящи се в небитието или в нещо, което не е родено и не се променя (но е субстрат). В същото време в Свещенните текстове, носещи  силите на Създателя (Наслаждаващия се) и творението (Наслаждаваното), се казва, че (самите те) са причина на света. Там например се казва: Бог Вайраджа се състои от Ригведа, Яджурведа и Самаведа. Бог е жертвоприношение. Правят се три дарения, отнасящи се за трите свята. Тези дарения се прявят по три начина и съответстват на три свята. Първо е този, който е създал света е негов господар, възпят от химни, съществуващ от самото начало, неразрушим. От него произлизат животните, от тях растенията, а от тях огъня. Затова е казано, че не бива да се дои мляко в дървен съд. Дървеният съд е свързан с огъня. Затова мляко не се държи в дървен съд.
По същия въпрос в Ригведа се казва: Бог е източник на знанието и храната, после се отделят име и форма, името идва от живота (дъха), а формата идва от знанието. Единното знание се проявява като множество.
Казва се също: думата се превръща в светове, думата става всичко, което е смъртно и безсмъртно. Думата е тази, която твори и се наслаждава, тя се реализира по много начини. Няма нищо извън нея.
Има и антични текстове по въпроса: Създателят, за когото се говнори в Свещенните текстове, след като се разделя по много начини в свои проявления, отново влиза в себе си заедно с всички тях.
Свещенната светлина на Създателя свети у тези хора, които са достигнали до чиста реч. Светлината на Създателя се таи в наученото, като че покрита с капак, тя се слива с източника си, когато тялото се разруши. Когато някой има правилно знание, той се идентифицира със светлината и се слива с нея.

121.  Цялото знание за това какво да се прави на този свят зависи от думата. Дори детето с неговите необясними следи от предишния живот също има това знание.

Това, което съществува, е също толкова добро като това, което не съществува, което не е достигнало до вербална употреба. Дори нещо невъзможно да съществува като заешки рог или нещо, което се появява и изчезва в небето като Божествен град, може да се появи в съзнанието чрез думите... У децата съществува зародиш на думите поради наличието на остатъчни следи от употребата надумите в предишните им раждания, при тях познанието се появява, базирано на неясни думи в хода на техните насочени действия.


122.  Първото движение на вокалните органи, при изпускането на въздуха навън и срещата им с конкретните места на артикулация не би било възможно без остатъчни следи от реч (от предишния живот).

Остатъчните следи от реч нямат начало и съществуват във всеки от нас като зародиш в съзнанието. Те не са резултата на усилията на отделен човек. Движенията на артикулаторноте органи при децата не са в резултат на външни инструкции, но са заложени интуитивно. Кой може да даде това знание освен остатъчни следи от думи.

123.  Няма познание в свят без думи. Цялото знание е обвързано с думите.

В зародиша-дума всичко е слято, не може да има вербална употреба при неопределено знание по отношение на обектите. Например, дори когато някой ходи бързо и стъпва по трева или по пръстта на земята, и тогава участва знанието за тях /без да се употребяват думите/. Това ниво на знание се достига понякога, когато думата-зародиш се събуди и силите, обвързани с конкретните значения на изразителните, обяснителни и необяснимите думи, се проявят, тогава предметът получава форма и се приема от знанието, което е преплетено с думата и следва силата на думата, той идва до нивото на ясното осъзнаване и може да бъде определен  и да се нарече познат. Когато при определени обстоятелства се прояви пораждащите сили на думата, те стават причини на паметта. Така според някои дори спящият има поток на съзнанието подобен на будния. Единствената разлика е че думите –зародиши функционират по недоловим начин в този случай. Затова го наричат тъмен. Така съзнанието, смесено с думата, непрекъснато се появява и изчезва като причина и следствие на проявлението на думата.

124.  Ако изчезне тази вечна идентичност на знанието с думите, знанието ще престане да бъде знание, тази идентичност прави възможна идентификацията.

Както осветяването е природа на огъня, а съзнанието е природа на вътрешния регулатор, по същия начин познанието е обвързано с думата. Дори в безсъзнателно състояние /сън/ продължава връзката с неизречената дума. Доро първоначалното осъзнаване на външните обекти, което не обхваща специфичните им черти, ги осветлява в общ план просто като предмети като ги нарича това или онова. По времето на припомнянето, когато зародишът на това неопределено знание се събуди, започва очертаване на формата, което се съдържа в придишната смътна представа и може д се прояви в следната форма: това е химн или стих, който съм чувал преди. Ако знанието не беше преплетено с думи, смътното осъзнаване, което възниква, ако не е свързано с форма не може да служи като помощно средство в акта на осветляването. След осъзнаването на самото значение на думите в изречението, които са различни една от друга, както и независими една от друга, какво следва – взаимното определяне на значенията им, конкретното идентифициране на смисъла итяхната общност в изпълнението на една цел, свързването на значението на изречението с експресивната сила на думите; всичко това е тясно свързано с факта на обвързаността на познанието с думите. То създава идентификацията и взаимната определеност на значенията на думите, а осъзнаването на изречението се определя от всичко това и е причина за целенасочени действия и все пак не противоречи на появата на различия в процеса на абстрахиране на силите. 

125.  Това е основата на науките, занаятите и изкуствата. Всичко създадено на тази основа може да бъде анализирано и предадено.

Човешките разсъждения по въпросите на света и съдържанието на Ведите се осъществяват чрез науката, изкуството и занаятите. Активността на останалите живи и неживи създания зависи от човека. Цялата наука е обвързана с интелекта, който е от природата на думата. На базата на този факт за това че познанието носи природата на думата, са възможни инструкции при дейности например в случая на правене на съдове.




[1] Шикша е санскритският термин за фонетика. Тя е една от шестте науки, наричани с общо име Веданга, които се създават за правилното разбиране на свещените текстове на Ведите, и продължават самостоятелното си съществуване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар