Общо показвания

четвъртък, 20 януари 2011 г.

Дхарма

Най-важната категория в будизма. В будологията е общоприето схващането, че теорията на дхармата се обуславя от анализа на съзнанието и личността[1].
Анализът на елементите на личността е анализ на преживяването, анализ на съзнанието, анализ на феноменалния свят на субекта и като такъв този анализ е, преди всичко, психологически.
Главното в теорията за дхармата е разглеждането на битието като континуум битие - време. “Предметността” на мисловното възприемане на битието е движението и изменението. Обектът е ставащ, а не станал. Самото “е” е действително като процес. Процесът на изменението (актът) се запазва като самата идея за биващо. В будизма идеята за биващото е изменящо се.
Мигновеността на проявлението на дхармата, както и мигновеността на нейното изчезване са несъвместими с някаква неизменно продължаваща и съществуваща цялостност. Тя няма “траене”. Според Абхидхармакоша групите от елементи  (дхармите) изчезват всеки миг. “Поради това те не са в състояние да се предвижват по-нататък в световете”.
Сарвастивадините, които приемат идеята за собствената природа като относително независима същност смятат, че дхарма също би следвало да има такава природа. Около това положение стават много спорове. Най-вече със саутрантиките. Последните виждат в това възможност за признаване на същност, която запазва независимостта си от моментното проявление и може да съществува перманентно, което предполага съществуване на душата. В традицията Тхеравада има множество примери за признаването на такава същност, което е в противоречие с теорията за моментите. Например школите Саматия и главно школата Ватсипутрия не приемат общия стандарт на моменталността.
Етимологически “дхарма” произлиза от санскритския глагол дхр (dhra), което значи държа, нося, поддържам, утвърждавам. Всички елементи на съществуването, на битието се явяват дхарми. Дхарми са елементите на умствените, психическите и интелектуалните процеси. Те носят същността им от една страна, а от друга са във възможността тази същност да бъде възприемана. Животът е дхарма доколкото обезпечава съществуването. Учението на сутрите е дхарма доколкото то, пак според сутрите, се явява носител на истината. Дхарма е проявяващата се истина, онази истина, която създава реалността от непроявената възможност. Дхарма е знанието за света. Дхарма е и желанието за познание. Дхарма е всеобщият вселенски закон, дхарма е неговата целесъобразност.
Всеки елемент на мирозданието е моментно проявление на неговата субстанция-носител, дхармата. Субстанцията-носител на някакви качества се нарича дхарма-носител. Постоянното възникване е също дхарма, или дхарма е моментът на безкрайността и безначалността на това възникване и изчезване. Религиозният обет, както и мирският закон са също дхарми.
Будон Ринчендуб (виж) цитира десет значения на термина дхарма:
1.      Елемент на съществуването изобщо;
2.      Път;
3.      Нирвана;
4.      Нечувствителен елемент;
5.      Добродетел;
6.      Живот;
7.      Учение;
8.      Качество, постоянно ставане;
9.      Религиозен обет;
10.  Мирски закон.
Във “Въпросите на Милинда”, текст който не е каноничен, но е важен като философска позиция, проявяването на дхармата се определя като свойство (лакшана). Това е позиция на Саутрантика. Дхармалакшана е проявената дхарма, онази дхарма, която е факт на сетивата, на мисленето и на съзнанието. Това определение стои в основата на Енциклопедия Абхидхарма. Дхармата-носител, или причината на дхармалангшана, не може да бъде схваната непосредствено. Има два смисъла на определението за дхарма - дхарма като свойство (ланкшана) и дхарма като носител на това свойство.
Будхагхоша дава следните две класификации на дхарма:
1.1.Благо качество, добродетел (gupa);
1.2.Морално наставление, проповед на Буда  (desanaya);
1.3.Кармичен закон (pariyattiya);
1.4.Космически закон (nissate).
И второ:
2.1.Доктрина (pariyatti);
2.2. Условие, причинност (hetu);
2.3. Морално качество (guna);
2.4.Феноменалност, в противоположност на ноуменалност (nissata-nijivata).
Тибетският тълковен речник дава следните значения на термина:
1.      Път;
2.      Знание;
3.      Изход от страданията (Нирвана);
4.      Сфера на душата;
5.      Добродетел;
6.      Живот (добродетелен живот);
7.      Канони на будизма;
8.      Истинно проявление, ставане;
9.      Доктрина (учение и традиция).
Цялата система на дхармите е изложена в сборниците Абхидхарма или Абхидхарма питака на будисткия канон.
Самият термин абхидхарма значи чисто и неопетнено знание, а също и чисто знание със съпровождащите го дхарми. Определението “съпровождащи дхарми” означава онези елементи, които изграждат философското размишление върху самите дхарми и върху най-висшата дхарма - Нирвана. Това са елементите на чистото философско размишление върху истински съществуващото .
Върху теорията на дхармата е писано много. Според руския будолог О.О.Роземберг будистката философия “не е нищо друго освен теория на дхармата.” В трудовете си върху будизма, Роземберг отделя съществено значение за изясняването на термина дхарма. Според него дхарма се среща в следните значения:
1.      Качество, атрибут, сказуемо;
2.      2.Субстанционален носител, трансцендентален субстрат, елемент на потока на съзнанието, истинно реално;
3.      Нирвана, “Дхарма par exellence”, учението на Буда, религията на Буда;
4.      Вещ, предмет, обект, явление.
Според Х. фон Глазенап (H.von Glasenapp) дхарма е закон, всеобщ закон. Тя не е чисто битие, а битието като закон във Вселената и световете, т.е. закон в неговия абсолютен смисъл. Х. фон Глазенап смята, че Роземберг “не е съумял правилно да разбере връзката между дхарма като закон и дхарма като елемент на битие”. Глазенап акцентира на факта, че в китайските източници дхарма се предава с термина (fa), което означава “закон”.
Според “Энциклопедический словарь китайской философии” терминът има два главни аспекта.”Първо: закон, учението на Буда, истинното учение и второ: елементарна частица на психическия живот.”
Понятието дхарма за повечето автори е равнозначно на истински съществуващото битие, доколкото самата дхарма е определящото и определяното. Под дхарма най-често се разбира всеобщата реалност или по-скоро принципите, които са в основата на идеята и, които я създават и оформят.
В различните будистки школи понятието всеобща или истинна реалност има различни значения.
Сарвастивада разделя дхармите на абсолютни, т.е. причинно-необусловени (асамскрита) и причинно-обусловени (самскрита). Реално съществуват и настоящите, и миналите, и бъдещите дхарми. В Енциклопедия Абхидхарма Васубандху разглежда различните мнения на сарвастивадините, свързани с дхармите, от позиция на тяхното реално съществуване в бъдещето, настоящето и миналото. Според Дхарматрата способите на съществуване на дхармата се изменят, но самата дхарма не се изменя. Дхарматрата дава пример със златен съд, от който може да се направят много предмети, но златото остава едно и също. Според Гхошака когато дхармата отива в миналото, тя се превръща в минало събитие, но нейната връзка с настоящите и бъдещите дхарми не се прекъсва (когато човек е привързан към една жена, той не става, поради това, безразличен и към другите). Според Васумитра дхармите от трите времеви модуса се различават по своето положение, но не по своята природа. Според Будадева трите времена са просто относителни  (една и съща жена може да бъде и дъщеря, и майка).
Саутрантиките считат, че реално съществуват единствено дхармите на настоящия момент. Миналите и бъдещите дхарми не съществуват реално.
Според мадхямиките тя е пуста и нереална защото истинната реалност няма причина, а дхармата като не-субстанция (не абсолютна субстанция) следва да има причина.
Според йогачарите (виджнявадините), в съответствие с учението им за тройната природа на нещата, дхармите също имат тройна характеристика. Това е въображаемата характеристика (паракалпита-лакшана), зависимата характеристика (паратантра-лакшана) и съвършената характеристика (паринишпанна-лакшана).
Според Абхидхармакоша въображаема характеристика е “всяко установяване на име и споразумение относно дхармите, според същността или спецификата им, за да ги обозначаваме в делничния език”. Зависимата характеристика, според същия източник е “зависимият произход на дхармите”, а съвършената характеристика е “модалността (татхата) на дхармите, съзирането им от бодхисатвите, въз основа на тяхната енергия и правилно наблюдение (йонишоманасикара) и в крайна сметка чрез осъществяването на прозрението”.
Невъзможността за проникване на мисленето в същността на дхармата, нейната трансценденталност се застъпва от много изследователи. Ф.И.Щербатской пише: “Независимо че понятието елемент на битието е израснало до своеобразна надстройка във формата на последователна философска система, неговата вътрешна природа си остава загадка. Какво е това дхарма? Тя е непостижима! Тя е тънка! Никой никога не е в състояние да каже каква е нейната истинска природа (dharma-svabhava)! Тя е трансцендентална!“
Съществуват също и различни аспекти на употребата на термина. Строго философски аспект, психологически аспект, етически аспект. Томас Уилям Рис Дейвидс (T.W.Rhys Davids) иW. Stede дават едно пълно изложение на основните типове на термина дхарма в Pali-English Dictionary.
От гледна точка на философския анализ понятието дхарма дава възможност за изграждането на една динамична концепция за съзнанието. Според В.И.Рудой “дхарма е едно от най-великите достижения на будистката, както и на цялата класическа индийска философска мисъл”.[2] Благодарение на дхармата става възможно излизането от ортодоксалните традиции на брахманизма по отношение на човешката душа”.
Дхарма не е тъждествена с битието. Битието е следствие от нейното проявяване, доколкото атрибутът му е определението и проявлението. Дхарма е причината на биващото, а значи и причината на всяка биваща определеност и проявеност. Но тя не може да се отъждестви нито със съществуването, нито със същността.
Какво е отношението на дхарма към небитието? Небитието има двойствено определение. От една страна то може да се мисли като „проявено отсъствие“ и като такова то следва да е в света на проявената дхарма. От друга страна небитието е принципът стоящ “отвъд битието” или “преди битието”, “определящ битието”, а това означава и “отвъд” съществуването, същността и възможността за определение, отвъд самата причинност, т.е. отвъд дхармата, но не отвъд реалността.
Дхармата е носител на принципа на причината, който впоследствие се превръща в основния будистки принцип на всеобщата причинност.
В трактата на Васубандху, Абхидхармакоша, част първа са дадени класификации на дхармите, според догматиката на Сарвастивада. Трябва да се има предвид, че самият Васубандху не е строг последовател на тази школа. Списъкът на сарвастивадините съдържа 75 елемента. Ще приведа някои класификации по Абхидхармакоша. Една от най-известните класификации на дхармите, според Енциклопедия Абхидхарма, е тяхното разделение на дхарми, които поддържат битието и дхарми, които не поддържат битието.
1. Дхарми, които поддържат битието (санскрита-дхарма );
Това са дхармите, които са свързани с процесите на раждането (пораждането), пребиваването и изчезването. Те всъщност поддържат самия процес на раждането и изчезването, или по-точно те са самият този процес. Битието е същият процес. В будисткото разбиране битието е не само пребиваването, траенето, но и самото изчезване. Изчезналото битие е също битие, неговото поддържане е именно дхармата на изчезването.
2. Дхармите, които не поддържат битието (асанскрита-дхарма);
Тези дхарми не се раждат, не се пораждат и не изчезват. Първо, това е пространството (акаша), второ дхармата на отсъствието на раждането и трето, дхармата на отсъствието на изчезването. Това са т.нар. постоянни дхарми, за разлика от дхармите, които поддържат битието и са непостоянни.
3. “Вълнуващи се дхарми” и “невълнуващи се” (сасрава-дхарма и анасрава-дхарма);
Тази класификация е според принципа на влечението. Най-общо влечението е или към абсолютното успокоение (Нирвана) или към битието (бхава), към неговия вихър, който държи съзнанието в света на Сансара. А това, само по себе си, е и друга класификация на дхармите, именно по този признак.
4. Благоприятни и неблагоприятни дхарми (кушала-дхарма и акушала-дхарма)
Тази класификация разглежда също възможността за спасението, за Просветлението или за оставането в невежеството и неведението. Елементите на истинния стремеж към спасение са в дълбоката си основа истинен стремеж към справедливостта, оттук към доброто и истината. Обратно, всеки акцент върху личното е елемент на суетата и води към тленното и следователно към неразбирането и неведението.
Класификация на разпределение на дхармите по групи:
1.      Групата на чувствените елементи (рупа-дхарма);
2.      Групата на съзнанието  (виджняна или чита);
3.      Групата на психическите процеси (чайта);
4.      Групата на непсихическите процеси (чита-випраюкта-санскара);
5.      Групата на дхармите, които не подържат битието (асанскрита-дхарма).
Тази класификация е приета от почти всички древни будистки школи.
Лит.: The Abhidhamma Philosophy or the Psycho-Ethical Philosophy of Еarly Buddhism, vol. 1, Delhi 1982; The Abhidharmakosa of Vasubandhu vol. 1-2 General Editor Dr. Subhadra Jha Patna 1983; Dictionary of Buddhism Oxford 2003;Васубандху, Абхидхармакоша разд.1-2. Издание подготовили В.И.Рудой, Е.П. Островская. М.1998; Роземберг О.О., Проблемы буддийской философий. М. 1990; Щербатской Ф.И., Избрание труды по буддизму. М. 1988; А.Пацев Будисткото учение за анатмана  (не-душата) С. 2012.
А.А.Пацев


[1] Формулира го О.О.Роземберг в “Труды по буддизму”.
[2] Рудой В.И., Введение в буддийскую философию, стр. 23.

Няма коментари:

Публикуване на коментар