Общо показвания

вторник, 8 ноември 2016 г.

БУДА



Буда (санскр., просветлен, пробуден), или този, който е достигнал най-висшата степен на познанието и духовното развитие, или просто символ на Просветлението.
Според „Будхавамса“ (Хроника на Будите) текст от „Кхудака-никая“ (Сборник от наставления) в последната част на „Сута-питака“ Будите са 24. Първият Буда се казва Дипанкара (Dipankara). Следват Кондана (Kondanna), Мангала (Mangala), Сумана (Sumana), Ревата (Revata), Собхита (Sobhita), Аномадаси (Anomadassi), Падума (Paduma), Нарада (Narada), Падумутара (Padumuttara), Сумедха (Sumedha), Сужата (Sujata), Пиядаси (Piyadassi), Атхадаси (Atthadassi), Дхамадаси (Dhammadassi), Сидхартха (Siddharttha), Тиса (Tissa), Фуса (Phussa), Випаси (Vipassi), Сикхи (Sikhi), Весабху (Vessabhu), Какусандха (Kakusandha), Конагамана (Konagamana), Касапа (Kassapa). Ранните текстове на Типитака говорят за 6 Буди, предшественици на Буда Шакямуни.
За Махаяна всеки може да достигне „състоянието Буда“, така че Будите могат да бъдат безкрайно число. Смисълът и целта на Буда е проповядването на учението, чрез което може да се достигне Просветление и Нирвана.
Във Ваджнаяна Будите са също безкрайно число, но в практиките те са пет (виж Панча- Татхагата).
Буда е името или епитетът на основоположника на будизма. Този, който се пробужда. Преходът от затъмненото спящо състояние на съзнанието към едно просветлено или ново съзнание.
Името Буда се отъждествява с принц Гаутама Шакямуни. Има различни версии за годините на раждането и смъртта му. Според Сингалските хроники Буда е роден през 624 г. пр. н.е. и умира в деня на майското пълнолуние през 543 (544) г. пр.н.е.През 1957 г. е чествана 2500-та годишнина от създаването на будизма. Според други автори (Ерих Фраувалнер) годината на смъртта на Буда е 485 г. или 480 г. Според японската версия, поддържана от Х. Бехерт, Буда е роден през 448 г. и умира през 368 г. пр. н.е.
За живота на Буда Шакямуни се съди главно от по-късните източници. Към тях се отнасят „Махавасту“ и „Лалитавистара“. Те принадлежат към будистката школа Махасангхика. Източник за живота на Буда Шакямуни е и „Абхинишкрамана – сутра“, която принадлежи към будистката школа Дхармагуптака. „Будхачарита“ на Асвагхоши и „Ниданататха“ са също основни източници за живота на Буда.
Буда е роден в местността Лумбини, на юг от съвременен Непал, в царското семейство на рода Шакья. Сидхартха е името му, а Гаутама – фамилното му име. Името на баща му е Судходана  (Имащият ориз), а на майка му Майя. Следвайки семейната традиция Буда се оженва млад за принцеса Яшодхара (Запазващата славата) и има син Рахула (окова, преграда). На 29 годишна възраст напуска двореца на баща си. Странства около 6 г., но достига до убеждението, че животът на аскет е по-скоро същата крайност, каквато е животът, търсещ удоволствията. Нито една от крайностите не може да ни даде истината, по същия начин както антиномиите на мисленето не са нищо друго освен капани за него. Трябва да се излезе от крайностите и от антиномиите, ако се стремим към истината. Оформя се идеята за „средния път“. Към 35-та си годишнина Буда получава Просветление под дървото Бодхи, в местността Бодхигая (така се казва днес това място).
Буда открива пътя на спасението. Законите на света се развиват по строг причинно-следствен ред. Това е неизменният закон на света. Антиномията е негово следствие. Ако мисловният процес е в рамките на познатото ни мисловно–логическо поле, мисленето не може да излезе от антиномиите. Важно е единствено спасението, а за да бъде то достигнато трябва да се излезе от мисловните антиномии, от противоречията, от крайностите изобщо, а това значи да се промени както съзнанието така и мисленето.
Лит. Thomas EJ. The Life of the Buddha as Legend and History. L., 1949;.Жизнь Будды// Герольд А. Ф. Жизнь Будды. Корягин К.М. Сакья-муни. Олъденбург С.Ф. Жизнь Будды, индийского учителя Жизни. Алмазная сутра/ Пер. и коммент. Е.А. Торчинова. Новосиб., 1994.; Андросов В.П. Будда Шакьямуни. М., 2001.

Няма коментари:

Публикуване на коментар