Общо показвания

сряда, 25 януари 2012 г.

ЗА ЧОВЕКА И СМЪРТТА


Някога в незапомнени времена хората са били богове. Те съвсем не приличали на тези хора които са сега и живеят на земята. Възприемали и мислили по друг начин, имали съвсем други цели и съвсем друг смисъл на съществуванието.
Но те не съзнавали в пълна степен смисъла на доброто и това породило в тях семето на смъртта и небитието. Един път породено, то се развило и се превърнало в смъртта която познаваме – вечното и тотално изчезване.
Хората считат, че душите им са безсмъртни, че може би съществува съзнание след смъртта, че в тях има нещо божествено което не може да се загуби и да изчезне след смъртта. Това не е така. Изчезва всичко. Но все пак спасение има.
Спасението на човека е възможността да създаде безсмъртна душа, или безсмъртна същност сега и тук в този свят посредством доброто и мисленето.
Защо безсмъртна същност? Защото нея я има. Тя съществува в човешкото същество. То я носи в себе си, но просто я предава подобно на щафета от поколение в поколение, а самото то, самата му индивидуалност се стапя и изчезва.
Коя е тази безсмъртна същност която човешкото същество предава от поколение на поколение. Това не е душата му. Душа няма. Или ако има, или пък ако наричаме душа Аза, или самосъзнанието, те не са безсмъртни. Безсмъртната същност която човешкото същество предава от поколение в поколение е доброто.
Същността на доброто е безсмъртието и неунищожението. Неговата противоположност – злото, е породено от самия човек и когато е бил в царството на боговете, и сега. То е породено от семето на неговата воля и е създало в него семето на смъртта. Свободната човешка воля е „изкривила“, „завихрила“ общото движение на битието превръщайки го в субект, а превръщайки го в субект, тя е създала и смъртта. Субекта е форма на смъртта. Смъртта е в него. Той е нейният дом. Докато той съществува, ще съществува и тя. Това е ужасно и именно то не може да се разбере от човека. То е вън от неговото разбиране. Нашето разбиране има собствено логическо поле, а това логическо поле е полето на смъртта. Смисъла на това логическо поле е развитието, еволюцията, стремежа към най-висшето, без да се знае какво е развитие и какво е висше.
Човешкото мислене е плод на тази еволюция, а тя е плод на логиката на смъртта. Създаденият чрез еволюция човек, не е същинският човек. Това е човек носещ в себе си смъртта. Ако той осъзнае това значи може да го промени, ако не, значи безкрайно ще върви по пътя на еволюцията, без да стигне някъде.
Смисълът на човешкия живот е да търси безсмъртието. Той го вижда навсякъде. Идеята за човешката еволюция е плод на логическото поле на смъртта. Това не значи, че тя не е вярна. Напротив вярна е на дадени етапи, в дадени пространствени и времеви измерения. Тези измерения носят себе си логиката на смъртта и са следствие на нея. Светът в които се намираме е също плод на тази логика. Плод на тази логика са и човешкото съзнание, човешкото мислене, понятията чрез които мислим, самото познание, актовете и процесите на възприятията и усещанията, всички психически и мисловни процеси които по условие съдържат в себе си границата, небитието и следователно смъртта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар