АДЪТ В БУДИЗМА

В будизма, за разлика от християнската или мюсюлманската традиция, не всички същества попаднали в ада (санскр. нарака)  са обречени на вечни мъки. След сравнително дълъг период на “изчистване” на отрицателна карма, съществото може да се прероди в по-високите сфери на битието.

Адовете в будизма като цяло имат две версии - езотерична и екзотерична.

Според езотеричнатаверсия „адовите състояния са състояния на самото съзнание“ и техните безбройни варианти. Те се появяват при различни екстремални условия, при тежки заболявания, при акта на умирането и съответно включването на усещанията в други форми и системи на времева продължителност. Има се предвид на първо място „моралното омърсяване на съзнанието“, при което се изострят отрицателните усещания, както и различните форми на психическото време където продължителността на усещането може да изгуби времевия компонент в себе си и границите на преживяване на времето да се разтегнат почти до безкрайност.

Екзотеричната версия свързва адовите състояния с обикновената представа и с нейните географски, културни, общо мирогледни и пр. представи. Смята се, че адът в този свят се намира под континента Jambudvipa.

Енциклопедия Абхидхарма определя осем студени и осем горещи ада.

Осемте студени ада са:

1. Арбуда-нарака  (Arbuda-Naraka) - ад на гнойните циреи, на гнойните мехури. Постоянни снежни бури бушуват в него. Обитателите му са голи и от студа телата им са покрити с гнойни мехури;

2. Наранбуда-нарака  (Nirarbuda-Naraka) - ад на пръскащите се гнойни мехури. Този ад е още по-студен от първия и мехурите, които покриват телата на съществата се пукат;

3. Атата-нарака  (Atata-Naraka) - ад на треперещите от студ същества;

4. Хахава-нарака  (Hahava-Naraka) - ад на плача и стона;

5. Хухува-нарака  (Huhuva-Naraka) - ад на скърцането със зъби;

6. Утпала-нарака  (Utpala-Naraka) - ад на небесносиния лотос. Той се нарича така защото кожата на обитателите му е синя от постоянния студ;

7. Падма-нарака  (Padma-Naraka) - ад на лотоса;

8. Махападма-нарака (Mahapadma-Naraka) - велик ад на лотоса. По телата на обитателите на ада има кървави рани от студа.

Осемте горещи ада са:

1. Санджива–нарака (Sanjiva-Naraka) - ад на възбудата. Земята в този ад се състои от разтопено желязо. Съществата в него са в постоянен страх, защото са нападани от слугите на бог Яма и са пробождани и рязани с железни копия и мечове. Те страдат също от разтопеното желязо, което изгаря телата им. Пребиваването в него като време е 162х10¹⁰  години;

2. Каласутра-нарака  (Kalasutra-Naraka) - ад на черните линии. Нарича се така, защото обитателите му биват разсичани от слугите на Яма с ножове и секири. Оставането в този ад е 1296x10¹⁰ години;

3. Сангхата-нарака  (Sanghata-Naraka) - съкрушаващ ад. Освен че се намира над разтопеното желязо, той е и обкръжен от скали, които падат и смачкват съществата, превръщайки ги в кървава каша. Престоят в него е 10368х10¹⁰ земни години;

4. Раурава-нарака (Raurava-Naraka) - ад на воплите. Земята гори и съществата се мъчат да се укрият от огъня, но намирайки укритие то се превръща в капан където горят без да могат да помръднат. Животът в този ад е 82944х10¹⁰ земни години;

5. Махараурава-нарака  (Maharaurava-Naraka) - ад на големите мъки. Животът в него продължава 663552х10¹⁰ години и мъките не се поддават на описание;

6. Тапана-нарака  (Tapana-Naraka) - горещ ад, огнен ад. Съществата са пробождани с огнени копия до момента, в който от устата и носа им не излезе огън. Животът в този ад е 5308416х10¹⁰ години;

7. Пратапана-нарака  (Pratapana-Naraka) - ад на страшния огън. Оставането в него е 42467328х10¹⁰ години.

8. Авичи-нарака  (Avici-Naraka) - вечен ад без спасение. Оставането в него е 339738624x10¹⁰ години. Нарича се вечен или непрекъсващ ад. Мъките в него не подлежат на описание. Тези, които попадат в него, преди всичко са същества, които са се отрекли от корените на доброто, считат идеята му за конструкция на ума, а не за най-глъбинната същност на живота и съществата.

Лит.:Васубандху, Абхидхармакоша  (Энциклопедия Абхидхармы) разд.третый: Учение о мире. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб.,1994.

Промеждутъчно състояние (бардо)

Бардо (тиб.) е промеждутъчно състояние между живота и смъртта. Санскритският термин е „антарабхава“ – промеждутъчно битие. Употребява се и в други значения. Например промеждутъчно състояние между съня и бодърстването, промеждутъчно състояние между различните състояния на съзнанието, състоянията на очакването и пр.

В „Тибетската книга на мъртвите” се говори за шест свята на Бардо, или шест състояния Бардо:

1. “Кинай Бардо” или промеждутъчно състояние на мястото, т.е. майчината утроба.
2. “Милам Бардо” - промеждутъчно състояние по време на сън.
3. “Тингецин – Самтам Бардо” или промеждутъчно състояние по време на медитация, или в състоянието самадхи.
4. “Чикай Бардо”, промеждутъчно състояние в момента на смъртта.
5. “Чьонид Бардо” или промеждутъчно състояние след смъртта, тогава когато се изправим пред истинската реалност и пред “кармичните видения”.
6. “Луюн – Сидпай – Бардо” или промеждутъчно състояние в процеса на връщането в Сансара, т.е. новото раждане.

Според Сарвастивада, в периода от разпадането на единичното съзнание на съществото до неговото следващо прераждане, се формира ново призрачно същество, наречено „гандхарва”. В него съществуват схемите на новото съзнание и новото тяло, което то трябва да придобие. Това същество пребивава в състояние „бардо“ докато не възникнат условията за неговото ново раждане. Този срок според различните автори е различен. Например Васумитра счита, че състоянието „бардо“ продължава не повече от 7 дни. Шремадата смята, че това състояние продължава най-малко 77 дни.

Концепцията е най-популярна в Тибет.

Лит:. Bardo-Thoedol, La livre Tibetain de morts Paris, 1981.

БУДИСТКОТО УЧЕНИЕ ЗА АТОМИТЕ (АНУВАДА)

Анувада (санскр.), е будисткото учение за атомите . Две са основните тенденции в това учение. Според първата, атомът е елемент, който включва и пространството, и съзнанието.

Според втората, атомът е действително проявеното мисловно пространство или представа. Атомът е най-малкото мислено пространство на конгломерата, или мисловно проявен конгломерат. Следователно всяко възприето чрез мисленето отношение е пространствено. По този начин мисленето на обекта създава пространството му или пространственият модус на мисленето придава пространство на мисловния обект. Обектът се мисли чрез пространството. Там където няма пространство пространственият модус на мисленето го създава, мислейки обекта. Съществуването на мисловния обект възниква на базата на пространствените отношения. Тези отношения са в основанието на множествеността и логическите редици, които следват от нея.

Атомният конгломерат е „протяжна нещност“. Като такъв той е в многопластово отношение. Един от пластовете е отношението към това, което го определя, в случая мисленето. Друг пласт е отношението му към другото, в което се включва и отношението към други конгломерати.

Чистотата на “пространствената форма” има основание в сетивността. Сетивната представа определя шест пространствени страни. Те са: това, което е горе, долу, в ляво, в дясно, отпред или отзад. За да бъдат създадени като страни на пространството, те следва да се подчиняват на логиката на гравитацията и отношението към познаващата ги същност  (например изправения строеж на тялото).

Будисткият атом е форма на мисловно-пространствена сетивност. Тя не е и чисто мисловна, защото съдържа сетивни аналогии. Според учението атомът се състои от шест страни. Той е пространствен като отношение, но като субект на това отношение не е пространствен. Явява се своеобразен център на отношенията си.

Атомът (ану) се състои от осем елемента: земя, вода, огън и въздух (твърдото, гладкото, топлото и лекото като обекти на осезаемото), както и видимото, обонятелното, вкусовото и осезаемото. В случая твърдото, гладкото, топлото и лекото са определени от осезанието. Ако към елементите се прибави и субективно усещащото (индрия) то те стават девет. Числото им, според Абхидхармата, може да нарасне до 11. В този смисъл страните, които изграждат “атомния център” го превръщат в многокачествен.

Освен пространствения и съдържателния аспект на атома следва да се подчертае и неговия времеви аспект. Това е неговата моменталност, моментност. В този смисъл “траещата пространственост” на атома е сбор от моментни проявления, като самата “атомност” на атома е време. С пълно основание, следвайки абхидхармистката традиция, може да наречем атома хроноатом.

Ако се приеме будисткото положение, че реално е единствено психически преживяемото, то едно грубо, неодушевено тяло първо, се състои от по-елементарна конфигурация и второ, губи от идеята си за реалност. Самата идея за реалност следва да има “завършеността” на конфигурациите в конгломерата на атома. По този начин външният свят е своеобразна еманация от психически преживяемото където и качеството, и идеята за реалност са значително по-бледи.

Лит.:Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы), разд. первый: Анализ покласам элементов. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос., исслед. В.И.Рудого. М., 1980; Роземберг О.О., Проблемы буддийской философий. М.1990; Философия буддизма энциклопедия - Российская академия наук Институт философии. М.2011; Лысенко В.Г., Атомизм вайшешиков и атомизм Демокрита М.1987; Лысенко В.Г., Универсум вайшешики. М. 2003.