Общо показвания

събота, 2 юли 2011 г.

За семантиката в индийската традиция

Мирена Атанасова
За семантиката в индийската традиция

Интересът към езика е централен за индийската интелектуална традиция. Историята му се простира хилядолетия назад във времето. Проблемите на езика се разглеждат от различни гледни точки. По думите на Белвалкар за период от близо три хилядолетия могат да се проследят поне дузина различни школи на санскритска граматика. Никъде другаде езикът не е бил изследван с такава ревност и не са постигани такива дълбини на анализа (Belvalkar 1997: 1) .

Философията на езика е във фокуса на вниманието на средновековния мислител Бхартрихари от V век. Езиковедските текстове преди него (на Панини, Патанджали, Катяяна) се концентрират предимно върху формалната страна на езика, докато неговото съчинение За изреченията и думите - Вакяпадиа е посветено на семантиката. Бхартрихари е наречен „баща на науката за значението”. В съчинението се обобщават достиженията на различни школи и автори. Бхартрихари се опира на тях и едновременно с това полемизира с предшествениците си – предимно с Панини и Патанджали.
В областта на индийската семантика традиционно се различават три нива на значението (Raja 2000) :
1. Конкретно
2. Общо (родова форма)
3. Универсално
Отделните школи поставят акцент върху едно от трите: на конкретното значение – Вяади, късната няя и самкхя; на общото или на родовата форма – джайнистката школа, а най-много са привържениците на универсалното или неизменно значение на езиковите единици – школата мимамса и адвайта веданта, към които се отнася и Бхартрихари. В индийската традиция понятието универсалност се интерпретира по-скоро в темпорален план – като неизменност, а не в пространствен план, като повсеместност.
Текстът на Вакяпадиам е всепризнато тежък за европейския читател, но усилието си струва, защото, както отбелязва професор М. Б. Еменео, в областта на семантиката Западът има какво да учи от Индия.

Из За изреченията и думите (Вакяпадиа) на Бхартрихари
(ІІ част – продължение от Брой 1 (5), Година 3 2011)
Превод Мирена Атанасова
...
15. Тъй като всички класове (обединения) на нещата зависят от класовете на думите, за да бъдат предадени в общуването, затова граматиката е основа на всички дисциплини в този свят.

16. Това е първото стъпало по стълбата на освобождението, това е главният път за всички, които желаят избавление.

17. Тук Азът, освободен от грешките и готов за изучаване на Ведите, вижда основата в най-чистата й форма.

18. Тази, която е най-висша форма на недиференцираната реч, чистата светлина, изглежда по различен начин в тъмнината.

19. Светлината, която почитат тези, които са преминали отвъд проявленията, се състои в познаването на нещата и действията и е отвъд светлината и мрака.

20. Тези, чиито проявления в речта, се появяват като знаците на азбуката, чрез свързване (йога), се предшестват от познаването и използването на правилните форми на думите, подобни на отражения в огледало.

21. Те са символи като различните звукове на Атхарва, Сама, Ригведа и Аджурведа .

22. Този, който макар и да е един се интерпретира различно в различните традиции, този върховен Брахман се постига чрез познаване на Граматиката.

23. Там великите мъдреци, автори на сутрите, стиховете и на Бхаша , обявяват думите, значенията и техните отношения едни с други, за вечни (неизменни).
Основата на науката Граматика е в това, че думата, значението и тяхното взаимоотношение е вечно. Тук се има предвид универсалното в думата.
Казано е: както универсалното е неизменно, така и думата е неизменна. Науката (за езика) се базира на универсалното (Патанджали Махабхаша 1, 13) .
Това универсално е различно от онова, което се отнася до думите. Качество на думите е да обединяват едновременно неща, които иначе не са еднакви. Общото в думите (класът), например думата дърво, събира заедно причината за съществуване на думата с конкретната дума. Например в думата съд присъстват, без да си противоречат, качества като субстанция - глина и конкретния съд. В думата дърво съществуват, без да си противоречат, значения като съществуване като нещо определено, дума въобще и самата конкретна същина дърво.
Възражение: В случая с предметите като съдовете, отделните части съществуват едновременно с цялото, което е в основата за проявлението на конкретното. Но отделните части на думата съд (звуковете) не могат да съществуват едновременно, те не се произвеждат в едно и също време. Универсалното качество на думата съществува във всяка част. Ако се каже, че общото в думата дърво съществува във всяка нейна част, тогава в съзнанието ни щеше да се появява дърво още като чуем първия звук на думата, но това не се случва.
Това възражение не е сериозно. Действията като вдигане, завъртане, наливане се извършват и изчезват, и частите им не създават друго действие, съответно на цялото. Нито съдържащите се в частите цялости като повдигането и т.н. се приемат като отделни от общото действие, нито пък разпознаването на действието става когато видим само част от него. “Частите на действията се пораждат от отделни усилия и всяко едно е субстрат на общото, но тази отделност е трудно доловима. Не са се появили факторите за осъзнаване на отделностите. Затова и не може да има вербална употреба, базирана на тях. Но когато тези действия, които предполагат контакт и отделяне (едно от друго), се насочат в определена посока и се възприемат в последователност, тогава вече е възможно назоваването им и вербалната им употреба. По същия начин при думи като дърво, отделните части (звукове) се произвеждат чрез отделни усилия, но е трудно да се доловят поотделно, тъй като в момента на произнасянето си те предполагат неизменността на конкретната дума, те не могат да се използуват поотделно, защото универсалиите не предполагат отделни части. Но когато се възприеме постепенно една последователност, тогава става възможна вербалната употреба, базирана на отделните единици.
Граматиците не приемат задължително възгледа, даден в други свещени писания, за начина на предаване на универсалиите. Не винаги се казва какво съдържат те. Дори когато една неизменна дума не се съдържа в (конкретна) дума, когато съзнанието е подготвено от поредицата възприятия на предишните звукове на думата, неизменното в думата, което до тогава не се познава или се познава не отчетливо, се възприема при осъзнаването на последния звук. Човек достига до наличието на универсално в конкретната дума като разпознае кое прави формата, това е същото когато думи като дърво се произнасят от хора или папагали.
Дори тези, които не приемат съществуването на универсалии, се съгласяват, че има една неизменна дума, която се извиква в съзнанието от отделните звукове на думата. Други приемат разделението на звукове в думата. Трети пък твърдят, че думата (речта) е единна, независимо дали се състои от един звук, дума или изречение, но тя се проявява чрез отделни части в определена последователност. Други пък смятат, че поради силата на традицията и непрестанната употреба, хората не познават началото на думите и те са вечни поради непрекъснатата употреба.
Неизменността на значението също се приема от някои на базата на неизменността на универсалиите... В пасажа на Бхаша неизменността на значението се обяснява различно в рамките на различните гледни точки... Те трябва да се разберат.
Отношението (между дума и значение) също е неизменно. Какво значи това? Идеята за взаимна принадлежност на дума и значение се изразява чрез израза: То е това. Значението не може да се определи (от граматиката) то е неизменно, съществуващо само по себе си, то не е нещо, което не се знае преди и се конструира всеки път наново от определен говорещ за определен слушащ. Поради това отношението между дума и значение няма начало и е неизменно. Може да се каже, че отношението между дума и значение е като на осветяващо и осветявано, това е вид съответствие, подобно на това между обектите и сетивата. Може да се каже също, че отношението между думи и значения е базирано на непрекъсната традиция, разбирането (на базата на думите), което има формата на външните обекти, мислени като външни и приемани като имащи едновременно ментален и външен обект, подобно на буквите от азбуката – те се мислят като звукове, защото ги представляват в съзнанието. Казано е: когато се разказват делата от раждането до смъртта, те стават обекти на съзнанието, присъстват в него (Махабхаша 3.1.26).
Тези, които се наричат Велики мъдреци са авторите на сутри. Става дума за авторите на Граматиката. Самият факт, че сутрите са били съчинени, означава, че думите се смятат за неизменни. Иначе не би имало смисъл да се съчинява науката Граматика, ако думите не бяха вечни. Учените не ги разясняват, защото те са предмет на употреба. Науката граматика съществува само там, където има установени правилни форми на думите. Казано е: Съгласуването на род и число не е нужно да се преподава, защото думите се възприемат такива, каквито са - pramana (Панини 1.2.53).
И по-нататък в стиховете се твърди, че думите са вечни: Думата, значението и тяхното отношение, са вечни (Махабхаша 1.1)... И в Бхаша е казано: След като думите са вечни, и звуковете също трябва да са вечни и неизменни (Махабхаша 1,1.12)...

24. – 26. Чрез насочване (индикации) и директни твърдения в тези стихове се описват значенията: които се постигат по пътя на абстракция,
тези (значения), които са фиксирани, тези които се анализират граматически, и тези които се използуват като средства за тази цел, отношенията, които се състоят от причинност и следствие и водят до оценка и разбиране на смисъла в случаите на правилните форми и само до разбиране в случаите на неправилни форми.
Тук се разглеждат само тези, с които се оперира по каноните на традицията, за да се съхранят те в паметта.

Тези три стиха очертават основната проблематика. Абстрактното значение на думата първоначално е било свързано. То се абстрахира като се освободи от конкретните връзки и му се наложи една обща изходна форма. Формата на тази отделна единица е извън обичайна употреба. Тя се установява на базата на постулиране, при следване на традицията, според разбирането на хората и при повтаряща се практика. По такъв начин неразчленима същност на думата е в служба на граматическия процес и чрез позитивни и негативни размисли, думите се отделят от цялото и на отделените значения се гледа като на това, което изразяват. Отделеното значение на думата служи за реализиране на науката Граматика и на употребата на думите, базирано на различието. Когато това отделено значение се базира само на конкретна дума, то не може да се определи като вярно или грешно. Когато се каже дума като дърво или смокиново дърво без да се добави глагол, предаваният смисъл не може да се разбере ясно. Докато определени действия не изместят самата идея за съществуване, което е причина за употребата на думата, глаголът съм в трето лице, макар и пропуснат, се появява в съзнанието. Така отделните думи, които изглеждат самостоятелни, като се допълнят от други думи, стават изречения. По същия начин се прави разделение на значението на първата и втората дума в сложните думи, на основата, корена, суфиксите, абстрахирани от учените без ясна разграничителна линия. Изречението предава определен смисъл. То има формални разделения и е специализирано на базата на природата на действието. То се предава чрез осъзнаването на отделните значения на думите. Въпреки че се разпознават отделни елементи, значението на изрази като той поздравява, предлага да се бият, бръсне си главата, посипва, сдъвква, имат цялостно, не комплексно значение при възприемането им. Затова е казано: Цялостната дума предава значение (Махабхаша 1. 234).
Дума тук означава това, с което се предава едно действие. Някой може да каже, че отделните елементи съществуват само привидно в съзнанието. Като приема възгледа за неразчленимата дума, която предава неразчленим смисъл Бхашакара казва:
Думата, която окончава на първични или вторични суфикси, има значение като цяло, а не (базирано на) суфиксите поотделно (Махабхаша 1, 319, 1.6.).
Това, което се има предвид под граматически анализирани форми, е следното: Някои смятат, отделната дума за граница на граматическия анализ, а други – изречението. Според първите, думите имат постоянни правилни форми и те са неизменни независимо от връзките им с други думи. В резултат на това една дума като бяло например в среден род, единствено число, може да се свърже с други думи с друг род и число. За да не става това се формулира правилото: За прилагателните имена като изключение от неизменните единици (Панини 1,2,52). То постулира, че думите, които изразяват качество, приемат рода и числото на думите, изразяващи субстрат. Според възгледа, който приема изречението за граница на граматическия анализ, се приема, че качеството винаги присъства в нещо и не може да се отдели от субстрата, и тъй като е зависимо, не може да изрази цялостна идея...
Подобно на това се приема, че всяка дума в двойната сложна дума (компаунд) получава правилната си форма отделно: В двойния компаунд се добавя готра суфикс дори и когато числото не е множествено (Махабхаша 1, 490). Според възгледа, че цялото задава правилната форма се казва: В двойния компаунд всяка дума е в множествено число (Махабхаша 1, 491).
Сутрите, които започват по следния начин: Определителната дума, която завършва с падежен суфикс се комбинира по различен начин с определяемата дума, която също има падежен суфикс (Панини 2.1.57) и Думи, които изразяват основата за сравнение и имат падежен афикс се комбинират с думи, които изразяват общи характеристики и също имат падежен афикс (Панини 2.1.55) трябва да се разбират в рамките на възгледа за думата като граница на граматическия анализ. В същия смисъл и глаголи като е (съм, ставам) служат за разбиране на други думи и се разглеждат като спомагателни средства.
Какво се има предвид под „причинност”? Когато разбирането, част от което е представата за обекта, се наложи върху обекта, и само по себе си се разглежда като обект, тогава негова причина е думата. Така се установява отношение между дума и значение под формата То е това. Осъзнаването на значението е причина за употребата на думата, реализирана чрез звуковете. Поради отношението на осветляващо и осветлявано между определени думи и значения, подобно на отношението на сетивата ни и обектите, между тях се установява съответствие между думата с установената й правилна форма и значението, което изразява, съответствие, което не е създадено от никого. Съответствието се постига при употребата, то не възниква изведнъж при първоначалното установяване на връзката.
Връзката на правилната дума и значението става условие за разбиране на значението и когато е придружена с познаване на граматиката, тя е средство за изразяване. По отношение на знанието, значението може да изпълнява роля, подобна на възприятието. Погрешните форми, обаче пораждат значение опосредствано - на базата на връзките си с това, което е свързано със значението.
Това, което се има предвид под „описване чрез насока (индикация)” е следното: когато при граматическите описания се прави анализ на единно значение, може да има различие в мнението на хората за границите на значението. Как да се каже дали един суфикс трябва да се прибави към корена, когато се изразява причинност? (Pāņini 3.1.26). Както е казано в сутрата: Когато се изразява идеята за женски род, възниква съмнение дали трябва да се добави определен суфикс към основата или пък тя самата съдържа идеята за женски род (Панини 4.1.3)... По същия начин може да възникне съмнение за това значението на кои елементи е по-важно в съставната дума, композирана по правилата.
Негативната частица не може да образува съставна дума и получената съставна единица се нарича татпуруша (Панини 2.2.6).
Тези възможности не съществуват в света, защото значението е нещо цялостно и по отношение на това няма отклонения. Хората прилагат безкрай варианти, които не накърняват правилата на Граматиката. Подобно на това как като афикси могат да функционират и цифрите и поясненията на действието като обекта, тези вариации отразяват вариативността на мисленето на хората. Действието, поясненията към него и времето също се анализират като изразени значения по различен начин от различните хора. Казано е: Във формата на глагола се съдържа информация както за действието, така и за времето, лицето, и числото, друга допълнителна информация за действието като число и род се изразява от съществителното име (според някои интерпретатори това твърдение се отнася за школата Кашакритсна).
Това че суфиксът на атманепада се поставя след корен, който изразява само действие или обект на действие, или това, че суфиксът на парасмаипада се поставя при корени, които изразяват агент на действието, това се постулира на базата на разсъдъчни разделения. Изказването: След като предаде своето собствено значение /универсално/, което се съдържа в субстрата й, думата, без допълнителни изисквания, означава и субстанцията предава пътя, по който преминава разбирането. Думата не предава своето собствено значение и това на обекта си с прекъсвания, защото тя всъщност се произнася само веднъж. Нито пък се отделя от значението си. Нито пък има някаква фиксирана последователност за разбиране на значението от слушащия и говорещия. Обектът, определен от всичките си атрибути, като сноп от отделни части, които са плътно свързани, се появява в съзнанието ни като едно цяло, а по-късно при анализа – в различни ментални единици. Но тъй като интуицията, която направлява целенасочената дейност, не може да се осъществи без повторното съединение на това, което е било разделено, това, което се разбира е свързаната форма. Последователността на осъзнаването на говорещия и слушащия, който възприема частите поотделно, отчитайки поредността, обхвата, количеството на причините за проявлението, познавателното желание и възможността да събуди потенциала на друго съзнание, всичко това не е фиксирано в отделни части на разбирането. Защото е казано: Обектът може да се раздели по различни начини от различни сили, като следват различни форми на познание от тези, които познават природата на знанието.
В науката Граматика фиксираното значение е или значение на дума или на изречение. Защото е казано: думата е тази, която предава значение и това, което се добавя е значението на изречението. В Санграха също е казано: това, което наричаме дума не е фиксирано като форма. Формата и значението на думата се пораждат в изречението. Въпреки че формата на думата, която трябва да се обясни, е детерминирана, според възгледа, че изречението е единица на анализа, няма установена рамка за формата. Казано е: Думата с нейното значение се поражда от значението на изречението. Чрез думата се поражда значението на изречението. Изречението се поражда от подбрани думи, а думата – от подбрани звукове.
За деривацията се твърди, че думата съществува в изречение и се състои от набор звукове. Това е отношение на причина и следствие. Например: Като описват съдбите си от раждането до смъртта, те ги разкриват като съществуващи в съзнанието си. Отношението се предава като съответствие...
Казано е също: Сред тези, които работят и учат по един и същи начин, някои постигат дара на разбирането, а други – не. (Панини 2.2.29 по Махабхаша)
Корени, които имат циркумфлексно ударение или индикаторното означение ñ могат да означават и двата случая – плодовете на действието да са за агента на действие или – не (Панини 1.3.72 по Махабхаша)
Авторът на Санграха казва: Когато думата и значението са разделени, тогава има разделение в употребата. Защото съществува установено единство между думата и значението. И следните думи са негови: Нито в света, нито във Ведите съществува човек, който може да създаде отношенията. Как може да се създадат отношения на думите (със значенията) без самите значения?

27. Правилните думи, овладявани по пътя на традицията, са средства за постигане на стойности. Неправилните думи имат обратни характеристики, макар и да не се различават от първите, доколкото става дума за предаване на смисъл,
Различаването на правилното от неправилното се базира на непрекъсваща традиция и не подлежи на съмнение. То се приема по силата на традицията. Предава се чрез обучение на културните хора, предават се различни начини за постигане на стойности, предават се и обратно нещата, които са забранени като нараняването на другите, лъжата, кражбата и т.н. , както и нещата, които са нито разрешени, нито позволени като дишането, хълцането, почесването и прочее.

28. Независимо дали думите са вечни или не, тяхното начало е неизвестно. При живите същества съществува нещо, наречено продължителност (приемственост).
Независимо дали ще се приеме възгледа, че думите са вечни или че те ни предхождат, но претърпяват модификации като пораждане и т.н. или пък ще приемем, че те не съществуват предварително, а се реализират като звук и после изчезват отново; във всеки случай не съществува първоначален етап, на който вербалността да не съществува, нито пък следващ, в който тя престава да съществува. Не съществува първоначален период, в който да няма активност на живота. Това се отнася за всички: за тези, които обявяват за различни неща Бог, времето, човека, знанието и индивидуалната душа, както и за тези, които твърдят, че светът не се базира на Бога, времето, човека, знанието и индивидуалната душа, а на небитието, както и за тези, които смятат, че светът е без преди и след и единството на нещата не се напуска. Светът се състои от проявления на различни форми, които се получават при комбинирането на противоположни или неопределими сили. Това се нарича непрекъснатост без начало и без край. Казано е: Идентичността не се разрушава в непрекъснатостта (Махабхаша 1.22)

29. Никой не би установил тази система от правила без цел. Затова приемаме, че традицията се формира от културните хора в съответствие с правилността.
Всеки културен човек, дори и най-обърканият, дори този, който не разбира и не харесва света, ще следва правилата на ударенията и другите знаци за правилност на Ведите и на света, които са толкова трудни за разбиране и научаване и които представляват целта на Граматиката. Тези правила никога не са излишни. Ако правилата, установени от културните хора, бяха такива, останалите нямаше да ги приемат. А и самите те нямаше да се наложат в света на науката. Затова традицията, която се базира на думите, е безначална. Тя се предава от учителя на ученика, тя е средство, което дава посоката – осъществявано от културните хора, непогрешима, съдържаща общи правила и техни конкретизации, тя е композирана различно – чрез директни твърдения и чрез насоки (импликации).

Няма коментари:

Публикуване на коментар