Общо показвания

вторник, 5 юни 2012 г.

ОСНОВНИ БУДИСТКИ ШКОЛИ

Разделението на школи започва около 160 г. след Нирваната на Буда, на третия будистки събор в Паталипутра. В самото начало разделението е между болшинството на събора, което започва да се нарича “голяма община”, или Махасангхика[1] и останалите в малцинство монаси, които нарекли себе си старейшини, “стхавира”, или “тхера”. По-късно те нарекли школата си Тхеравада. Повод за разделението бил спор за природата на архата, но причината засягала и същността на будисткото учение. Тхеравада, което в превод означава учението на старейшините, е класическата ранно будистка традиция, или Хинаяна. Счита се, че тя е най-близка до първоначалното учение на Буда. Текстовите й съставят Палийския канон. Именно тук са оформени основните онто-епистемологически принципи на будистката философия. Оформя се и специфичната епистемологическа форма на будисткото философско мислене както и концепцията за времето (кшаникавада), което е основанието на концепцията анитья, или вечното изменение. Според Дигха-Никая ранно-будистките школи в направлението Стхавиравада са: Пудгалавада, около 280 г. преди н.е.  Вибхаджявада до 240 г. преди н.е., при управлението на Ашока[2]. Тхеравада 240 г. преди н.е., което се счита продължение на Стхавиравада. Махишасака, възниква след 232 г. преди н.е. Има сведения, че школата просъществува до X-XI в. Махишасака е една от най-древните школи в направлението Стхавиравада. Основателят на Йогачара, Асанга се позовава, а може би и разработва много от основните положения на тази школа и те влизат във философията на Йогачара. Едно от тях е учението на “коренното съзнание” (мула-виджняна), което по всяка вероятност влиза в основата на концепцията Алая-виджняна. Кашяпия, възниква по същото време както и Махишасака. Дхармагуптака, възниква също през 232 г. преди н.е. Ватсипутрия, възниква по време на управлението на Ашока и по-късно се нарича Саматия. В последствие тя се разделя и се оформят школите Дхармотария, Бхадраяна, Шанагарика. Сарвастивада, или Вайбхашика възниква около 237 г. преди н.е. Саутрантика, според повечето автори, възниква около 50 г. преди н.е. Мула-Сарвастивада възниква приблизително III-IV в.   Школите на голямата община В голямата община (Махасангхика) се включват следните школи някои, от които са съществували и преди това разделение:                   Екавяхарика. Школата възниква около III в. преди. н.е. Признава тъждеството между Нирвана и Сансара. Дхармите според Екавяхарика не са субстанции. Много от идеите на школата влизат в системата Махаяна. Локотаравада. (санскр. лока- свят, атара- висш тези, които проповядват учение за “извън света”, висшия свят) Школата е възникнала около III в. преди н.е. Учението на локотаравадините е в основата на Махаяна. Реалността, а също и същността на Буда, на Нирвана и на дхармите се намира в един друг, по-висш свят, който от наша позиция се определя като безкрайност. Това обожествява Буда. Независимо че той е човек, следствие на особените качества, присъщи на човешкото същество изобщо, се издига във висша форма на битието където човешките качества отпадат и той се превръща в божество, или духовен принцип (lokottara). Праджняптивада (номиналистическата традиция). Основател на школата се счита Махакатаяна, реформатор на будизма. Според учението му всички дхарми са просто названия, наименования. Те не съществуват реално. От друга страна не можем да твърдим, че не съществуват, доколкото самото наименование е реално. Гокулика (санскр., тези които са от рода на бика). Основно положение в учението на школата е, че Сансара е само “пепел” (санскр. кукула). Пепелта е остатък от горенето, или остатък от един истински процес. Обитателите на Сансара имат отношение само с този остатък. Същинският процес, или същинската реалност не е в света на Сансара.                   Бахушрутия (санскр., тези които са слушали много, т.е. учените, или ерудитите). Школата е възникнала около 250 до н.е. в резултат на разцепление в школата Гокулика. Една от основните позиции на школата е, че най-дълбоките същностни основания на учението трябва да бъдат разпространявани не само сред монасите и посветените, но и сред непосветените. Това е идея, която влиза в традицията на махаяна. Най-важните, същности елементи на учението са “анитья” или непостоянството на битието, неговото вечно превръщане откъдето следва страданието, “дукха” и недействителността на субстанционалната същност в човешкото същество, т.е. теорията за анатмана. В последствие към тях се добавят и концепциите Шунья и Нирвана. Тези основни, същностни елементи са трансцендентални. Всичко останало в учението, според Бахушрутийте, е земно. Основно произведение на школата е Сатьясидхишастра. Автор е Хариватман, теоретик на школата и неин дългогодишен ръководител. Сюан Цзан, знаменит китайски пътешественик, махаянистки философ и преводач пише, че в VII в. в Индия е имало 24 манастира с около 1100 последователи на Махасингхика, 401 манастири с 268000 последователи на Страхиравада, 158 манастира с 237000 последователи на Сарвастивада, 1351 манастира с 66500 последователи на Саматия, както и 145 манастира с 6700 последователи на други неустановени школи.     [1]              Лидер на махасангхика е манаха Махадева.                                                         [2]              Ашока (273-232 г. пр. н. е.). Покровител на будизма, император на държавата Мауря.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар