Общо показвания

вторник, 4 октомври 2011 г.

Концепцията Викалпа

Викалпа е особено важно понятие в будистката теория на познанието. То означава “ментална конструкция”. Има още един термин за ментална конструкция – калпана. За много автори викалпа и калпана са синоними.
В различните системи на индийската философия понятието викалпа има различни значения, или по-скоро различни нюанси. За будизма значението “ментална конструкция” е основно. Най-ясно е в късния будизъм на йогачарите.
Дхармакирти смята, че същинската реалност е непосредственото проявление на дхармите. То не може да се схване от съзнанието защото не може да премине в чист вид през акта на перцептогенезата. До съзнанието то идва в вид на психическа и ментална конструкция. Поради това обектите които възприемаме за главно ментални конструкции. С други думи ние не ги възприемаме, а ги създаваме. Те са реални само като конструкции, а не сами по себе си. Според будистката терминология те нямат собствена същност, или собствена природа (сваланкшана). Това довежда до спорове между будистите. Някои учени смятат, че т.н. “груби вещи”, или предметите които възприемаме, имат собствена природа. Подобен възглед утвърждават най-вече сарвастивадините, както и някои тибетски учени (Дагцанк 1405-?).
Задълбочаването на концепцията за познанието като ментална конструкция стига в някои представи до крайни варианти. Понятието викалпа се приравнява с простата илюзия, дори с халюцинацията. Смята се, че викалпа, това е възприятие без обект. Възприятие което има живост, яркост, константност, модалност, но няма обект. А това вече е халюцинация. Възприемания от нас свят с превръща в представа.
Механизма на образуване на викалпа е следният. В основата на изкривяването на възприятието е желанието. То се формира от глъбината представа за личността (Аза). Желанието да сме непроменлива личност, перманентно съществуващ Аз, е корен на желанието изобщо. То е и корен на неведението. Това абстрактно желание се конкретизира в желанието за битие, в желание за безсмъртие, в убеждението, че безсмъртието вътрешно присъщо на човешкия дух, че безсмъртието на душата е необходимо условие за съществуването на света.
Механизма на пътя на желанието наподобява психоаналитичния принцип на изтласкването. Абстрактното желание трябва да се освободи. Неговия път е през съзнаваното и логическото поле. За да премине от там абстрактното желание следва да приеме някаква форма, а това е формата на външен обект, на нещо което идва от вън, т.е. на нещо реално. По този начин абстрактното желание е основата на конструкциите. Външния обект е форма на вътрешното желание. Това създава и представата, че външните обекти следва да бъдат адекватни с възприемащата същност