Общо показвания

неделя, 25 януари 2015 г.

БУДИСТКА КОСМОЛОГИЯ



Според будистката представа както нашият свят, така и другите светове са състояния или “форми“ на съзнанието и могат да се определят като такива. В различните светове се попада следствие на прераждане, на медитация, но при всички случаи с променено съзнание. Със съзнанието, което познаваме ние можем да съществуваме единствено в нашия свят.
При пирамидалния символ страните се сливат във върха и множествеността изчезва в единността. Ако този символ се приложи към мисленето, във върха на пирамидата всяка мисловна множественост изчезва и се превръща в единност. Изчезват основанията и опорите на множествеността. Най-вече изчезва познавателното пространство, което е и условието за множествеността.
В будистката символика мисловната пирамида е по-скоро обърната. В най-висшите състояния и сфери пространството не изчезва. Напротив то се разширява и се превръща във вътрешно безкрайно определение на съзнанието. Последната сфера на света, според будистката представа (арупа дхату) е сферата на безкрайното пространство (акашанантятана). Това е безкрайно разширяващо се условие във формата на истински съществуващото, или истинската реалност.
Системата на различните светове е вертикална. Отделят се три сфери (тритхату):
1. Сферата на чувственото (камадхату)
В нея пребивават онези същества, които са във властта на чувствата, желанията, стремежите (упадана) и страстите.
Съществата, които са родени в тази сфера изпитват болки и страдания, щастие и нещастие, но всички са подвластни на бога на смъртта - Мара.
Тази сфера се разделя на небесен свят, свят на земните обитатели и подземен свят.
Небесен свят:
·        Богове, които контролират наслажденията (Паринимитра-вашавартин);
·        Богове, наслаждаващи се на магическите творения (Нирманарати);
·        Богове, които се намират в състояние на блаженство (светът Тушита);
·        Светът на Яма.
В света на чувственото се намира планината Сумеру. Около нея се въртят слънцето и луната. На нейния връх се намира светът на Тридесет и Трите Бога. По склоновете на планината се намира светът на Четирите Небесни Царе (Вирудхака, Дхритараштра, Вирупакша и техният предводител Вайшравана).
В подножието на планината Сумеру се намира светът на Асурите. В гръцката митология аналози на Асурите са Титаните. Асурите завиждат на боговете. Те са горделиви, войнствени, подаващи се на гнева и страстите.
Светът на хората (Манусиалока)
Хората живеят на земната повърхност. Те нямат нито силите, нито възможностите на боговете, нито силите и възможностите на асурите. Това, което отличава хората е жаждата и потребността от познание. Нито боговете, нито асурите имат в тази степен потребност от познание. Поради това човешките същества могат по-лесно да достигнат спасението и Нирвана. Раждането във формата на човешко същество е и добра карма, и уникален шанс. В тази си форма съществото може да постигне сравнително по-лесно спасението. Краткият живот на хората, съзнанието за смъртта, съзнанието за нейната неизбежност, антиномиите, които следват от разсъждението за нея, вярата и съмненията подържат мисловната енергия на човешките същества.
В този свят се намират и четирите континента - Джамбудвипа, приличащ на триъгълник, намиращ се на юг; Пурвавидеха, приличащ на полукръг, намиращ се на изток; Апарагодания, приличащ на кръг, намиращ се на запад и Утаракуру, с формата на квадрат, намиращ се на север.
Светът на животните
Основното в него е страданието. Страданието в този свят е дори засилено, поради по-малкия обем и качество на съзнателното поле.
Светът на гладните духове (Преталока)
Тези същества не могат да удовлетворят желанията си. Символично са представени с огромни кореми и много тънки шии.
Адовете (Нирака)
Обитателите на ада са подложени на ужасни мъчения, което е следствие на собствената им карма. Независимо от дългото време на пребиване в ада, от него може да се излезе след изчистването на негативната карма. „Временното пребиваване“ отличава будисткия ад от християнския и мюсюлманския. Описани са осем студени и осем горещи ада.
Осемте студени ада са:
1.      Арбуда-нарака (Arbuda-Naraka) - съществата, които населяват този ад са покрити с мехури от измръзване, следствие на крайно студеното време и тяхната голота;
2.      Нирарбуда-нарака (Nirarbuda-Naraka) - този ад е още по-студен и мехурите се пукат и болят ужасно;
3.      Атата-нарака (Atata-Naraka) - в този ад всички се тресат от студ;
4.      Хахава-нарака (Hahava-Naraka) - ад на плача и стона;
5.      Хухува-нарака ((Huhuva-Naraka) - ад на скърцащите зъби;
6.      Утпала-нарака(Utpala-Naraka) - ад, където кожата посинява от студ, подобно на лотос;
7.      Падма-нарака (Padma-Naraka) - велик лотосов ад, където кожата се покрива с кръв;
8.      Махападма-нарака (Mahapadma-Naraka) - цялото тяло, заедно с вътрешните органи, се тресе от студ.
Във всеки следващ ад пребиваването е 20 пъти по-дълго отколкото в предишния.
Осемте горещи ада:
1.      Санджива-нарака (Sanjiva-Naraka) - в този ад земята се състои от разтопено желязо. Съществата, които го обитават страдат не само от разтопеното желязо, но и от ужасните слуги на Яма, които ги посичат с мечове и копия. Съществата губят съзнание, но впоследствие отново идват в съзнание и цикълът се повтаря. В този ад се пребивава 162х1010 години.
2.      Каласутра-нарака (Kalasutra-Naraka) - ад на черните сечения. В него, наред с мъченията от по-горния ад, ужасните слуги на Яма разсичат съществата със секири на предварително определени части от черни линии. В този ад се пребивава 1296x1010 години.
3.      Сангхата-нарака (Sanghata-Naraka) - съкрушителен ад. В него съществата се смачкват от разтопени скали. Пребиваването в този ад е 10368х1010 години.
4.      Раурава-нарака (Raurava-Naraka) - ад на воплите. Под краката на обитателите му земята гори. Пребиваването в него е 82944х1010 години.
5.      Махараурава-нарака (Maharaurava-Naraka) - ад на страшните вопли. Той е свързан със страшни мъчения. „Животът“ в него продължава 663552х1010 години.
6.      Тапана-нарака (Tapana-Naraka) - огнен ад. Слугите на Яма пробождат жертвите си с огнени копия докогато не запалят вътрешните им органи. Пребиваването в този ад е 5308416х1010 години.
7.      Пратапана-нарака (Pratapana-Naraka) - велик огнен ад. Мъченията тук са още по-жестоки. Пребиваването е 42467328х1010 години.
8.      Авичи-нарака (Avici-Naraka) - най-ужасният ад. Пребиваването в него е 339738624x1010 години. Той се нарича още непрекратим.
2. Сферата на формите (рупадхату)
В нея може да отсъства страстното желание, но принципите на съзнанието са построени така, че познанието и възприемането на света се извършва чрез формата и определението.
Обитателите на тази сфера имат по-близки до нашите принципи на съзнанието, познанието и мисленето. Те имат и тела, които дори да са различни от нашите, имат нещо общо с тях – формата. Съществата, които обитават тази сфера не са подвластни на общите закони на тялото, не изпитват болка, не се измъчват от стремежи към удоволствия, нямат полови различия и не изпитват този стремеж.
Сферата на формите се състои от редове, като всеки следващ ред е два пъти по-голям от предишния.
Най-висшите части на сферата на формите се наричат Шудхаваса (Чисти обитатели). Това е част от четвъртата дханя (четвъртото медитативно състояние) на сферата. В тази част на света на формите живеят агамините, тези които „не се връщат обратно“ в света на Сансара. Те са получили Просветление и повече няма да се преродят в по-нисши светове. Разликата между обитателите на Шудхаваса и Бодхисатвата е тази, че обитателят на Шудхаваса никога не ще се прероди извън пределите на собствената си област, а Бодхисатвата следва да се върне в света на хората.
От горе надолу Шудхаваса се дели на пет части. Те са:
·        Сферата на висшите богове (Аканищха). От тези богове „няма по-стари“;
·        Сферата на ясногледащите богове (Сударшана);
·        Сферата на прекрасните богове (Судриша);
·        Сферата на безметежните богове (Атапа);
·        Сфера на не най-великите богове (Авриха).
В четвъртата (Брихатихала) дханя (медитативно състояние) се намират още:
·        Светът на безсъзнателните богове (Асанясата). Това са богове, които се стремят да достигнат висшето състояние на света на не-формите;
·        Светът на боговете на винаги по-големите плодове (Брихатбхала);
·        Светът на боговете с излишък от добродетели (Паняпрасава);
·        Безоблачни богове (Анабхрака);
Третата дханя (Шубхакритсна)
Това медитативно състояние на съзнанието се характеризира със спокойна радост. Тук се намират следните светове с техните обитатели:
·        Светът на боговете на всеобщото блаженство;
·        Светът на боговете на безкрайното блаженство;
·        Светът на боговете на ограниченото блаженство;
Втората дханя (Абхасвара)
Това е медитативно състояние, което се характеризира с възхищение и радост. Тук се намират световете на:
·        Лъчезарните богове;
·        Боговете на безграничното сияние;
·        Боговете на ограниченото сияние.
Първата дханя, светът на Брахма
Това медитативно състояние се характеризира с наблюдение, възхищение, отражение и радост. Тук се намират:
·        Светът на Брахма (Махабрахма). Брахма е създател на света, но неговият живот, независимо от продължителността си, е краен;
·        Светът на жреците на Брахма (Брахмапурохита);
·        Светът на съветниците на Брахма (Брахмапаришадя).
3. Сфера на неформите (арупадхату)
В тази сфера отсъстват принципите на формата и определението. Отсъства и познатият ни пространствено-времеви ред. Следователно в нея следва да има други форми на съзнание и мислене.
Тази сфера не се намира никъде в пространството, няма конкретно място. Това е сферата на висшите богове. Много от аспектите на тази сфера приличат на Нирвана. Една от разликите е, че в арупадхату съществува дхармата на изчезването, която не съществува в Нирвана. Това отличава арупадхату от Нирвана.
От своя страна сферата на не-формите се състои от 4 сфери, в които пребивават различни типове висши богове:
1.      Сферата, в която няма нито възприятия, нито невъзприятия (Найвасамджнянасамджняятана). Това е състояние на съзнанието, в което принципите на осъзнаване и познание са напълно различни от нашите и не могат да бъдат възприети нито чрез сетивността, нито посредством мисленето. Това е самодостатъчна форма на съзнание, която няма опора нито в тялото, нито в идеята за субекта, нито в познатите ни форми на съзнателното и логическото поле.
2.      Сфера, в която отсъства абсолютно всичко, сфера в която няма нищо (Акимчаняятана). Това състояние на съзнанието се различава от нашата представа за смъртта, само благодарение на липсата на идеята на тоталността на нищото. В смъртта тоталността на нищото, според някои представи, е абсолютна.
3.      Сферата на безкрайното съзнание (Виджнянанантяятана). Съзнанието в тази сфера на съществуването е безкрайно и всепроникващо.
4.      Сферата на безкрайното пространство (Акашанантяятана). Обектът на медитация в тази сфера е безкрайното и безначално пространство (акаша).
Сферата на не-формите е сферата на местопребиваването на онези богове, които не са подвластни на чувствителността. При тях не съществуват законите за възприемането и мисленето посредством понятия, форми, отношения и определения.
Обитателите на различните светове могат да не възприемат другите, т.е. възприятията имат различна база и различни принципи, но могат и да ги възприемат. Например хората и животните обитават различни светове, що се отнася до мисленето им и стремежите им, но също така и един и същи свят що касае принципите на възприемане и физическите тела.
Времеви периоди
Основна единица на времевото измерване е Махакалпата (Великата калпа). Не може да се определи точната продължителност на Махакалпата, най-вероятно това е милиарди години. Тя се разделя на четири обикновени калпи.
1.      Вивартакалпа (Vivartakalpa), калпа на еволюцията. В този период Вселената се създава и се разширява;
2.      Вивартастхаикалпа (Vivartasthāyikalpa). Тук Вселената се намира в стабилно състояние;
3.      Самвартакалпа (Samvartakalpa). Вселената се свива и изчезва;
4.      Самвартастхаикалпа (Samvartasthāyikalpa). Вселената остава в състояние на пустота.
Лит.: Васубандху, Абхидхармакоша (Энциклопедия Абхидхармы) разд. третый: Учение о мире. Перев. с санскр., введ., комент., ист-филос. исслед. Е.П.Островской и В.И.Рудого. СПб.,1994.

неделя, 4 януари 2015 г.

Категорията Шуньа



Основна категория в будизма Махаяна, означаваща пустота, пустност, отсъствие на собствена природа. За първи път се появява в текстовете на Типитака. Терминът се свързва най-вече с безсъщността на „Аза“. В същия дух той се разработва в трактата „Катхаватха“ (III в. до н. е.).
Основното си значение категорията добива в “Праджнапарамита-сутра”. Разработва се най-вече от Нагарджуна. Последователите на Мадхямика считат, че не съществува никаква реалност в сферата на причинно-следствения ред. Мисленето достига до идеята за абсолютната пустота (Шунья) като безатрибутивност на представата за същност. Те отричат възможността реалността да бъде позната. Нагарджуна приема, че една от същностните особености на философското мисленето е “конфигуративната диалектика”. Категориите битие-небитие, реалност-нереалност, субект-обект, причинност, движение, време, субстанция са плодове на тази диалектика, а също и самата представа за Нирвана.
В Шунья изчезват всички логически основания, изчезва логическото поле, но остава действителното отрицание, действителното отсъствие на собствената природа. Отсъствието добива онтологична действителност и тази онтологическа действителност на отсъствието на собствената природа е Шунья.
В Шунья изчезва познанието, изчезва всяко относително познание доколкото вещите и явленията са пусти в себе си и опора на познанието са нашето мислене и съзнание, също лишени от собствена същност.
1.      Шунья е неопределима и неописуема с относителните мисловни категории.
2.      При Шунья не може да се говори за части, начало, край и среда.
3.      Идеята за движение е неприложима към Шунья, защото тя няма съдържание и различие в себе си. Тя е непричастна и към покоя.
4.      Доколкото вещите и явленията в света са взаимосвързани и причинно обусловени, т.е. нямат собствена природа и същност, Шунья е тяхната базова природа.
5.      Шунья е основа на взаимозависимия произход, доколкото според Мадхямика не само вещите и явленията са пусти в себе си, но и самата дхарма.
Истинската реалност, според Мадхямика, е след абсолютния хоризонт на мисленето и следователно след самата възможност да се познава чрез понятия. Нейната природа е трансцендентална. Тя не може да бъде описана с термини, адекватни на нашата форма на разбиране.
От тази позиция като основание на безсъщността на вещите и явленията, на безсъщността на дхармата Шунья може да се мисли като базова реалност, като истинна реалност. Поради своята недостъпност тя е лишена от свойства или от свойството като възможност за познание. Самата природа на тази реалност, която е неопределима и която не може да бъде описана, която не се подчинява на определеността и следователно е трансцендентна за една определяща същност, се нарича шунья (пустота). В този смисъл реалността (шунья) може да се отъждестви с Нирвана.
Има няколко интерпретации на Шунья в будологията. Първата, взима за основа интерпретациите в произведението на Шанкара, “Сарва сидханта сарграха” (Компедиум на всички системи). Нарича се нихилистка интерпретация. Според нея в Шунья не съществува нищо и същността на дхармите е самото нищо. Това е твърде старо твърдение и говори за особено пристрастие към будизма.
Втората е тази, която е предложил Ф.И.Щербатской. Според него Шунья значи просто относителност. Щербатской е критикуван много за тази интерпретация. Болшинството автори са съгласни, че Шунья е нещо много по-широко от простата относителност.
Третата е на Т.Мурти. Това е абсолютистка интерпретация. Шунья е истинната реалност, реалността такава каквато е.
Упоменават се 16, 18 и 20 разновидности на Шунья. Б.Д.Дандарон ги свежда до четири: 1. Шунья на външното, т.е. това което се отнася до съществуващите обекти; 2. Шунья на вътрешното, т.е. това което се отнася до петте скандхи; 3. Шунья на външно-вътрешното, т.е. отнасящото се до познавателната способност на индивида; 4. Шунья на самата Шунья.
Като лишеност от свойства и качества пустността е лишена от мисловна протяжност или по-точно от онази връзка между представата и мисленето, която се явява пространството на мисленето. Без него отпадат всички възможни свойства, качества и отношения, защото отпада възможността за мисловно проникване и определение. Мисловният акт е чрез тези свойства и отношения, т.е. чрез мисловното пространство. Следователно мисленето не може да проникне в Шунья поради вътрешното си качествено несъответствие. Мисловното проникване е чрез представата и значи посредством мисловното и епистемологическото пространство. В Шунья пространствената идея не съществува и епистемологическото пространство не може да осигури среда на мисленето.
Когато мисленето достигне до абсолютния си хоризонт то мисловното пространство анихилира и мисленето се спира в ноетичения връх като понятието за този хоризонт. В случая понятието се явява пространствено-мисловната схема, или по-точно пространствено-мисловно-логическата схема, доколкото логиката е пътят, т.е. битието на конструиращото се в себе си мисловно пространство. Извън ноетичния връх не може да има “извън”, просто защото няма мисловно пространство или условие за “извън”. Мисленето няма нито пространственото, нито логическото условие да продължи след ноетичния връх. Независимо от това все пак има някаква форма на продължаване. Дали това е простата представа или лишеното от нея мислене?
Всяка възможност за продължаване след оформянето на ноетичния връх е разбиването на единството между представата и мисленето и следователно създаването на нов “мисловен елемент”, ново мислене, което не познава чрез понятието и което не може да бъде привлечено от гравитацията на основните категории на реалността.
Европейските философски системи също достигат до снемането на едно мислене, което има в себе си пространствени и времеви елементи. Същността на това снемане е Единното. Това е пределно мисловно успокоение защото изчезва възможността за множествеността и съответно противоречието.
Разликата между Единното и Шунья е мисловният етап. Концепцията на Единното разглежда мисленето като същност. Ако същността се измени, следва да се разруши. Следователно мисленето ще загуби себе си в това разрушение. Мадхямика възприема същността като етап, т.е. мисленето като същност е етап на мисленето изобщо и етап на съзнанието за него.