Нищото

Има ли по-хубаво нещо от това да се потопиш в абсолютното нищо. Да напуснеш този свят пълен с болка, страхове, мъки и страдания.
Какво те задържа тук?
Задържа ме страхът от нищото. Страхът от небитието и страхът от прехода.
От какво точно се страхува човека, от попадането в нищото, или от попадането в нещото?
Човек винаги се страхува само от едно. Това е разрушението, разкъсването, или злото. Човек се бои именно от него.
А защо така ужасно се бои човек от смъртта и от небитието. Какво е тяхното отношение към злото и има ли изобщо някакво отношение?
Ако можем да преодолеем точката на ужаса, точката на непоносимата болка, на непоносимата мъка, ще достигнем до мъдростта на нищото.