Питащият:
Учителю, съществува ли в Сансара свобода на волята[1],
или не? Според Учението нашата личност не е нищо друго освен поток на дхарми.
Този поток е непостоянен. Вечно променящ се. Той изгражда съзнанието ни и това,
което наричаме индивидуалност и личност. Той изгражда света, който възприемаме. Личността е моментна
конфигурация. В нея има и константи, но самите те са също дхарми и следователно
винаги различни. Тяхната константност е по-скоро конфигурация на елементите,
изграждащи индивидуалността, която изчезва с разпада на дхармичния поток. Би ли
могло да има някаква свободна воля? И ако наистина има, не значи ли това, че
личността е нещо друго, различно от безличния поток на дхармите, както например
смятат ватсипутриите[2]
и саматиите[3]
например?
Учителят:
Този, който пита винаги в мисълта си нарушава принципите и законите на Учението. Но само той
може истински да влезе в Учението, като излезе от него и отново се върне при
него. Този който не пита, независимо че е в Учението, не е в Учението.
Личността не съществува. Тя се създава. Колкото повече се усъвършенства
знанието и мисълта, съзнанието и мъдростта, толкова по-близо си до създаването
на личността. Личността е пробудено съзнание. Тя не е съзнание изобщо. Ако
съзнанието не е пробудено, личност не съществува, свободна воля също.
Питащият:
Кой пробужда съзнанието? Мисълта ли?
Учителят:
Не, мисълта не може да го пробуди.Тя може да го усъвършенства, като сама се
усъвършенства от знания, от добри учители, от учения, но тя не може да пробуди
съзнанието.
Питащият:
Тогава може би вярата?
Учителят:
Не, вярата не може да пробуди съзнанието. Ако мисленето е активно, вярата е
по-скоро пасивна. Тя е съгласие с ученията, с авторитетите, с миналото си, с настоящето, със самия себе си.
Питащият:
Тогава кой?
Учителят:
В човешкото същество съществува „нещо”,
можем да го наречем „трансцендентална причина”, което не може да се познае от
мисленето и не може да се разбере от разбирането. Именно "То" следва да бъде
„събудено”. Ако това стане, "То" ще пробуди съзнанието.
Питащият:
Какво е То и как може да бъде събудено?
Учителят:
Истината за това „Нещо” е, че "То" няма същност и следователно не е в полето на
мисленето. Но именно мисленето може да го „събуди”. Може да бъде събудено също
и от добри учители, а значи от истинна вяра. Може би това е трасцендентална
реалност, „подарък” за човешкото същество от добрата карма.
Питащият:
Може ли нещо, което няма същност, да съществува?
Учителят:
Не, не може, но „Това“, за което говорим не можем да кажем, че съществува, или
че не съществува. Можем да кажем, че "То" се проявява (явява) тогава когато
мисленето, или вярата, достигнат до него. Но за да достигнат до него, има само
два пътя. Първият път е пътят на истината. Вторият е пътят на доброто.
Питащият:
Ако това е трансцендентална реалност, „подарък” от добрата карма за човешкото
същество, значи не всеки я има в себе си, не всеки може да бъде пробуден?
Учителят:
Аз мисля така. Според мен не всяко човешко същество притежава тази възможност.
Други учители, най-вече тези в лоното на Махаяна, смятат че това „Нещо” е свойствено
за човешкото същество изобщо и един път създаден от кармата като човешко
същество ти носиш възможността за пробуждането в себе си.
Питащият:
Не е ли „Това“ самата истина, или самото добро?
Учителят:
Не. Истината и доброто са пътищата, които минават навсякъде. Те могат да
преминат през времената и световете. За тях не съществува преграда. Именно
породи това, те могат да достигнат до „Това”.
[1]
Свободна воля в будизма
няма. Мотивираното, целенасочено действие, съзнателното насочване на действието
се обуславя от силата „четана“ или от менталния импулс,
който се генерира в съзнанието. Той е обусловен от разположението на
дхармичната конфигурация на общия дхармичен поток, както и от предишния момент
на този поток. Даденото разположение на дхармичната конфигурация обуславя и разположението
й в следващия момент, което пък предопределя менталния импулс.
[2] Ватсипутрия е будистка школа, разклонение на Стхавиравада. Това е една от
най-интересните будистки школи. Основното е признаването на реалността на трите
времеви модуса, а оттук субстанционизирането на дхармата. Школата признава и
онтологическата продължителност на личността. В лоното на школата се създава
учение за трансмиграцията на личността (самкранти-вада).
