Общо показвания

сряда, 21 септември 2011 г.

Теорията Татхагатагарбха

Има автори, които считат, че концепцията се оформя в лоното на Йогачара. Според други тя е по-стара от Йогачара. Възможно е в самото начало да е била самостоятелна школа. В нея ясно се виждат идеите на Майтрея, Васубандху, Асанга, Сарамати (Стхирамати) . Следователно някои положения на доктрината са създадени III-IV в.от н.е.
Татхагата е синоним на Буда. Гарбха има няколко значения. Първото е ембрион, или зародиш. Второто е матка, вместилище, лоно. За разлика от Абхидхармакоша което значи вместилище, кошница на философските знания, или Алая-виджняна, което значи съзнание вместилище, Татхагатагарбха е вместилище на “будоството”, което според доктрината съществува в най-глъбините структури на съзнанието на човешките същества.
Основни произведения са: Махапаринирвана сутра (Сутра за великото стъпване в Нирвана), Шрималадеви симханада сутра (Сутра на лъвския рев на царица Шримали), Татхагатагарбха сутра (Сутра на зародишите на състоянието Буда), Гандавюха сутра (Сутра на цветната гирлянда) и най вече Ратнаготра вибхага», или Уттаратантра (III в.). В трактата “Трактат за пробуждане вярата в Махаяна” са синтезирани възгледите на Татхагатагарбха и Йогачара. По-късно тази синкретическа философия все повече добива свое лице и се отдалечава от класическата Йогачара.
Акцент на концепцията е да се освободи онази възможност, присъстваща в глъбината същност на човешкото същество, която може не само да го просветли, но и да го превърне в Буда. Това е твърде стар будистки тезис. Самият Буда е говорил за това. Неоформената идея може да се види и в ранния будизъм. Може да се види много по-ясно в Махаяна, но като главна идея е в гарбха.
Как може да се определи това, което е в най-глъбините структури на човешката същност? Тази т. н. гарбха на “будовостта” съдържаща се в човешкото съзнание. Това, което може да достигне много близо до нея и да я види в неясни контури е мисленето. От своя страна именно то е добрата карма, възможността за познание и просветление. Дълбокото и чисто мислене, е винаги следствие на действителното добро. Мисленето е път към гарбха. Ако то е действително в човешкото същество ще е действителен и самият път. Но само по себе си само мисленето не е достатъчно. Нужна е енергията на познанието и волята да се тръгне по пътя. Нужно е мисленето да се освободи от всеки товар, който ще го затрудни по пътя. За да направи това то следва да познае товара, а съзнанието да го осъзнае като товар и тежест. Следователно, първото нещо е откъсването от сетивната идея за реалност, която има емпирични и разсъдъчни основания. В известен смисъл това е и откъсването от така почитания в социалното пространство “здрав смисъл”, съзнанието за това, че “здравият смисъл” е непосредствено свързан с реалното и истинното. Тръгналият по пътя е длъжен да я преодолее. Да разкъса връзките, които го свърват с нея. Самото разкъсване на връзките е преди всичко мисловно.
Мисленето е степен на доброто. Доброто е базово понятие. То е съществуването на истината, или самата истина като съществуване (със съществуване). Само доброто може да създаде пътя към нея, посредством мисленето. Именно в този смисъл мисленето е степен на доброто. Без доброто в себе си и без мисленето, човешкото същество не би отвързало възлите, които го свързват с реалността, не би преодоляло гравитацията й. Но “базовото добро” се проявява посредством мисленето. Без мислене не може да има същинско добро. “Добрият по природа”, но немислещ човек е по-скоро мекушав и податлив на влияния.
Откъсването от гравитацията на емпиричната реалност е трудно и мъчително дело. Връзките, които следва да се отсекат са не само различни качества, но и различни като етапи на осъзнаване. Една част от тях са предимно емоционални. Това е раздялата с любими неща, любими хора, любими занимания. Друга част могат да се нарекат социални. Това е излизане от различни социални отношения дори от такива, които са насочени към нуждаещите се. Трета са чисто мисловни като съмнението за това дали пътят е правилен, или не. Потискането и унищожаването на това съмнение е вече прага на самото просветление.
Философията на Татхагатагарбха съдържа някои положения не свойствени за будизма като цяло. Съществува Единен Ум. Същността му е единна и абсолютна. В него съществува и аспекта на осъзнаването на себе си - себеосъзнаването. Този аспект вече е двойствен. Той е основа за обекта и субекта както и основа за множествеността изобщо. Самата множественост от своя страна е Алая-виджняна, а тя е причастна на Единния Ум защото самата е този ум, но отделена от него като съзнанието за себе си и Ума.
Много от тези положения са близки до философията на Плотин. Същността на природата на множествеността е достигане до Единното. Именно тази същност е гарбха. Тя присъства на всички нива в Алая-виджняна и води към истината, към Единното, към будоството и доброто.
Има много изследвания върту теорията Татхагатагарбха. Ето някой от тези изследвания:: Е. Obermiller. The Sublime Science of the Great Vehicle to Salvation..- Acta Orientalia. Vol. 9. Pt 2-3, 1931, p. 81-306: Jikido Takasaki. A Study of the Ratnagotravibhaga (Uttaratantra). Being a Treatise on the Tathagatagarbha Theory of Mahayana Buddhism. - Serie Orientale Roma. Vol. 33. Rome, 1966; D.S. Ruegg. La Theorie du Tathagatagarbha et du Gotra. P., 1969; idem. Buddha-nature, Mind and the Problem of Gradualism in Comparative Perspective. L., 1989. Торчинов Е. Философия буддизма Махаяны

Няма коментари:

Публикуване на коментар