Общо показвания

неделя, 13 март 2011 г.

Ново учение

Да създадеш душата си тук и сега, в този свят

1. Едно от най-важните основания на всяка религия е концепцията за човешката душа, като безсмъртна и неунищожаема същност. Нещо което непосредствено е дадено от Бог. Безсмъртна, непроменлива субстанция.
2. Тя притежава мисъл, чувство, воля, интелект и следователно отношение към доброто и злото. Тя е мислеща субстанция.
3. Много от философските учения също смятат така. Тези учения можем да наречем субстанциални защото разглеждат човешката душа като “божа искра”, непосредствено произтичаща от абсолютната субстанция, от Бога.
4. Съществуват и учения за които човешката душа не съществува. Тя е, или набор от различни елементи, каквото е най-вече учението на Буда, или свойство, био-електрическа, или информационна форма която няма собствено или субстанциално съществувание и изчезва със смъртта на носителя си.
5. Различните концепции и различните учения ни карат от една страна да се съмняваме, а от друга страна да принадлежим към едно или друго мнение. Това да принадлежим към някакво мнение е следствие на родова принадлежност, на възпитание, на авторитети. Зависи също и от особеността на нашият характер, на нашето мислене и нашето отношение към доброто и злото.
6. Една от най-великите и страшни тайни на човешкото съществуване е смъртта. Тя присъства и осъзнато и неосъзнато в нас и сякаш ни принуждава да определим както мненията си така и отношенията си.
7. Ние можем да се съмняваме във всичко. Можем да считаме, че след смъртта няма нищо. Няма нито мисъл нито някаква форма на съзнание. Както и обратното, да вярваме, че съзнанието продължава съществуванието си след смъртта. Накрая можем да считаме, че след смъртта има нещо трето, за което нямаме определена представа и мисъл, но ние никога не можем да се съмняваме в едно, че съществува действителната истината за това, че след смъртта, или няма нищо, или има съзнание, или има нещо различно както от първото, така и от второто.
8. Следователно самата действителност на истината е независима от мненията и е вътрешно присъща на човешката увереност и на мисълта. Съмнението придружава неясната мисъл. Ясната мисъл е извън всяко съмнение.
9. Човешкия живот както казва Платон започва с удивлението. Първият миг след акта на раждането е удивление. Удивление от света, удивление от болката, удивление от мъката която съпътствува самото раждане. Това е първично удивление. То се превръща в протосъщност на човешкото битие. Много по-късно се появява удоволствието и благото от битието. Човешкия живот започва с болката и завършва с нея. Мъката, болката, страданието са протосъщност на битието и се превръщат в първичен и неосъзнат страх. Основата му е именно болката, но тя се потенцира от страха и се завърта в порочен кръг. Болката и страхът влизат в същността на човешкото битие. Те съпътствуват съзнателно и несъзнателно живота на човека и влизат в основата и на страхът от смъртта и на страхът от умирането, и на страхът от болестта и страданието. Те са дълбокото основание на всяка мъчителност, било тя телесна или душевна.
10. Човешкото същество не може да намери покой от този страх в света на битието. То ще го търси другаде, някъде отвъд, може би след смъртта, или в самата смърт, ако вярва, че в нея изчезва всичко, а значи може да изчезне и страхът и ужасът.
11. Ужаса и страданието, страхът от смъртта и болестите, от акта на умирането, това са законите и на нашия свят. Дори да съществува радост, истински действителна е единствено мъката и ужасът. Те са действителното защото са последното, а то е винаги най-действителното и докато сме живи, винаги предстои. С други думи злото винаги предстои.
12. Човешкото същество желае единствено доброто и благото. Но то не знае как може да ги достигне и може ли изобщо.
13. Жаждата за познание е върховна същност на човека.Независимо, че всеки се стреми към познание и вярва в него, истинската потребност от познание е различна в различните човешки същества.
14. Но стремежът който следва познатото логическо поле на мисленето, не може да ни изведе до истината. Логическото поле се превръща в кръг и се връща от там от където е тръгнало.
15. За да се достигне до истината, трябва да се промени самото логическо поле, а това значи да се промени съзнанието и мисленето. Именно в тази промяна е смисълът на човека.
16. Точно това е основанието на безсмъртното в човешкото същество, във всички същества и във всички светове. Истинния стремеж към истината създава истинното зрение.
17. Човешките същества са смъртни. Те не притежават безсмъртна душа, или по-скоро не могат да запазят безсмъртната същност в едно ново съзнание. Но много от тях притежават действителен стремеж към истината и следователно духовно зрение.
18. Тези от човешките същество които притежават духовно зрение, могат да достигнат същинско безсмъртие, но само при положение, че успеят да го създадат тук и сега, на този свят, в този живот и в това време.
19. Това значи истинно-безсмъртната същност на душата да стане едно с истината която е в мисленето. Тогава безсмъртното основание на човешката същност може да се превърне в душа, в едно безсмъртно и ново съзнание.
20. Освобождаването на истината от неистината в това ново съзнание, е смисълът на човешкото същество. Човекът трябва да достигне до него и да помогне на другите същества да достигнат до него. Безсмъртната същност в човека е съзнанието за тази възможност, да сътвори безсмъртието като път към истината.
21. Водач по този път към истината и безсмъртието е човешкото мислене, чиито смисъл и цел е постигането на самата истина. Именно в този си път човешкото същество може да създаде себе си.
22. Боговете са дали на човека знание за битието, за истината, за пътя към нея, но единствено човешкото същество може да реши дали да следва този път.
23. Тук е и свободата на човека. Единствено той може да направи първата крачка. Чак след това се намесва съдбата.
24. Този път преминава през създаването на ново съзнание. То няма да носи в себе си принципа на небитието, както го носи сегашното съзнание. Небитието е влязло дълбоко в същността на съзнанието, в самото познание, в паметта, в мисленето, в мисловните категории, във възприемането на света, във възприемането на самия себе си, в самосъзнанието и съзнанието.
25. Новото човешко съзнание трябва да се освободи от него. В акта на това освобождение, то ще придобие безсмъртието, защото ще изчезнат именно принципите които са основанието на смъртта и небитието. Ще изчезне самият принцип на смъртта както и всичките негови следствия.
26. Човешките същества ще станат част от онова войнство което се бори със злото и неистината, а самото зло, е простата неистина.
27. Този който осъзнае това тук и сега, в този свят и чрез това мислене, ще тръгне по пътя на безсмъртието. Ще тръгне по пътя на създаването на собствената си безсмъртна душа, освобождавайки се от злото и неистината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар