Втора част (За изреченията)
(16 част, продължение от Философско списание Идеи,
Брой3 (21), Година VII, 2015, Декември)
Превод Мирена Атанасова
В предишната част бяха представени критическите
аргументи на школата мимамса по
отношение на основната теза на Бхартрихари за разбирането на значението на
изречението като неделимо цяло. Тук следва техният коментар и аргументиране на
тезата за единността на значението (акханда).
Аргументацията е предимно от сферата на науката за езика, а позоваванията са на
авторите от Златния век на индийската лингвистика – Панини[1] -
и Катяяна[2].
88.
Това, което се твърди по-горе[3] (от поддръжниците на
школата мимамса) не е необяснимо –
изречението може да се анализира на отделни части, въпреки че значението му е
неделимо.
Както сложното изречение може да се раздели на
отделни прости изречения на базата на това, че те изразяват отделни идеи, така
в него могат да се отделят значенията на отделните думи, въпреки че цялостното
значение на изречението е неделимо. В отговор на представителите на мимамса могат да се приведат следните
аргументи от привържениците на тезата за неделимостта на значението на
изречението:
Дори да има отделни
значения на думите и подчинените изречения, човек разбира и цялото (значение на
изречението) освен тях. То съществува като знание или осъзнаване. Така значението на изречението
може да се анализира на базата на различните сили - шакти (śakti) и на отделните думи и подчинени изречения. Будистите приемат
съществуването на абсолютната уникалност - свалакшана,
която няма нищо общо с каквото и да е било друго. И все пак те говорят за
универсалното - джати[4] (jāti) на базата на отличаването от другите неща – апоха (apoha). По аналогичен начин привържениците на
единството на изречението отстояват неговата неделимост. Анализът на базата на
различни сили, отделни думи и подчинени изречения и техните значения, се
извършва в разсъжденията, без да има друга реалност.
В следващата карика се предлага аналогия за това
как може да се възприемат различия там където има единство.
89.
Както един аромат може да се възприеме различно при отделните цветя, по
аналогичен начин в рамките на единното значение могат да се възприемат и
различни елементи.
Тук става дума за аромата на цветята или на
сандаловото дърво като единни неща, които могат да се възприемат различно.
Ароматът, който е един, може да е широко разпространен и в зависимост от
различните вещества, от които се изгражда, да се възприема различно.
Следва друга аналогия, илюстрираща същия принцип.
90.
Подобно е възприятието на див бивол и
човек-лъв, при които разбирането е на
базата на част от значенията на понятията, свързани с универсални по-общи (и
по-достъпни) идеи.
(Специфичното значение на) див бивол (gavaya) не съвпада с
общото понятие за крава (gotva), нито
пък това на човек-лъв – с това на
общата идея да бъдеш човек (naratva) или да бъдеш
лъв (siMhatva). Каквито и общи елементи да има при тези
същества, значението им е различно от това на общите представи (за обичайни
същества). Но обикновено хората мислят, че общите представи като тези да си
крава, човек или лъв, съответни на тези, които се пораждат от (думите) крава,
човек и лъв, се съдържат и в (специфичните като) див бивол и човек-лъв. Не те
сами по себе си, а съзнанието създава представата за тях. По същия начин
съзнанието създава представата за значение на отделната дума в рамките на
неделимото единно значение на изречението.
91.
Когато човек с непросветен ум види непознат или необясним дотогава елемент от
нещо, тогава представата за целия обект се замъглява.
Когато някои види (за първи път) див бик, той може
да разпознае в него характеристики на (познатото -) кравата, но и елементи на
друго животно. Тогава се затруднява
определянето на цялостния обект.
92. По
аналогичен начин, ако добавим (или заменим) някаква дума в едно изречение,
цялостното му значение се променя.
Това е така, въпреки че в изречението може да
остане непроменена част. Последната обаче сама по себе си не е реална поради
неделимостта на общия смисъл. Ако имаме съмнение по отношение на някоя дума в
изречението, то замъгляването се пренася към смисъла на цялото изречение.
93. По
подобен начин светлината и знанието, които са еднакво цялостни и неделими могат
да са сходни в някои отношения и различни в други.
94.
Така, въпреки че изреченията са неделими и се различават (едно от друго) в
тяхната цялост, хората могат да възприемат различията между тях (на базата на
отделните им елементи).
Представата за синьо прилича на тази за зелено по
това, че и двете са представи, но те се различават по съдържанието си. Тази
идея може да се поясни като се вземат две картини, от които едната има зелено и
синьо, а другата зелено и жълто. Двете си приличат по единия елемент, но се
различават по другия, въпреки че и двете сами по себе си са отделни цялости.
По същия начин, две изречения, които изглежда да
си приличат по (някои) общи думи, изразяват отделни цялостни значения.
Следва критика на
привържениците на позицията акханда
(цялостност, неделимост) към тези, които отстояват реалността на отделната дума
(пада).
95. Как
да определим границите на отделните думи, след като формите им се променят и
варират при свързването им? Ако границите на думата не са определени, как може
да се определи значението и́?
96.
Някои школи (в рамките на акханда)
приемат, че в една форма може да има обединение на няколко (форми и значения) и
тя се предпочита на базата на принципа тантра
(според който различни форми могат да се съдържат или да се представят от
една).
По силата на принципа тантра[5] една дума може да представлява две форми или
значения.
97. В
една и съща дума може да има обединение на форми. Те се различават, въпреки че
са представени от една (езикова) единица.
Подобни съвпадения има в
граматиката – една езикова форма може да предава повече от едно значение.
Следващите карики показват такива случаи и
поставят въпроса дали значението и
неговият носител (езиковата форма) са съответни (идентични) или различни.
98.
Според някои мнения в науката за езика, значението и езиковата форма, която го
изразява, са идентични. Други школи не приемат тази идентичност.
99. В
едни сутри от граматиката на Панини (Р. 1. 2. 27) се следва първото
(становище), а в други (Р. 3.1.33.) се подразбира различие между тях.
В сутрата на Панини номер 1. 2. 27. се казва, че
според различния квантитет се различават три вида [и]: кратка, дълга и
удължена. Т.е. предлагат се три наименования на три отделни единици . Тук има
идентичност межди имената и това, което означават,. Но в друга сутра на Панини
- 3.1. 33. се предполага различие между броя на означаващите и означаваните.
100. …Не
може да се постигне (пълно) разбиране на нещата на базата на символи, които на
свой ред са означени със символи.
Примерът,
поясняващ тази карика е от граматиката на Панини – номер 6.4.148.
101.
Формата на удължения звук [и] от сутрата на Панини (Р. 1. 2. 27), въпреки че е
единна (с другите видове и-та), може да изрази различни значения в различни
изречения. Тя може да се разбере по различни начини. Това разделение е подобно
на това как един езиков елемент може да означава само себе си, а друг – да
означава освен себе си и друг езиков елемент.
Панини казва, че при среща на две гласни, първата
може да отпадне, а втората да се запази и да поема функциите и на двете.
Например в сутра (Р. 6. 1. 94) се казва, че когато един предлог завършва на –а,
а следващата дума също започва с гласна –о или –е, тогава първата гласна -а
отпада, а втората се запазва и означава двете едновременно и се нарича парарупа (pararUpa).
Казаното е
в подкрепа на принципа на идентичност (между означаващо и означаемо) – абхеда (abheda).
Следва позицията на Катяяна, който е привърженик
на различаването между тях – принцип, наричан бхеда (bheda).
102.
Авторът на Вартика – Катяяна, приема позицията на разделението като отрича
удължаването на отделните части на дифтонгите и твърди, че обединяването на
гласни има по-различен статут от единичната гласна.
Приема се принципът на тантра, който се разглежда в следващата карика.
[1] Панини (Pāṇini) е древноиндийски граматик от
V – VI век пр.Хр., роден в днешен Пакистан, автор на най-ранната запазена
санскритска граматика – Ащадхяи (Aṣṭādhyāyī.) или Осмокнижие.
[2] Катяяна (Kātyāyana) е древен санскритски
граматик и математик, живял през III-ти век
пр.Хр, наричан
варттикара (Vārttikakāra). Основното му
произведние – Варттика (Vārttika) е коментар към
санскритската
граматика на Панини.
[3] В предишните карики се излага тезата за водещата
роля на отделната дума в разбирането на речта от привържениците на мимамса – основните опоненти на
Бхартрихари.
[5] Тантра като познавателен принцип, прилаган за
интерпретиране на ведическите текстове, е принцип на разпространяването. По
силата на тантра отделни елементи
могат да се съдържат в една обща форми. (виж карика 2.77 от предишната част).
Няма коментари:
Публикуване на коментар