Общо показвания

неделя, 22 юли 2012 г.

За формата на думите у Бхартрихари

Употребата на термина форма може да се окаже подвеждаща. В нашето европейско разбиране понятието форма отвежда към външната страна на нещата, видимостта. В трактовката на Бхартрихари под форма на думата се има предвид не външната страна, възприемана със сетивата, задаваща контура на предмета, а категорията, основата на езиковата единица, битуваща в съзнанието. Формата е причина и основа (I. 65. пояснение). Както е казано в Санграха: тя (формата) не достига до артикулационните органи, защото звучи в съзнанието на говорещия. В нашата традиция е обичайно да кажем, че мисълта „се облича“ в думи. т.е. мисълта се разглежда  като първична по отношение на „външната” й обвивка – думата. В древноиндийското разбиране на Бхартрихари формата на думата е първична по отношение на значението (І. 66.). Това е така, защото езиковата форма е тази, която установява матрицата на отношения, в които участва отделната лексикална единица. Защото това, което изгражда отделността, е системата отношения, чиято пресечна точка е то. Думите са организирани граматически, а граматиката отразява основните отношения в човешкия свят. Бхартрихари определя като първичен не отделния статичен елемент, а динамичната система отношения – движещи сили на процесите – физични и езикови. Има ли паралелна или съпоставима употреба на идеята на вътрешната форма в европейската хуманитаристика? Самото съчетание на термини звучи противоречиво. И все пак то съществува у немския класик и изследовател на санскрит Вилхелм фон Хумболт. Хумболтовото разбиране за вътрешната форма обаче се отнася за езика като цяло и по-специално за националните езици като уникални виждания на света. Вътрешната форма на езика е изцяло вътрешна – чисто интелектуална страна на езика. В нея се излива цялостната духовна дейност. Тя отразява взаимопроникването между звукова форма и вътрешни езикови закони, съгласуваността и синтеза между тях (Гумбольдт 1984: 100). При Хумболт понятието вътрешна форма се отнася към езика като цяло, не толкова към лингвистичната единица. То е отнесено към духа на народа, говорещ конкретния език, а не към самото функциониране на езика.     Из за изреченията и думите Бхартрихари   V част. Продължение от брой (8), Година 4, 2012, Април Превод Мирена Атанасова   56.                       Думите, които не са били обект на познание, не предават смисъл. Самото им съществуване не ги прави разбираеми, нито способни да предават смисъл.   Ако думите можеха да предават смисъл, без самите те да станат обект на познание, което да се предаде, то тогава самият факт на съществуването им, осъзнат или не, без да е обект на познание, щеше да предава смисъл. Но това не става. Без да бъдат първо обект на познание, те не могат да служат на предаването на смисъл. Следователно като необходима част на процеса на превръщането им във вторични по отношение на смисъла, те трябва да приемат формата на първичността (първо да са обект на познание).   57.                       Затова когато една форма на думата не се разбере, човек пита събеседника си: “Какво каза?” Когато обаче трябва да се разкрие един обект, формата на сетивата (които участват в перцепцията му) не се възприема по същия начин.   Хората знаят, че разбирането на значението зависи от разбирането на формата на думата и затова, ако не са доловили ясно формата на думите след произнасянето им, питат “Какво каза?”. От друго страна сетивата стават второстепенни  по отношение на разбирането на значението, без да са били свързани ни най-малко със състоянието на първичност. Тяхната собствена форма не е предмет на познание или осъзнаване.   58.                        Думите се възприемат като вътрешно разчленени и това се дължи на следната особеност на говорния звук: от една страна той е основа на много различни реализации, но от друга, звучи напълно единно. Тези две сили на думите, третирани като различни, стават причина на операциите на различаването.   Както навсякъде, и в граматиката, различията се създават от разума и зависят от гледната точка. По отношение на думите също става нещо подобно - изкуствено се разделят силите им да бъдат едновременно и осветляващо, и осветител, и тогава говорим за означаващо и означаемо.     59.                       Пример за това са думи като някои граматически термини (като VRddhi[1]), чието значение е да обозначи определени звукове. В този случай звукът се оказва и означаващо и означаемо… В правила като: yaN замества ik пред гласна[2], не може да се каже, че вербалният елемент ik е оригинал, а yaN е заместител. В Граматиката се говори за оригинал и заместител при имената с различна форма, предавана от тези вербални елементи. Дори когато обозначаваното има същата форма като името, пак става дума за тези отношения. Както думи като VRddhi представят собствената си форма, като предават и други звукове, които варират по ударение, назализация и.т., по същия начин името предава означаемото, дори и разликата между двете да не е очевидна.     60.                       По същия начин думата огън (agni[3]) (в сутрата на Панини Р.4.2.33) първо предава своята собствена форма, но също влиза във взаимоотношение (на означаващо и означаемо) със звуковете на думата, използвана в речта, и се предава с нея.   В сутрата на Панини (П. 1.1.68) собствената форма на думата, името и означаемото са отделни неща. И те са предмет на преподаване в граматиката…   61.                       Произнесената дума не става задължително обект на граматическа операция. Ако това не стане, то не отнема силата й да извика в съзнанието друга подобна дума.   Причината за това се дава в следващия стих. Думата, която предава значение, се произнася поради другата и я свързва с граматическите операции, извършвани с нея. Когато думата съществува в съзнанието на слушащия и се  произнася за илюстрация, и тогава не се намалява силата й да предава другата, свързана с нея дума. Такава е природата на думата, която се произнася.    62.                       Когато една дума се произнесе, за да предаде значение, тя е второстепенна спрямо него (значението) и не се свързва с действие. Действията се свързват с предаваното значение.   Както думите в изреченията: “Доведи кравата!” и “Яж мляко!” са вторични по отношение на предаваното значение и не стават допълнителни спрямо действието, за което става дума, така и са второстепенни спрямо другите думи, доколкото между двете има зависимост. От това се разбира, че всички неща, които се предават с думи, независимо от това дали са осезаеми за очите или ушите, стават допълнителни по отношение на действието.   63.                       Когато нещо се разглежда като обща принадлежност на нормата  и на обекта за сравнение, самото то присъства в акта на сравнение, и приема обща характеристика, различна от самото него.   Нормата за сравнение, обектът на сравнение и общата характеристика, тези три неща са установени. В изречението “Кшатрият учи, както и брахманът.” се назовава общата характеристика по отношение на нормата. Когато изречението е “Учението на кшатрията е подобно на това на брахмана.”, двамата учещи се назовават по отношение на стандарта и обектите на сравнение и това тяхно отличие се разглежда  като обща характеристика на двата начина за учене, които се различават по субстрата си. Изпълнението се възприема като обща характеристика, свързана с ученето. Няма граници на процеса на диференциране чрез абстрахиране.   64.                       Когато едно качество, което е основание за степен, се представи като отделно нещо, степента в него може да се познае само посредством друг атрибут също така представен в него.   Всяко нещо, което се представя като основно под формата на “това” или ”онова” е субстанция. Тя не може да има по-голяма или по-малка степен, затова, когато трябва да се изрази степен по отношение на обект, това се прави чрез атрибути (nimatta), които съществуват в него, диференцират го, зависими са от него, свързани са физически с него, и действието им е да изразяват степен.     65.                       Когато се произнесе една дума с определен смисъл, тя приема форма, различна от самото (основно) значение.   Причината за това, както и някои примери, са дадени в предишните стихове. Сега ще се разгледа формата на думата. Когато се произнесе една дума, трябва да се мисли за формата, която е нейна причина и основа, защото такава е природата на всяко нещо, което се произнася. Според някои става дума за същата дума, която се повтаря като носител, без да губи характера на формата, която се предава. В Санграха е казано: Формата на думата, т.е. това, което се предава, никога не достига до артикулационните органи. Това не се случва и със самите обекти, като „крава“ например, които се назовават с думи. Това, което достига до артикулационните, органи е предаващата форма.  66.                        Преди името да се свърже с означаемото, то е свързано с неговата собствена форма. Така се получават употребите на падежите - генитив и именителен падеж.   Дори когато думата не означава нещо друго, тя предава собствената си форма. На базата на собствената си форма, и след като тя стане вторична, думата може да предаде друго значение. Доколкото думата не е свързана с означаемото, то не е нейно значение, и ако тя няма друго значение, към основата й не би могло да се прибави падежно окончание. Тъй като думите са експресивни поради разликата им с означаемото, значението на основата не може да отграничи от самата нея.     67.                       Тъй като има собствената си форма за значение, именителният падеж идва с името. Когато има външен обект за свое значение, тогава настъпва промяна, която се предава от друг падеж - генитив (във формата asya).   Когато формата на думата се налага на външен обект, той придобива значение, което съвпада с основата й, и след нея се добави първи падежен афикс. Когато се каже: “Това е еди-какво си.” Тогава се определя отношението между име и означаемо и се детерминира експресивната сила на думата. Така е като се каже “Тава животно е крава” или “Това момче е лъв!”. Причината за прибавянето на шестия падежен афикс към означаемото, а именно отсъствието на значението на основата, се постига във връзката на името и означаемото ? Казано е: Отношението между дума и значение е неизменно, защото във формите “Това е така и така” или “Това е името на еди  какво си.”, отношението се осъществява със значима дума, а не с такава, която няма значение.     [1] В санскритската граматика терминът Vrddhi е означение на група звукове: ai, au. В този случай и означаващото и означаваното имат звукова природа. [2] Тук се цитира известно правило от санскритската граматика на Панини, при което определена група звукове се реализира като друга група звукове в определени условия – пред гласни. Наименованията yaN и ik, както и VRddhi са термини от граматиката на Панини. [3] Означава огън и същевременно е име на бог от ведическия паннтеон. Мирена Атанасова

Няма коментари:

Публикуване на коментар