Общо показвания

сряда, 14 декември 2011 г.

Пътя дя бъде победена смъртта

Учителят каза: Съзнанието разум е, който не разума познава.

А го познава като го съзнава.

Не е ли живота на човека служене на тялото, на плътта? Безропотна, понякога неосъзната, друг път осъзната служба на телесността.

Не е ли насочена човешката мисъл преди всичко към лекотата и удобството на плътта? И не се ли нарича това, борба за живот, или борба за оцеляване, за оживяване, за самосъхранение, инстинкт към живота, а в същност е служене на телесното, на усещането и чувствеността?

Възможно ли е да се победи телесността? Възможно ли е да се освободим от нейното робство? Ние се страхуваме от това, защото чувстваме, че с изгубването на телесното, ще изчезне и живота. Дали това е така?

Ако е така може ли да се победи смъртта? Дали не могат да се променят онези принципи на живота и в живота, чието основание е смъртта?

Учителят: Именно те могат да се променят। Смъртта може да се победи. За да стане това трябва да се промени съзнанието. От него трябва да изчезне принципът на смъртта.

Как може да изчезне принципът на смъртта? Усещането, съзнанието, самото психическо не са ли принципа на живото и не носи ли този принцип в себе си и принципа на смъртта?

Учителят: Сам по себе си принципа на усещането не е принцип на живото. Той дори може да се нарече “психо-механичен” принцип, и съвсем грубо можем да го сравним с принципът на лоста. За да се превърне в принцип на живото, той следва да е заедно със съзнанието. Щом съществува опорна точка, могат да се появят противоположностите, които в царството на психическото са обектът и субектът на усещането. А опорната точка е самото съзнание, или по-точно актът на осъзнаването. Именно него ние наричаме самото психическо.

Но само по себе си психическото не е подвластно на мисловното и разумното познание. То се проява единствено като съзнание, или осъзнаване. В последствие когато към съзнанието се прибави и мисленето, то се превръща в “разум, който не разума познава, а го познава като го съзнава”. Акта на осъзнаването, момента на осъзнаването е познание (за) на това което не може да бъде познато от разума и мисленето. То се намира извън тяхното логическо поле. Ако това което е “неразумно”, или “извънразумно”, независимо от логическите полета може да бъде познато, то акта на това познание е акта на поява на съзнанието и осъзнаването.

Какво означават думите, “съзнанието разум е”? Значи ли че съзнанието се свързва с мисленето и е дори някаква форма на мислене?

Учителят: Когато се казва “Съзнанието разум е” се има предвид, че то (съзнанието) следва да съдържа, или по-скоро да дава възможността за мислене и разум। Следователно то съдържа в себе си възможността. Рационалността и мисленето се осъзнават така както се осъзнава усещането. Но самото съзнание, както и акта на осъзнаването не е нито разум, нито мислене, а тяхната възможност. Като се казва, че “то неразума познава” се има предвид самият акт на осъзнаване, които сам по себе си е познание, но не във формата на рационален метод на познание при които следва да има мисловен обект и субект, а на извънрационалното осъзнаване, на превръщането на външното във вътрешно действително, на обръщането на външното пространство и на посоката на времето.

Ако човек познае механизма на осъзнаването, той ще се отдели от него, а това значи, че ще се отдели от субекта и тогава ще има възможността за промяна на съзнанието си. Това е пътя да бъде победена смъртта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар