Общо показвания

неделя, 17 юли 2016 г.

Васубандху




Абхидхармакоша

Раздел 3 Лока – Нирдеша, Карики  24 -27

Превод: Митко Момов

            Принципът на кръговрата на битието е следният: Афектите пораждат нови афекти и хаотични действия - и на тази основа отново възникват афекти. Закономерността се проявява в контекста на неведението, на причинно възникващото и причинено възникналото. Афектираността приживе, поради липса на опит, присъщ на неведението, ще се превъплъти при новото раждане. Според наблюдаваната закономерност, не се прави разлика между причинно-зависимото възникващо и причинно-зависимите дхарми. И едните, и другите в равна степен са причинно- обусловени.

24. Така индивидът извършва  действия, плод на които е бъдещото му съществуване. Става дума за неговото съществуване. [1]
В търсене на обекти за наслада, които да притежава, човек натрупва резултати от действия, определящи неговото бъдещо съществуване. А след като напусне този свят той получава новото си превъплъщение въз основа на предишните си действия. Новата  въплътеност е в новото раждане. Този компонент на причинно-зависимо възникване, който в това съществуване се нарича съзнание, е раждане в другото съществуване. След него следва стареене и смърт до появата на чувствителност. От раждането до появата на чувствителността е стареенето и смъртта. Същите четири компонента на причинно-зависимо възникване, които в това съществуване се наричат „име и форма“, шест източника на съзнание, контакт и чувствителност, са старост и смърт в другото съществуване.
Такива са дванайсетте компонента на причинно-зависимото възникване, за които се казва също, че са четири вида: мигновено, универсално, взаимосвързано и статично.
Защо мигновено?
            Всъщност във всеки миг могат да се съдържат всичките дванайсет компонента. Да си представим, че някой, който поради алчност решава да отнеме живота на друго същество. Неговата помраченост е от неведение. Това, което  го мотивира са формиращите фактори; да реагира на всеки обект[2] - това е съзнанието. И четирите групи съществуват заедно със съзнанието - това са името и формата; сетивните органи, които се основават на името и формата – това са шестте източника на съзнанието. Насоченото съединяване на шестте източника на съзнание осъществява контакта. Съдържанието на опита в контакта е чувствителността. Влечението е жажда, ненаситност, свързаните с нея прояви на афекти представляват привързаността. Предизвиканите от нея физически и вербални действия представляват съществуването. Редуването на всички тия дхарми представлява раждането, съзряването - старостта, разрушението - смъртта.
Казват също, че причино-зависимото възникване е мигновено и взаимообвързано. Например, в „Пракараните“ е казано: „Какво е причинно-зависимо възникване? – Това са взаимообусловени дхарми“.
            Статичното възникване - това са дванайсет състояния, представени в пет групи, които се обединяват в три последователни съществувания. То е универсалното възникване.
Кое от тези четири причинно-зависими възниквания е имал предвид Бхагаван в сутрата?
25.       Според вайбхашикиките, това е статичното причиннозависимо възникване.
-          Ако неговите компонент са разделени на пет групи, защо тогава Бхагаван споменава само дхармата неведение?
            Компонентите получават означението си на базата на преобладаването на съответната дхарма.
            Състоянията, в които преобладава неведението се наричат неведение, в които преобладават формиращи фактори е на формиращите фактори, в които доминантите са стареене и смърт, са на стареенето и смъртта. Така, в определянето няма грешка.[3]
-        Защо в сутрата причинно-зависимото възникване включва дванайсет компонента, а в „Пракараните“ е казано друго: „Какво е причинно-зависимо възникване! Не са ли всички те причинно- предизвикани дхарми?“
-        Обясненото в сутрата има насочващ смисъл, а това в Абхидхарма е по същество.[4] Затова се въвеждат и различия в причинно-зависимото възникване - като мигновено, универсално, взаимосвързано, статично, отнасящо се към живи същества и към неодушевен свят.[5]
            Но защо в сутрата ги отнасят само към живите същества?
-         За да се отстранят заблудите относно начални, крайни и настоящи форми на съществуване.
            Имено затова, причинно-зависимото възникване се разграничава на три периода. Заблудата относно миналото се отстранява, след като възникне съмнението: „Съществувал ли съм в миналото или не? Какъв съм бил? Защо съм съществувал“.
Заблудата за бъдещето се отстранява от съмнението: „Ще съществувам ли аз в бъдеще?“
Отстранява се заблудата относно настоящето, когато възникне съмнението: „Как така? Кои сме ние? Какви ще бъдем?“
За да се отстрани тройната заблуда, сутрата представя причинно-зависимо възникване в трите периода на живите същества. В приетата от нея последователност те са:  неведение, формиращи фактори, стареене и смърт, съзнание и т.н. до съществуването включително.
В сутрата е казано: „Този бхикшу[6], сред вас монаси, който достигне истинското разбиране за причинно-зависимото възникване и дхарма- той ще постигне правилното виждане. Той не се връща към въпроса за началото: „Съществувал ли съм в миналото?“
            Други предполагат, че ненаситността, привързаността и съществуването са представени с цел да се отстрани заблудата за бъдещето, доколкото именно те са неговите причини.
            Нататък, причинно-зависимото възникване, което е представено в дванайсет компонента, следва да се разглежда откъм тройната му природа - на афекти, действия и основата им.

26.       Афектите са три
Според вътрешната си природа същността на афектите се състои от три компонента - това са неведение, ненаситност и привързаност.
Действията са две …според вътрешната природа на действието, компонентите му са - формиращите фактори и съществуването.
Компонентите на основата си са седем- съзнание, име и форма, шест източника на съзнание, контакт, чувствителност, раждане, стареене и смърт. Те представляват същността на основата, защото имат свойството да бъдат опора на афекти и действия.
Както тези седем компонента са в основата,
Така те са и плодове (следствия).
Седем от компонентите са плодовете[7], т.е. следствия, останалите пет са причина, по силата на свойствената си вътрешна природа да представляват опора за афекти и действия.
-          Защо плодовете и причината се появяват едва през средния период на съществуване, след като основата има пет компонента, а афектите- два? От друга страна  бъдещото съществуване на плода е сведено до два компонента, а в миналото причината е представена само от един основен афект.
            Изложението за следствието и причината в двата периода е кратко, доколкото формулирането им става едва в средния период.
В рамките на самия него може логически да бъдат изведени в разгърнат вид причината и следствието за началния и крайния период на съществуване. Затова са представени сбито - за да се спестят излишни усилия.
-        Ако причинно-зависимото възникване включва само дванайсет компонента, тогава кръговратът на битието има начало - доколкото причината за неведението остава необяснена. Той също има и край- доколкото следствието от стареенето и смъртта също остават неизяснени. Затова се налага въвеждането на допълнителни компоненти, към тях други и така до безкрайност.
-        Не е нужно да се въвеждат, тъй като Бхагаван е дал в тази връзка разяснения:

27.       От афекта се ражда само афект и действие, от тях възниква основата, от нея отново основа и афекти. Такъв е принципът на кръговрата на компонентите на битието.
От афекта се ражда афект, от ненаситността - привързаност. От афекта се отключва действие, от привързаността - съществуване, а от неведението- формиращи фактори.
От действието възниква основата, от формиращите фактори съзнание, от съществуването- раждане. От основата отново възниква основа, от съзнанието- името и формата и т.н. От контакта събуждане на чувства, от раждането- стареене и смърт.
От основата отново възниква афект, от чувствеността- ненаситност.
Такава е закономерността на компонентите на неведението, вътрешната същност на които е афективността, която възниква или от основата, или от афекта. Благодарение на чувствеността, в основата на стареенето и смърта отново възниква в качеството на следствие афект.
            Към списъка на дванайсетте компонента не е нужно да се добавя нищо, защото е казано: „Така възниква цялата тази огромна маса от страдания“. Какво иначе би означавало казаното?
В тази връзка други се позовавават на сутра, в която неведението се посочва като причина за повърхностна ментална конценрация[8], която от своя страна става причина за неведението. Има се предвид повърхностната концентрация, която тук е съотнесена към привързаността.
По какъв начин повърхностна ментална конценрация се включва в състава на  привързаността? Ако е по начин на обвързаност, тя също влиза в състава на алчността и неведението. Тогава, откъде се знае, че повърхностната ментална концентрация е предизвикана от неведението?
Ако причината и следствието се разпознават по това, че едното влиза в състава на другото. В такъв случай, не трябва ли да се твърди, че те са отделни компоненти. Жаждата и неведението също се включват в състава на привързаността.
Друг автор се позовава на сутра, в която е казано, че причина за неведението е повърхностната ментална дейност. Спомената е връзката й с контакта: „От причинната зависимост на органа на зрението и цвета и формата възниква повърхностна мъглява ментална дейност, която ражда заблуда.“  В момент на чувства тя възниква от неведението: „Жаждата възниква в причинна зависимост с чувствеността, породена от контакта с неведението“- така е казано в друга сутра.
Оттук се определя, че повърхностната ментална дейност, възникнала в момента на контакта, става условие за неведение, което се появява заедно с чувствеността. Неведението не е безпричинно, така че да му е необходим допълнителен компонент (на причинно-зависимо възникване).
По такъв начин няма безкрайно (въвеждане на компоненти), доколкото за повърхностната ментална дейност се говори като за родена от заблуда. „неясната  ментална дейност е родена от заблудата.“
-        В такъв случай, всичко това трябва да се повтори и тук.
-        Не, не трябва.
-        Как тогава да разберем това, което не е казано?
-        Умозрително.
-        Как умозрително?
-        Чувствителността на архата не е обвързана от неведение, не е и причинена от
жажда. А контакт, който няма лъжливо съдържание не е причина за чувственост. За лишения от подобно неведение архат, контактът не носи лъжовно съдържание. Ако се следва по пътя на умозрението, стига се до логическо разширение на правилото.
-        Доколкото нещо се установява умозрително, то става ясно от недоизказаното в текста – затова възражението ви не се приема. То всъщност и не е възражение: това, че в списъка от компоненти за причинно-зависимо възникване се изключват други компоненти, предшестващи неведението и след стареенето и смъртта. Оттук се прави абсурден извод, че кръговратът има начало и край. Списъкът от представените компоненти не е непълен.
-        Защо?
-        Защото, за обърканите в смисъла на казаното в дискусията ученици,
възниква единственото желание да се разбере, по какъв начин това
съществуване тук е свързано с предшестващото, а бъдещото
 съществуване- с настоящото. А затова вече беше казано: „За да бъдат
отстранени заблудите относно началните, крайните и настоящите
форми на съществуване…“
-        Бхагаван е казал по този повод „Ще ви представя , монаси,
причиннозависимото възникване и възникналите в причинна зависимост
дхарми.“ Каква е разликата помежду им?
-        Според шастрите, няма никаква разлика. И едното, и другото са
причиннопредизвикани дхарми.
-        Защо тогава, още непоявили се, дхармите се наричат бъдещи, настоящи? Защо бъдещи дхарми, още не създадени, се наричат причинно предизвикани?
-        По силата на това, че те представляват мотивация, формираща следствието си.
-        Защо не са съпроводени с афекти?
-        Те представляват обект на позитивна мотивация за придобиването им. Този извод е валиден и за нирвана.[9]
      Предвид на същностното им отъждествяване тук се допуска пренос по аналогии (да се наричат „причиннопредизвикани“ още не възникналите дхарми).[10] Подобни са непроявилите се цвят и форма, да бъдет предварително назовани цвят и форма, доколкото природата им е тъждествена. Затова тук няма грешка. Смисълът, който се разбира в споменатата по-горе структура, е следният.

28.             Тук е представено възникващото като причина, както и възникваното като резултат.



[1] Bhava- буквално съществуване. В контекст на причинно-зависимото възникване Bhava означава синоним на действие, доколкото всяко конкретно съществуване е определено от предшестващо го действие.
[2] Prativijnapti- абхидхармиското определение за съзнание, което разпознава своя обект, попаднал в собственото му „поле“.
[3] Васубандху подчертава, че определени състояния на психическия континуум, представляващи съвкупност от различни дхарми, се отличават със съществените свойства на съставящите ги компоненти.
[4] Тук представените са два типа тълкувания- демонстративен и същностен- използвани съответно на доктринално и логико-дискриптивно ниво в будизма. Казаното за тях потвърждава различието на представеното в сутрите от ученията предадени в шастрите. Докато шастрите разясвяват природата на дхарми, то сутрите са предназначени да привличат вярващи.
5 Според тълкуването на Яшомитра, това обяснение на причинно-зависимото възникване придава всеобщ характер на причинната обословеност.

[6] Бхикшу в будизма е висока степен сред монасите. Монахът бхишу спазва повече от 220 обета за освещаване.
[7] Доколкото причинно-зависимото възникване тук е представено в динамическия си аспект, то всеки негов компонент се явява едновременно и причина, и следствие.
[8] Представеното тук отговаря на въпроса Какво е внимание или концентрация?- това е способност да се задържи съзнанието върху определен обект, така че да няма отклонение встрани. В контекста на представеното от Васубандху, менталната концентрация може да бъде повърхностна (ayonisa).
[9] В казаното тук се подразбират причинно-предизвиканите дхарми, обвързани с Истинския Път и, следователно не поддаващи се на приток от афекти.
[10] Казаното се отнася към причинно-предизвиканите дхарми и присъщите им родови свойства. Подчертано е устойчивото в тях, където „…тази характеристика (на създадени съвкупни условия) се отнася също така къ бъдещи нейни форми на съществуване, доколкото родовата й същност остава неизменна“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар