Общо показвания

петък, 16 юни 2017 г.

БУДИСТКАТА КАРМА




Карма в превод от санскрит, действие, дело, жребий е едно от централните понятия в индийската философия и култура. Предполага вярата в трансмиграцията и съответно създава една форма на справедливост, която не се изчерпва с пространствено-времевите граници на света, които познаваме и в който свят съществуваме. Кармата предопределя бъдещето прераждане на съществото. Благодарение на нея прераждането може да бъде в световете на боговете, хората, животните, гладните духови или адовите обиталища. Благодарение на нея са предопределени полът, външността, здравето, продължителността на живота, социалните отношения и социалното положение, благополучието и неблагополучието и пр.
Основното вътрешно определение на кармата е запазването на закона за доброто в действията на съществата, едно своеобразно развитие на идеята за доброто, чиито следствия са битието на Вселената (Бхаджаналока) и съществата, които я населяват.
Ако възгледите се обобщят, нарушаването на всеобщия закон на света е нарушаване на закона на доброто (кушала), а нарушаването на закона на доброто е нарушаване и на закона на битието (бхава). Това нарушаване разрушава битието. Следствието, ответната реакция на това нарушаване е възстановяването. Битието възстановява себе си, вътрешната си “битийна структура” и това  възстановяване е своеобразното “добро” на битието. Доброто тук няма морален смисъл, то следва да се мисли като запазване на действителното (проявено и непроявено), запазване на истинната реалност. В този смисъл доброто е истината на действителното, истината на реалното, истински съществуващото, било то проявено или непроявено. Всяко нарушаване на закона на доброто е нарушаване и на неговото следствие - закона на битието на света.
Как може да се наруши всеобщия закон на доброто и следователно на битието? Причината на нарушаването на закона на света е в неведението, незнанието и респективно в нежеланието за знание, във “враждебността” към познание. Свободната воля може да се прояви истински единствено в стремежа към познание и знание. Там човек е напълно свободен. А според будизма това е правилното осъзнаване на истината за страданието, правилното осъзнаване на пътя, по който, ако се тръгне страданието може да бъде прекратено.

Има две мнения за историческото сформиране на концепцията карма. Първото е, че тя се е сформирала при неарийските народи и впоследствие е влязла в древноиндийската религия и философия. Втората е, че концепцията е сформирана във Ведите. В Ригведа концепцията за „вечното повторение“ Рита (виж) съдържа основни елементи, влезли по-късно в учението за кармата. Тя предхожда това учение.
В древноиндийската философия има учения, в които моралните аспекти на кармата се отричат. Например учението на Маккхали Госала (Ниятивада) отрича моралните аспекти на кармата и счита, че в този свят всичко е всеобщо детерминирано. Учението на Пурана Кесапа (Ядриччхавада) издига за всеобщ принцип в света случайността, при което моралните аспекти на кармата също се отричат. Съществуват теистически учения (Ишвара ниманахету), които считат, че светът се развива според волята на Бога (Ишвара), както и материалистически учения.
В Упанишадите кармата е силата, която управлява Вселената. Тя е “безсъзнателна”. На нея са подвластни и хора, и животни, и растения, и богове.[1] Законът на кармата е закон на Абсолюта. Нарушаването на този закон е нарушаване на закона на Абсолюта.
Има съществени разлики в тълкуванието на учението за кармата както между ортодоксалните индийски философски системи и будизма, така и между самите шест системи. Няя и Вайшешика смятат, че законът на кармата е подчинен на Единния Бог (Ишвара). Санкхя счита закона на кармата за напълно независим. Същото мнение се споделя и от Миманса.
Аспекти на кармата
За карма може да се говори в чисто онтологически аспект, в епистемологически аспект и в психологически аспект.
Онтологически аспект
От гледна точка на онтологическия аспект кармата е силата, която е създала света и съществата, които го населяват, или “светът е създаден от съвкупната карма на всички живи същества”.[2] Кармата е и силата, която може да доведе и до окончателното освобождение, т.е. до крайната цел - Просветлението и Спасението.
Епистемологически аспект
Този аспект е свързан с учението за кармичните конфигурации или специфичните отношения между елементите и силите, които изграждат потока на съзнанието на съществата. Самите конфигурации като оформени от кармата са кармични следствия. Те са в непосредствена връзка и отношение с нравствената причинност, а тя е действителна на всички възможни нива. Спецификата на тези отношения се определя от действията на съществото. Това значи от кармата, създадена в предишните прераждания.
Психологически аспект
Този аспект е свързан с чисто психологическите аспекти на морала. Случайна или не е болката и страданието, ужасните болести и нещастията, безвременното прекъсване на живота, страданията на невръстните същества? Защо има толкова много несправедливост? Защо често несправедливостта и злото не се наказват, а справедливостта и доброто не се възнаграждават? Отговорите на тези въпроси се търсят най-вече в учението за кармата, но не винаги те се крият единствено в него. Често те са в липсата на хармония и равновесие в психиката на съществата, а следователно в тяхното отношението към света.
Психологическите аспекти често имат реципрочно морално отношение, проявено в съзрелия кармичен плод, например убийството като драматично разрушаване разрушава и личността на извършителя.
Ранен будизъм
Буда смята, че да се говори изобщо, че добрите действия носят добър резултат и съответно лошите - лош, е общо взето правилно, но то визира частни случаи и лични наблюдения. От позиция на учението за кармата това е наивно твърдение. За да се говори за кармичен резултат следва да се отчетат безкрайното множество преплетени дхармични линии в различните форми на съществувание на съществата. („Махакаммавибханга-сута“).
В „Ангутара-никая“ Буда се противопоставя на твърдата предопределеност. Ето неговите думи: „Този, който казва: „Каквото посееш в миналото, това ще пожънеш“, това значи, че правилното поведение няма никаква ценност и по този начин няма никаква възможност да се достигне до пълното прекратяване на страданието (дукхи). Напротив, ако някой казва, че ще пожънеш това, което сееш в настоящето, то тогава той смята, че праведното поведение има ценност и, че има възможност да се достигне до пълното прекратяване на страданието (дукхи) („Ангутара-никая“, 1. 249, 253).
Абхидхармистката концепция за кармата
Абхидхармистката традиция разглежда кармата във връзка с принципа за всеобщата причинност (пратитя самутпада). Един от най-важните моменти (аспекти) на причинно-следствената зависимост е нравствената причинност (випака-хети, vipaka-heti). Нравствеността е идеята за доброто в полето на социалните взаимоотношения.
Нравствената причинност има също и психологически основания. Те са в намерението (четана), в желанието (танха) в представата, в мисленето (калпана), т.е. във всичко това, което е в основата на мотивацията и може да промени възприятието и представата за реалното, а оттук и действията на съществото.
„Механизмът“ на създаването на кармата, според енциклопедия Абхидхарма
В Енциклопедия Абхидхарма Васубандху различава два аспекта на кармата: Първо, създаването на ментален импулс (четана) и второ, произхождащото от него действие, същинско (телесно) или вербално. При положение, че менталният импулс е следствие на недобра кармична конфигурация, той създава среда за привличане на нови не добри елементи в общия дхармичен поток. Те от своя страна моделират и изменят общата кармична конфигурация. Тези „лоши“ елементи и лоша кармична конфигурация стават причина и за „лошо“ действие. Получава се порочен кръг защото лошото действие създава лош кармичен „плод“ (пхала), който допълнително влошава кармичната конфигурация и прибавя още лоши елементи към нея. Трябва да се има предвид, че „лошо“, или съответно „добро“ действие, е единствено менталното действие, т.е. помислянето, намерението, „менталната мотивация“ и съответно тяхното осъзнаване. Именно то създава и кармичния „плод“.
Съзнанието и създаването на кармата
Менталният импулс, от своя страна, определя цялостната нагласа на съзнанието като осъзнато намерение или „дейността на съзнанието“ (АК,24). Дейността на съзнанието може да бъде съответно „блага или неблага“. Съзнанието извършва действието, то (чрез мисленето) осмисля намерението и решава какво да предприеме. Именно в този момент съзнанието смята, че решението, и съответно действието, е негово. Това е и моментът на създаването на кармата. При положение, че дадено действие е неосъзнато, или неразбрано, то кармичният плод няма да съзрее. От своя страна мисленето може да определи действието като емоционално, разумно, като детерминирано или свободно, недетерминирано. Мисленето е склонно да определи причините за възникването на менталния импулс като детерминирани от външната среда и външните събития, или от вътрешната (физиологична или психична) среда и вътрешните събития, като по този начин то не се противопоставя на средата. От друга страна именно непротивопоставянето на средата се явява основата за създаването на кармата.
Кармичният ментален импулс обаче не е напълно зависим нито от екстензивните форми на детерминация (външна и вътрешна), нито от мисленето и осъзнаването. Той е преди всичко следствие от кармични конфигурации, чиито основания са действията на съществото в неговото минало съществуване и чийто плод в настоящето са общите установки на съзнанието.
В този смисъл не съществува чиста свободна воля, доколкото кармичната конфигурация предопределя както формата на менталните импулси, така и състоянието на съзнанието (благо или неблаго) и мисленето, а оттук и действията (телесни или вербални) както от страна на самия индивид, така и на отношението спрямо него.
Свободното действие на индивида се ограничава или от една висша воля (Ишвара), (теизъм) или от висша сила - карма (така смятат криявадините), или от строга детерминация (ниятивадините), или от случайността (ядриччхавадините). Индивидуалното мислене може да се стреми към доброто, да желае да разбере неговата идея, идеята за истинното, за правилните действия, но би ли могло да направи това в гносеологическия мрак, в който е потопено?
Буда предлага друг път. Това е познанието за самата причина на страданието. А причината на страданието е желанието. Познанието за причината на страданието създава особената истинска светлина, която според будизма може да снеме невежеството (авидия) и отвори път към Просветлението и Спасението. Това дава и свобода на мисленето, доколкото избавяйки се от желанието, то се избавя от неговия детерминизъм. Тази концепция може да даде на индивидуалното съзнание знание за истинния път.
Видове карма
В Енциклопедия Абхидхарма Васудандху определя следните видове карма (АК, IV, к.60):
·                   Черна карма. Тази карма е резултат от неблаго действие, извършено в чувствения свят, светът на формите. Плодовете на тази карма са също в тези светове. Свързана е пряко с разрушението и причиняването на силно страдание на живи същества.
·                   Бяла карма. Тя е следствие на извършването на благи действия в света и никога не се смесва с неблагите действия. Плодовете й могат да се проявят в промеждутъчното състояние (бардо) (виж Бардо) както и във формите на новото раждане (прераждане).
·                   Черно-бяла карма. Тази карма е резултат от благо действие (действия), извършено (извършени) в чувствения свят и смесени с неблаги действия. Обратното не е възможно защото неблагите действия не се смесват с благите. Черно-бяла карма се образува и при включването на добри елементи в дхармичен поток, с преобладаващи лоши елементи в кармичната конфигурация.
·                   Нито черна, нито бяла карма. Този вид карма, според Васубандху, не носи кармичен плод (резултат).
Карма и прераждане
Действията и постъпките, които сме извършили в живота си винаги създават кармичен плод (резултат), който „узрява“ или в настоящия ни живот, или в следващото прераждане, или много по-късно. Но винаги узрява. Поради това нашите постъпки и действия водят до възмездие или нова форма на прераждане, доколкото произлизат от желанията. От своя страна желанията най-често престъпват моралните закони и принципи. Има и такива желания, които не ги престъпват. Например желанието за познание, желанието за усъвършенстване. Те не престъпват моралните закони и не носят зад себе си кармичен плод. Кармата, която създават обикновено е нито черна, нито бяла.
Кармичните следствия могат да се проявят в настоящия живот, в следващия живот, или много по-късно. Следствията, които се проявяват в настоящия живот обикновено не касаят много тежки престъпления. Според будистката доктрина болките и мъките в този свят, или болките и мъките, които може да понесе нашето съзнание, са далеч по-слаби от тези в адовите светове. Също така някои добри действия, извършени в този свят могат да снемат кармичната енергия на други лоши действия и по този начин да снемат и кармата.
Съществуват и действия, чиито резултат (възмездие) не може да се отмени. Те задължително създават кармичен плод и се определят като незабавни (анантария). Такова действие е отцеубийството, или убийство на свят човек. Това действие не може да бъде снето от добри действия. То не само задължително води след себе си възмездие, но пречи и дори прави невъзможно достигането до Просветление и Спасение.
Съществуват и действия, чиито кармичен плод и възмездие се проявяват в много по-късни прераждания. Тези действия обикновено не касаят възможността за Просветление и Спасение, независимо че могат да носят тежка, черна карма и дори да са свързани с убийство.
В Енциклопедия Абхидхарма реципрочните кармични отношения са в следната форма:
·       Убийството на човек - кратък живот;
·       Кражба - бедност;
·       Прелюбодеяния - ще имаш невярна жена;
·       Лъжа - става се жертва на лъжливи обвинения;
·       Клевета - разрив с приятелите;
·       Грубите думи, оскърбления - ще чуваш за себе си само неприятни неща;
·       Пустословие - думите ти няма да имат никакъв авторитет;
·       Алчност - ще станеш роб на силни страсти (трябва да се напомни, че такива индивиди страдат от неустойчивост в разбирането на благото и неблагото и по причина на тази лабилност не могат да сформират благи установки на съзнанието и да бъдат в дисциплинарния статус на мирянина;
·       Злоба - съзнанието ще бъде увредено от афектите на ненавистта;
·       Неправилни възгледи - попадане в дълбоко невежество.
Карма и свободна воля (пуруша-кара)
Прието е да се смята, че в будизма свободна воля няма. Това най-общо е външно твърдение. Липсата на субект, „Аз“ е и липса на субекта на свободната воля. По-правилно е да кажем, че не съществува свободна воля чрез субекта и присъща на субекта. Свободната воля в будизма е формата на проявление на идеята за доброто. Именно доброто е в същността на импулса-желание към Просветление и може да въздейства на общия поток на конфигурациите и дори да го промени.
Ф.И.Щербатской счита, че свободна воля в будизма няма. Рихард Пишел [3] смята че самият Буда допуска свободата на волята. В.Г.Лисенко[4] смята, че „дхармите, които изграждат съзнанието имат свойството да подтиснат и направляват действията на другите дхарми.“ По този начин менталният импулс, който обуславя действието, от своя страна, е обусловен от свързани „в единство множество дхармични линии“.
Мотивираното, целенасочено действие, съзнателното насочване на действието се обуславя от силата на менталния импулс, който се генерира в съзнанието.
Той е обусловен от разположението на дхармичната конфигурация (и кармична) на общия дхармичен поток, както и от предишния момент на този поток. Даденото разположение на дхармичната конфигурация обуславя и разположението й в следващия момент, което пък предопределя менталния импулс.
Будистите, като цяло, приемат, че добрите действия и респективно лошите, създават условия за съответно добра или лоша карма, а също и за прераждане в светлите или тъмните сфери на битието. Трябва обаче да се има предвид, че смисълът на будисткото учение (и не само на него) не е прераждането в светлите сфери на битието, не е прераждането изобщо, а излизането от кръга на преражданията. Именно в това се състои Спасението и именно тук можем да търсим свободната воля. С други думи свободата и свободната воля може да се добие единствено в съзнанието за прекъсване на веригата на преражданията.
Карма и съдба (дайва)
Понятията са различни и смесването или отъждествяването им е недопустимо. Разликите между карма и съдба са същностни.
Съдбата е космическа конфигурация. Тя е висш промисъл, божествен закон и външна предопределеност. За Платон, след като светът е бил сътворен от Демиурга, той е продължил своето движение под ръководството на съдбата (Polit. 272e.сл). Всяка родена душа следователно има предопределена участ в чувствения свят (Tim.41e.сл).
От друга страна самата идея за съдбата като строга предопределеност, ако се мисли от философското мислене, влиза в антиномиите и може да се ограничи от случайността. Аристотел счита, че съдбата може да бъде непостижима верига от случайности, неподвластни на човешкото разбиране. Мнението на стоиците е, че съдбата е множество преплетени причини и от нашата воля зависи коя причинна нишка ще изберем. При всички случаи обаче съдбата и като преплетени случайни линии, и като строга детерминация има външни основания, извън цялостта на системата, за която се отнася.
За будистите съдбата съществува като базово условие, като обща предопределеност на даденото съществуване, но причината за тази предопределеност е кармична. Кармата, от своя страна, има вътрешни основания, т.е. тя се създава в системата, за която се отнася. Човешкото прераждане, както и особеностите на неговата дхармична конфигурация са следствия от действията и постъпките на съществото в неговите минали съществувания. Будистите смятат, че човек не се ражда от родителите си, а от самия себе си (Луи Де ла Вале Пусен, 1916), по същия начин той заслужава както родината си, така и родителите си.
Дхармични и кармични конфигурации
Дхармичната конфигурация на общия дхармичен поток се определя от кармичната конфигурация. Тя бива ситуационна и базова. Ситуационната конфигурация се създава от бързо изменящите се отношения между различните дхармични конфигурации и „дхармични състояния“ в общия дхармичен поток.
Базовата дхармична конфигурация е обусловена от конфигуративните константи на общия поток на личността. В този смисъл може да се говори за „базова лоша“ дхармична конфигурация и „базова добра“ дхармична конфигурация. Волевите действия се създават най-вече като следствия на константните първични дхармични конфигурации. Не бива да се забравя, че силата и дълбочината на мисленето е „добра“ дхармична конфигурация. Това значи, че волевите явления, свързани с тази „добра“ конфигурация, са свързани с човешкото размишление и най-вече с нравствените отношения.
Тук се сблъскваме и с едно противоречие в будистката доктрина изобщо. От една страна не съществува „Аз“, не съществува субект и следователно не съществува свободно размишление, свободна воля, от друга страна следва да има стремеж към доброто, към добрите дела, към тяхното осъзнаване, към размишлението, към Просветлението и Спасението. При положение, че общата дхармична конфигурация определя както действията, така и мисленето, то отворен ли е пътят, който води към спасението за всеки, или не? Някои могат да се спасят, а други не могат. Кой може и кой не може?
Размишлението за доброто и желанието за добро, са с най-голяма степен на свобода и най-голяма степен на независимост от общата кармична конфигурация. Древноиндийската традиция винаги е свързвала мисленето и желанието. Последното е в основанието на мисленето. Желанието е енергия на познанието и начало на познанието. Именно желанието за познание и желанието за добро, е най-малко зависимо от кармичната детерминация.
По отношение на съдбата желанието за познание, желанието за добро и действието към познанието и доброто, е може би единственото свободно желание и действие. То е свободно и от властта на съдбата. Именно нравственото определение на действието може да го освободи както от властта на съдбата, така и от властта на кармата.
Будистката доктрина определя два вида съществувания - добри и лоши. Човешкото съществувание е добро съществувание. Именно поради това желанието за познание, размишление и спасение е свойствено за това съществувание. Никое друго желание не е напълно свободно от властта на съдбата и нравственото определение. То следва да е нравствено определено. Ако човек желае нещо много силно и не може да го постигне или чувства, че постигането му е “нежелано от съдбата”, той все пак би могъл да продължи напред към желанието си. Но тогава съдбата непременно ще го изправи пред избора между доброто и злото. Той трябва да избере. С други думи колкото повече свободната воля става действителна, толкова повече тя е провокирана от съдбата. Защото много пъти това, което не ни се отдава е свързано именно с подобен избор и подобен компромис.
Изборът винаги има два аспекта - съзнателен и безсъзнателен. Съзнателният е личният избор. Безсъзнателният е колективният. Той генерира “генетичната карма”, “кармата на рода”, “кармата на страната”, „кармата на света“, “кармата на пространството, в което си (държавата в която си се родил)”, “кармата на времето, в което живееш”.[5]
В отношението си към кармата мисленето се явява нейната “добра страна”.  Но не всяко мислене е добра карма. За добра карма можем да говорим тогава когато имаме една завършена, хармонизирана, “мисловна или философска сетивност”, една възможност за непосредствено схващане на всеобщото, защото то е основата на мъдростта. Всеобщото е и основание на разбирането, а разбирането е пътят към доброто. Мъдростта не може да съществува вън от доброто и всеобщото, както доброто и всеобщото не могат да съществуват вън от мъдростта. С други думи, доброто може, чрез и посредством кармата, да създаде мисленето като “особено сетиво” за всеобщността, а оттук и особено сетиво за самото добро. В “мисловното възприятие” на всеобщността доброто се свързва с разбирането, а всеобхватността на разбирането - с мъдростта (виж кармичен метод).
Лит.: Hobogirin, Dictionnaire encyclopedique du Buddhisme. Tokyo 1931; Dictionary of Buddhism Oxford 2003; Pandey S.K. Abhidhamma Philosophy. D., 2002; Kalupahana D. Causality: The Central Philosophy of Buddhism. Honolulu, 1975; Karma and Rebirth in Classical Indian Tradition / Ed. W.D. O'Flaherty. Berk, etal, 1980;Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы) разд.четвертый: Учение о карме. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. М., 2001; Щербатской Ф.И., Избранние труды по буддизму. М. 1988; Ерих Фраувалнер, Антология на будистката философия. С.1995; Луи. Де ла Вале Пусен, Пътят към Нирвана, С. Шамбала, 2016; Интернет ресурс.



[1] Карма се създава само при хората. Боговете също са подвластни на кармата, но при тях тя се “изживява”, а не се създава.
[2] АК, 4,1.
[3] Пишель Р. Будда, его жизнь и учение. М. Амрита-Русь, 2004.
[4] Лысенко В.Г. Ранний буддизм, религия и философия.
[5] Според Упанишадите, а също и според “Законите на Ману”, колективната карма не съществува. Кармата винаги е индивидуална. ”Живото същество се ражда само, умира също само, само поглъща плодовете на добрите дела и само на лошите.” (Законите на Ману, IV. 240).

Няма коментари:

Публикуване на коментар