Общо показвания

вторник, 8 юни 2010 г.

ИЗ “ЛАНКАВАТАРА-СУТРА”

Ланкаватара-сутра е един от най-значимите паметници на будистката философска мисъл и един от най-важните източници на будизма Махаяна. Тя е повлияла основно една от главните будистки школи на традицията Махаяна, школата Йогачаря, или Виджнянавада. Повлияла е също в голяма степен Чен, или Дзен будизма.

Първият превод на китайски, както съобщава D.T.SUZUKI е през 443 г. от н.е. По всяка вероятност по-късно текстът е допълван и редактиран.

Сутрата съдържа наставления, преписвани на самия Буда, влезли в тъканта на традицията Махаяна. По-късно създателят на Йогачаря, знаменитият Асанга взима много от тези принципи и наставления в основата на учението си.

Известни са седем версии на санскритския текст. Два превода на английски език[1], три на китайски и два на тибетски. На руски език са следните преводни текстове: Ланкаватара сутра (отрывки, перевод с английского). Цитаты из Ланкаватары в Антологии буддийских текстов (Э. Конзе). Ланкаватара-сутра. Сокращенная Д. Годдардом версия перевода Д. Т. Судзуки для "Буддийской Библии", в пер. Yu Kan, 2005. Ланкаватара-сутра. Перевод с санскрита всего текста сутры (Nanjio edition). Yu Kan, 2008, както и части от нея в статията, Первый опыт стратификации уровней реальности в индийской философии (по тексту "Ланкаватара-сутры"). В.К.Шохин. Историко-философский ежегодник 2003, М.: Наука, 2004. стр. 245-274.

На български език се публикуват за пръв път части от Ланкаватара-сутра, а именно, “Нирвана” и за “Лъжовните представи и знания”. Преводът е по изданието The Lankavatara Sutra. A Mahayana Text. Translated for the first time from the original Sanskrit by D.T.SUZUKI. First published in London, 1932. Based upon the Sanskrit edition of Bunyu Nanjo (1923).








ЛЪЖОВНИ ПРЕДСТАВИ И ЗНАНИЯ



Продължавайки разговора си с Благодатния[2] Бодхисатва-Махасатва Махамати[3], каза:

Ти говориш за грешните възгледи на философите. Моля те разясни ми някои от тях за да ги знам (да бъда предупреден).

Благодатния отговори:

Махамати, основното заблуждение на всички лъжовни учения, към които принадлежат много от философите се състои в следното: не се признава, че обективният свят се поражда от самия Ум[4]. Философите не разбират също, че съвкупният Ум също се поражда от самия Ум. Поради това различните проявления на Ума се приемат за реални, философите различават тези проявления, или състояния на Ума, хващат се за тях подобно на невежи, каквито между другото и са, хващат се за двойствеността на нещата, за битието и небитието, без да подозират, че не съществува нищо друго, освен една Всеобща Същност.

Напротив, моето учение се основава на утвърждението, че обективния свят подобно на съня се явява проявление на самия Ум[5]. То учи за начина на прекратяване на страданията, желанията, действията и причините, учи за възможностите за прекратяване на страданието в троичния свят[6].

Някои учени брахмани, които допускат, че нещо може да произлезе от нищото утвърждават също, че съществува същност, която е неотделима от причинността, че пребивава във времето и че елементите, които съставят и личността и нейната среда (обкръжение), съдържат в себе си пораждането и продължаването в причинността (и като причинност) и просъществували по този начин изчезват.

Има и други учени, които се придържат към отрицателните и разрушителните възгледи по отношение на такива понятия като “продължителност”, “дейност”, “прекратяване”, “съществуване”, “Нирвана”, “път”, “карма”, ”получаването на Плода”, “Истина”. Защо това е така? Защото те не са достигнали до извън разсъдъчното[7] постигане на Истината като такава и поради това са неспособни да проникнат в същността на вещите. Те са подобни на разбито на парчета гърне, не способно повече да служи за гърне, подобни са на семена, горени от огън, неспособни повече да покълнат. Обаче елементите, които съставят личността и нейната среда (обкръжение), както тези учени предполагат, подлежат на изменение, но в действителност не са подложени на непрекъснато преобразуване. Възгледите на тези учени се основават на лъжовното различаване в обективния свят, а не на истинско постижение.

Освен това, ако е вярно, че нещото произлиза от нищото и произходът на Ума като цяло зависи от съчетанието на трите пораждащи следствията причини, то тогава е допустимо да се утвърждава и за съществуването на всяко невъзможно явление: например, твърдението, че на костенурката могат да поникнат косми, а от пясъка да се получи масло. Това е непродуктивно съждение, то не доказва нищо. От тук следва, че действията, дейността, причинността, за които те говорят са неплодотворни, а това касае и техните съждения за битието и небитието. Ако те утвърждават, че съществува съчетанието на трите причини, пораждащи следствията, то те са длъжни да изведат това от закона на причината и следствието, откъдето следва, че нещото произлиза от нещо, а не от нищо.


ПРАВИЛНОТО ЗНАНИЕ, ИЛИ ЗНАНИЕТО НА СЪОТВЕТСТВИЕТО



Хората в този свят зависят, в мисленето си, от едно от двете неща (положения); от съждението за битието, благодарение на което намират голямо удоволствие в реализма, и от съждението за небитието, благодарение на което намират голямо удоволствие в нихилизма. И в двата случая те си представят освобождението, което (в дейсвителност) не съдържа никакво освобождение. Зависещите от съждението за битието възприемат света като породен от някаква реално съществуваща причина. Те имат увереността че този действително съществуващ и развиващ се свят не произлиза от несъществуваща причина. Към такава реалистична представа се придържат някои хора. Освен това има хора зависещи от представата за небитието на всички вещи. Тези хора допускат съществуването на алчността, злобата и глупостта и в същото време отричат съществуването на вещите, пораждащи алчността, гнева и глупостта. Те разсъждават неразумно, защото алчността, гневът и глупостта е невъзможно да се схванат със същата степен на реалност, като вещите, защото нямат нито същност, нито особени признаци. Там където има място състоянието на подчиненост, съществува подчинението и средства за подчиняване, но там където е достигнато освобождението, както в случая с Будите, Бодхисатвите, майсторите и учениците, отхвърлили вярата в битието и небитието, не съществува нито подчинение, нито ограничение, нито средства за ограничение.

По-добре е да се придържаш към представата за някаква самосъщност, отколкото до изхождаш от представата за пустота, изведена от представата за битие и небитие, защото уверените в това не са способни да осъзнаят най-важното положение, което гласи, че външният свят се явява единствено проявление на ума. Доколкото те възприемат нещата като преходни, възникващи и изчезващи, благодарение на причинността, ту разделящи се, ту отново обединяващи се в някакви елементи, образуващи съвкупността на личностите и техният външен свят, ту изчезващи – те са обречени непрекъснато да страдат от следващите едно зад друго изменения и накрая да загинат.


НИРВАНА



Махамати попита Благодатния:

Почтително те моля, поучи ни за Нирвана.

Благодатният отговори:

Понятието Нирвана се използва от разни хора в много различен смисъл, обаче тези хора може да се разделят на четири групи:

-хора страдащи, или страхуващи се от страданието и поради това размишляващи за Нирвана;

-философи, стремящи се да познаят Нирвана;

-ученици[8], размишляващи за Нирвана преди всичко за себе си и накрая, съществува Нирвана за Будите.

Страдащите и страхуващите се от страданието размишляват за Нирвана като за спасение и възнаграждение (за своите страдания). Те си въобразяват, че в Нирвана се унищожават както чувствата така и чувстващите умове, не разбирайки, че Всеобщият Ум и Нирвана са едно и, че този свят на раждане и смърт и Нирвана са неразделими. Тези невежи, вместо дълбоко да се съсредоточат върху без образността (не образността) на Нирвана, разсъждават за различните пътища на освобождението. Те не мислят според учението на Татхагата[9], или не го разбират, те се прилепват към представата за Нирвана, като съществуваща някъде “извън” от всичко това, което може да се възприеме и по този начин продължават своето въртене в колелото на преражданията (на раждането и смъртта).

Що се касае до онази Нирвана, която мислят и се мъчат да познаят повечето от философите, то такава в действителност не съществува. Някои философи свързват достигането до Нирвана с прекратяване на дейността на чувстващите умове, като прекратяването на съществуването на елементите, изграждащи личността и нейния свят, или с достигането до пълно безразличие към обективния свят и неговото непостоянство. Други считат, че Нирвана е състояние, където не е останала никаква памет за миналото и настоящето, както това се случва с угасналия светилник, с изгорените семена, или угасналия пламък, доколкото тук има място разрушението на всички основания за различията. Но това не е Нирвана, доколкото Нирвана не се свежда до простото унищожение и разрушение.

Освен това някои философи обясняват освобождението с простото прекратяване на способността за различаване, както това става с прекратяване на духането на вятъра, или избавление посредством собствените усилия от двойствеността на познаващия (субект) и познавания (обект), или от представата за постоянството и непостоянството, или от понятието “добро” и “зло”; или го свързват с продължаването на влеченията, посредством знанието. За тях Нирвана представлява избавлението. Някои, свързващи съществуването със страданието, “с формата” се страхуват от самото понятие “форма” и се надяват да придобият щастие със света на “не формите”. Други предполагат, че съгласно особеностите и общностите, които се разпознават във всички вътрешни и външни вещи, не съществува никакво унищожение и всички същества съхраняват същността си вечно и именно тази вечност свързват с Нирвана. Има и такива, за които вечността на съществуването в Нирвана на всички вещи им се струва като разтварянето на крайната душа във висшия Атман; или всичко съществуващо им се струва проявление на жизнената сила на някакъв Висш Дух, към който се връща всичко; най-неразумните заявяват, че съществуват две първични начала - първично вещество и първична душа[10], които по различен начин взаимодействат между себе си и по този начин произходът на всички вещи се извежда от преобразуването на свойствата -качества; някои предполагат, че света се поражда от действието и взаимодействието и никаква друга причина не се явява необходима; други са убедени, че съществува Ишвара[11] - независим творец на всички вещи. Прилепващите се към тези представи не достигат никакво пробуждане и поради това предполагат, че Нирвана се състои в това, че няма никакво пробуждане.

За някои Нирвана е състояние, в което същността на всички вещи съществува отделно, независимо от другите същности, подобно на разноцветните пера на пауна, или всевъзможните скъпоценни камъни, или бодлите на шипковия храст. Те считат Нирвана за битие, други за небитие, в същото време има и такива, които предполагат, че съвкупността на всички вещи и Нирвана са неотличими едно от друго. Някои мислят, че създател на всичко се явява времето[12] и доколкото възникването на света зависи от него, те са уверени, че Нирвана се състои в осъзнаването на времето като Нирвана. Някои си представят, че Нирвана ще настъпи тогава, когато всички усвоят някакви “двадесет и пет” истини, или когато някой цар достигне някакви “шест добродетели”, а някои дълбоко вярващи, са убедени, че Нирвана това е достигнатият рай.

Тези възгледи, с различните поправки и нюанси на разни философи, нямат никакво отношение към здравия смисъл и са неприемливи за мъдрия. Всички те обясняват Нирвана двойствено и в определена причинна връзка. С помощта на подобни възгледи философите се опитват да си представят Нирвана, но откъде идва различаването там където няма нито възникване, нито изчезване. Всеки философ се базира на някои собствено събрани текстове, откъдето идва и неговото разбиране, но това разбиране противоречи на истината, доколкото истината не е там където той си въобразява че е. Единственият резултат от подобно умопостроение се оказва това, че техният ум все повече и повече се смущава и заблуждава, защото Нирвана не може да се постигне чрез търсещия ум. И колкото повече се заблуждава ума на философите, толкова повече те заблуждават другите.

Що касае тази Нирвана каквато се вижда от учениците и майсторите, които продължават да се придържат към представата за самосъщнотта на Аза[13] и се опитват да достигнат Нирвана, търсейки уединението, то те си я представят като непресъхващ извор на блаженство. Подобно блаженство се преживява в самадхи - за себе си[14]. Признавайки, че светът се явява само проявление на Ума и, че всички различия произлизат от Ума, те се отказват от социалните отношения занимавайки се единствено с духовно усъвършенстване и в уединение търсят появата на Благородната Мъдрост, позовавайки се на собствените си усилия. Те достигат шестата степен на блаженството в самадхи, но при положение, че все още продължават да се придържат към самолюбието[15], не могат да достигнат преображение в най-дълбоките структури на съзнанието, но не се освобождават от мислещия ум, от бремето на неосъзнатите влечения. Вкопчвайки се за блаженството в самадхи, те достигат своята Нирвана, но това не е Нирвана на Татхагата. Те принадлежат към “Стъпилите в потока” и ще трябва отново да се върнат в този свят на раждане и смърт.

След това Махамати попита Благодатния.

Когато Бодхисатвите посвещават всички придобити от тях заслуги за освобождението на всички същества, те се обединяват духовно с всички чувстващи същества. Самите те могат да се очистят, но при другите ще останат неизкоренени пороци и неизчерпана карма. Почтително те моля, разясни ни Благодатни, откъде Бодхисатвата има увереност за всеобщата и пълна Нирвана? И какво точно представлява Нирвана на Бодхисатвите?

Благодатният отговори:

Махамати, увереността за всеобщата Нирвана не е увереност на разсъдъка, на ума, на нещо изискващо гаранция, а увереност на сърцето. Тя идва заедно със задълбочаващото се разбиране, което води до отстраняване на препятствията на страстите, на препятствията на знанията, при което има ясно осъзнаване и приемане на безсъщностността. Когато смъртният ум прекрати възможността за различаване, не съществува нито жажда за живот нито жажда за съвкупление, нито жажда за знание, нито жажда за вечен живот. С прекратяването на тази четири типа жажда, се прекратява съществуването и всички някога придобити и неосъзнати влечения, а с изчезването на придобитите и неосъзнати влечения се отстраняват и замърсяванията, които помрачават лика на Всеобщия Ум и Бодхисатвата достига самопроявлнието на Благородната мъдрост[16], в което се състои сърдечната увереност за всеобщата Нирвана.

Тук, както и на другите земи на Будите, има Бодхисатви искрено предани на пътя на всеобщото освобождение и все пак не способни напълно да забравят блаженството на самадхи и Умиротворителната Нирвана за себе си. Съкровеният смисъл на учението за Нирвана, несъдържащ нищо, което подлежи на отстранение[17] е открит и за учениците, които все още са се вкопчили в мисълта за “Нирвана - за себе си”, за да могат да се вдъхновят и да проявят себе си в изпълнението на труда на Бодхисатвите за освобождението на всички същества. Будите на Преображението наставляват учението за Нирвана да съответства на условията, в които Бодхисатвите са се оказали и да въодушевява неуверените и себелюбивите. Да отвърне мислите им от стремежа към самосъщността и да ги вдъхнови за най-дълбоко състрадание и ревностно усърдие в името на спасението на другите, увереността, че в бъдеще те ще бъдат подържани от Будите на Преобразяването, а не от Дхармата на Буда.

Нирвана на Татхагата се състои в осъзнаването на отсъствието на всичко освен това, което е въобразено от самия ум; в осъзнаването на природата на “Аза” (на същността на ума) и от този момент, нетърсещо двойствеността и различието; в отстраняването на жаждата и желанието за притежаване; в избавяне от привързаността към външните неща. Нирвана - когато завинаги е отстранен разсъждаващия ум с всичките му различия, привързаности, неприемания и самолюбие; когато вече не се вкопчва в разсъдъчни оценки, защото те се оказват неплодотворни; когато даже към понятието истина се отнася с безразличие защото то внася объркване; когато след избавянето от четирите изброени по-горе утвърждения стъпва в обителта на Реалността. Нирвана - когато двойствените пристрастия са отхвърлени, двойствените препятствия са отстранени и търпеливо е възприета без същността на двойствеността; когато благодарение на достигането до последното преобразяване на най-дълбоките недра на съзнанието, се постига цялата пълната самопроявената Благородна Мъдрост. Такава е Нирвана на Татхагата.







[1]The Lankavatara Sutra. A Mahayana Text. Translated for the first time from the original Sanskrit by D.T.SUZUKI. First published in London, 1932. Based upon the Sanskrit edition of Bunyu Nanjo (1923).

Lankavatara Sutram. A Jewel Scripture of Mahayana Thought and Practice. Translated by Gishin TOKIWA. Kyoto, Japan. June 2003.

[2] Един от епитетите на Буда Шакямуни

[3] Името Махамати буквално означава -санскр. Maha + Mati = “велик” + “мисъл”, замисъл, цел, понятие.

[4] Под Ум следва да се разбира едно всеобщо действено и мислещо съзнание, което не следва по никакъв начин да се свързва с индивидуалното съзнание, или индивидуалния ум. Този вселенски Ум е не двойствен, при него не съществува обект и субект. Той не се подчинява на закона на причинността, (пратитя-самутпада). Това е Висшата реалност, или това което е съществувало изначално.

[5] Тук се има предвид индивидуалния ум.

[6] Съгласно будистките представи, светът се състои от три сфери, или светове. Свят на желанията кама-дхати, свят на образите, или формите, рупа-дхати и свят на не формите, или свят на без образите арупа-дхати

[7] В английския превод -интуитивно.

[8] Има се предвид монаси ученици. Възможно е също така тук да се визира представата на Хинаяна за Архата, т.е. този който е достигнал до просветлението и може да влезе окончателно в Нирвана.

[9] Татха-гата (так = такова, таковост + гата = достигнал, т.е. достигнал таковостта, единността, или истинската реалност). Един от епитетите на Буда Шакямуни. Прието е да се превежда като “Така пристигналия”, “Така заминалия си”.

[10] Явно се визират концепции, близки до Санкхя.

[11] Единен създател на света

[12] Възможно е да става дума за знаменито учение “Калавада”.

[13] Има се предвид съществуването, или вярата в съществуването на перманентен Аз концепция, която не се приема от будизма.

[14] Самадхи = сама (съединение, сливане)+ дхи (удържане) Състояние на съзнанието, при което се прекратяват външните дразнения и се навлиза в неподозирани дълбочини на себеосъзнаването. Сливане на съзнанието с обекта и изчезване на субекта. Съществуват няколко степени на това състояние. Самадхи-за себе си е потапянето на субекта в състоянието, без да е налице предварителното условие, че преди да се влезе в подобно състояние, трябва да се помогне на другите да разберат и осъзнаят пътя към спасението.

[15] Има се предвид не пълното отричане на Аза.

[16] Благородната мъдрост, или Арья-джняна се свързва с най-дълбоките структури на съзнанието. От една страна това е висша любов към познание, към истината и истинската реалност, от друга е самата истина и истинска реалност, които са действителни в съзнанието на съществото благодарение на доброто в него, а значи и на добрата му карма.

[17] Става дума за Нирвана

Няма коментари:

Публикуване на коментар