Общо показвания

понеделник, 26 септември 2011 г.

Концепциите праман, пратибха и агама.

Това е общоиндийска концепция за източника на познанието и за средствата с които го получаваме. Основните източници на познание са четири. Чувствено възприятие (пратякша), логически изводи (анумана), авторитета на свещените текстове (шабда) аналогия и сравнение (упамна).
Будистката теория на възприятието, е теория на непосредствения контакт на възприемащата същност с потока на дхармите, или контакт между “съзнаващата част от потока” с несъзнаващата част. В контакта се достига до истинната “външност”, до дхармата. Това е контакт между дхармите. Той  не може да бъде неистинен. Той е вън от всяка илюзия. Илюзиите идват в по-горните етажи на перцптогензата.
Контактът, съединението между съзнанието и обекта в акта на възприятието е непосредствен, т.е. не се намесват по-висшите звена от перцептогенезата. Например при Няя и Вайшешика, непосредствеността на възприятието няма най-голямата степен на истинност.. Съединението (санкарша) е на всички нива. Атман се съединява с манас, манас от своя страна с дадения сетивен орган, а сетивния орган с обекта. По този начин същинското възприятие е следствие от обратния процес, от обратното връщане към манас и Атман. Възприемането на реалността сама по себе си се изгражда в обратния процес, в процеса на връщането.
При будизма механизмът е почти същия, но степента на истинност е най-голяма при непосредствения контакт с дхармите. Там се възприема реалността такава каквато е. По късно с намесата на другите психически процеси започва конструирането на реалността. Пред екрана на съзнанието възприятието вече достига като конструкция, с много по-ниска степен на истинност. Това е и едно от основете положени на будизма, че ние познавайки, конструираме света и реалността.
Докосването на възприятието до реалността не се осъзнава като същинско познание. Познанието е процес на връщане обратно към осъзнаващата същност. В този акт истинността се променя. Така, че и възприятието (прятякша) и логическия извод (анумана) нямат абсолютна достоверност. Това което може да даде по-голяма истинност е пратибха, или интуицията.
В познанието интуицията се явява под формите на моментно озарение, синтетически инсайд, просветление. Според Бхартихари[1], интуицията е свързана с принципа на неделимостта, на единността, който в самото слово се явява носител на смисъла. Именно този носител на смисъла е и пратибха. Знанието което дава пратибха не може да бъде сведено нито до разума нито до чувствата. От къде се появява то? Пратибха е единния завършек на много дълъг процес на натрупване и синтезиране на духовното знание. Този процес на натрупване, на запазване на традицията се нарича агама.
Агама може да бъде “близка”, т.е. придобита в този живот, и далечна, знание придобито в другите прераждания, или ако желаем по-опростената илюстрация, “генетично знание”. Но смисълът на агама не се изчерпва с това. Придобито, или генетично знание имат и животните. Генетично знание имат и хората за които познанието не е висша потребност. Агама е духовното знание, знание преминало през великите риши, метафизическо прозрение. Именно духовното знание се явява като единността, осветеността, непосредствеността на смисъла. То може да се съзнае като прозрение, просветление, мистично откровение. Именно то е пратибха.


[1] Бхартрихари “Вакяпадия”

Няма коментари:

Публикуване на коментар