Дхарма

Най-важната категория в будизма. В будологията е общоприето схващането, че теорията на дхармата се обуславя от анализа на съзнанието и личността^[1].

Анализът на елементите на личността е анализ на преживяването, анализ на съзнанието, анализ на феноменалния свят на субекта и като такъв този анализ е, преди всичко, психологически.

Главното в теорията за дхармата е разглеждането на битието като континуум битие - време. “Предметността” на мисловното възприемане на битието е движението и изменението. Обектът е ставащ, а не станал. Самото “е” е действително като процес. Процесът на изменението (актът) се запазва като самата идея за биващо. В будизма идеята за биващото е изменящо се.

Мигновеността на проявлението на дхармата, както и мигновеността на нейното изчезване са несъвместими с някаква неизменно продължаваща и съществуваща цялостност. Тя няма “траене”. Според Абхидхармакоша групите от елементи  (дхармите) изчезват всеки миг. “Поради това те не са в състояние да се предвижват по-нататък в световете”.

Сарвастивадините, които приемат идеята за собствената природа като относително независима същност смятат, че дхарма също би следвало да има такава природа. Около това положение стават много спорове. Най-вече със саутрантиките. Последните виждат в това възможност за признаване на същност, която запазва независимостта си от моментното проявление и може да съществува перманентно, което предполага съществуване на душата. В традицията Тхеравада има множество примери за признаването на такава същност, което е в противоречие с теорията за моментите. Например школите Саматия и главно школата Ватсипутрия не приемат общия стандарт на моменталността.

Етимологически “дхарма” произлиза от санскритския глагол дхр (dhra), което значи държа, нося, поддържам, утвърждавам. Всички елементи на съществуването, на битието се явяват дхарми. Дхарми са елементите на умствените, психическите и интелектуалните процеси. Те носят същността им от една страна, а от друга са във възможността тази същност да бъде възприемана. Животът е дхарма доколкото обезпечава съществуването. Учението на сутрите е дхарма доколкото то, пак според сутрите, се явява носител на истината. Дхарма е проявяващата се истина, онази истина, която създава реалността от непроявената възможност. Дхарма е знанието за света. Дхарма е и желанието за познание. Дхарма е всеобщият вселенски закон, дхарма е неговата целесъобразност.

Всеки елемент на мирозданието е моментно проявление на неговата субстанция-носител, дхармата. Субстанцията-носител на някакви качества се нарича дхарма-носител. Постоянното възникване е също дхарма, или дхарма е моментът на безкрайността и безначалността на това възникване и изчезване. Религиозният обет, както и мирският закон са също дхарми.

Будон Ринчендуб (виж) цитира десет значения на термина дхарма:

1.      Елемент на съществуването изобщо;

2.      Път;

3.      Нирвана;

4.      Нечувствителен елемент;

5.      Добродетел;

6.      Живот;

7.      Учение;

8.      Качество, постоянно ставане;

9.      Религиозен обет;

10.  Мирски закон.

Във “Въпросите на Милинда”, текст който не е каноничен, но е важен като философска позиция, проявяването на дхармата се определя като свойство (лакшана). Това е позиция на Саутрантика. Дхармалакшана е проявената дхарма, онази дхарма, която е факт на сетивата, на мисленето и на съзнанието. Това определение стои в основата на Енциклопедия Абхидхарма. Дхармата-носител, или причината на дхармалангшана, не може да бъде схваната непосредствено. Има два смисъла на определението за дхарма - дхарма като свойство (ланкшана) и дхарма като носител на това свойство.

Будхагхоша дава следните две класификации на дхарма:

1.1.Благо качество, добродетел (gupa);

1.2.Морално наставление, проповед на Буда  (desanaya);

1.3.Кармичен закон (pariyattiya);

1.4.Космически закон (nissate).

И второ:

2.1.Доктрина (pariyatti);

2.2. Условие, причинност (hetu);

2.3. Морално качество (guna);

2.4.Феноменалност, в противоположност на ноуменалност (nissata-nijivata).

Тибетският тълковен речник дава следните значения на термина:

1.      Път;

2.      Знание;

3.      Изход от страданията (Нирвана);

4.      Сфера на душата;

5.      Добродетел;

6.      Живот (добродетелен живот);

7.      Канони на будизма;

8.      Истинно проявление, ставане;

9.      Доктрина (учение и традиция).

Цялата система на дхармите е изложена в сборниците Абхидхарма или Абхидхарма питака на будисткия канон.

Самият термин абхидхарма значи чисто и неопетнено знание, а също и чисто знание със съпровождащите го дхарми. Определението “съпровождащи дхарми” означава онези елементи, които изграждат философското размишление върху самите дхарми и върху най-висшата дхарма - Нирвана. Това са елементите на чистото философско размишление върху истински съществуващото .

Върху теорията на дхармата е писано много. Според руския будолог О.О.Роземберг будистката философия “не е нищо друго освен теория на дхармата.” В трудовете си върху будизма, Роземберг отделя съществено значение за изясняването на термина дхарма. Според него дхарма се среща в следните значения:

1.      Качество, атрибут, сказуемо;

2.      2.Субстанционален носител, трансцендентален субстрат, елемент на потока на съзнанието, истинно реално;

3.      Нирвана, “Дхарма par exellence”, учението на Буда, религията на Буда;

4.      Вещ, предмет, обект, явление.

Според Х. фон Глазенап (H.von Glasenapp) дхарма е закон, всеобщ закон. Тя не е чисто битие, а битието като закон във Вселената и световете, т.е. закон в неговия абсолютен смисъл. Х. фон Глазенап смята, че Роземберг “не е съумял правилно да разбере връзката между дхарма като закон и дхарма като елемент на битие”. Глазенап акцентира на факта, че в китайските източници дхарма се предава с термина (fa), което означава “закон”.

Според “Энциклопедический словарь китайской философии” терминът има два главни аспекта.”Първо: закон, учението на Буда, истинното учение и второ: елементарна частица на психическия живот.”

Понятието дхарма за повечето автори е равнозначно на истински съществуващото битие, доколкото самата дхарма е определящото и определяното. Под дхарма най-често се разбира всеобщата реалност или по-скоро принципите, които са в основата на идеята и, които я създават и оформят.

В различните будистки школи понятието всеобща или истинна реалност има различни значения.

Сарвастивада разделя дхармите на абсолютни, т.е. причинно-необусловени (асамскрита) и причинно-обусловени (самскрита). Реално съществуват и настоящите, и миналите, и бъдещите дхарми. В Енциклопедия Абхидхарма Васубандху разглежда различните мнения на сарвастивадините, свързани с дхармите, от позиция на тяхното реално съществуване в бъдещето, настоящето и миналото. Според Дхарматрата способите на съществуване на дхармата се изменят, но самата дхарма не се изменя. Дхарматрата дава пример със златен съд, от който може да се направят много предмети, но златото остава едно и също. Според Гхошака когато дхармата отива в миналото, тя се превръща в минало събитие, но нейната връзка с настоящите и бъдещите дхарми не се прекъсва (когато човек е привързан към една жена, той не става, поради това, безразличен и към другите). Според Васумитра дхармите от трите времеви модуса се различават по своето положение, но не по своята природа. Според Будадева трите времена са просто относителни  (една и съща жена може да бъде и дъщеря, и майка).

Саутрантиките считат, че реално съществуват единствено дхармите на настоящия момент. Миналите и бъдещите дхарми не съществуват реално.

Според мадхямиките тя е пуста и нереална защото истинната реалност няма причина, а дхармата като не-субстанция (не абсолютна субстанция) следва да има причина.

Според йогачарите (виджнявадините), в съответствие с учението им за тройната природа на нещата, дхармите също имат тройна характеристика. Това е въображаемата характеристика (паракалпита-лакшана), зависимата характеристика (паратантра-лакшана) и съвършената характеристика (паринишпанна-лакшана).

Според Абхидхармакоша въображаема характеристика е “всяко установяване на име и споразумение относно дхармите, според същността или спецификата им, за да ги обозначаваме в делничния език”. Зависимата характеристика, според същия източник е “зависимият произход на дхармите”, а съвършената характеристика е “модалността (татхата) на дхармите, съзирането им от бодхисатвите, въз основа на тяхната енергия и правилно наблюдение (йонишоманасикара) и в крайна сметка чрез осъществяването на прозрението”.

Невъзможността за проникване на мисленето в същността на дхармата, нейната трансценденталност се застъпва от много изследователи. Ф.И.Щербатской пише: “Независимо че понятието елемент на битието е израснало до своеобразна надстройка във формата на последователна философска система, неговата вътрешна природа си остава загадка. Какво е това дхарма? Тя е непостижима! Тя е тънка! Никой никога не е в състояние да каже каква е нейната истинска природа (dharma-svabhava)! Тя е трансцендентална!“

Съществуват също и различни аспекти на употребата на термина. Строго философски аспект, психологически аспект, етически аспект. Томас Уилям Рис Дейвидс (T.W.Rhys Davids) иW. Stede дават едно пълно изложение на основните типове на термина дхарма в Pali-English Dictionary.

От гледна точка на философския анализ понятието дхарма дава възможност за изграждането на една динамична концепция за съзнанието. Според В.И.Рудой “дхарма е едно от най-великите достижения на будистката, както и на цялата класическа индийска философска мисъл”.^[2] Благодарение на дхармата става възможно излизането от ортодоксалните традиции на брахманизма по отношение на човешката душа”.

Дхарма не е тъждествена с битието. Битието е следствие от нейното проявяване, доколкото атрибутът му е определението и проявлението. Дхарма е причината на биващото, а значи и причината на всяка биваща определеност и проявеност. Но тя не може да се отъждестви нито със съществуването, нито със същността.

Какво е отношението на дхарма към небитието? Небитието има двойствено определение. От една страна то може да се мисли като „проявено отсъствие“ и като такова то следва да е в света на проявената дхарма. От друга страна небитието е принципът стоящ “отвъд битието” или “преди битието”, “определящ битието”, а това означава и “отвъд” съществуването, същността и възможността за определение, отвъд самата причинност, т.е. отвъд дхармата, но не отвъд реалността.

Дхармата е носител на принципа на причината, който впоследствие се превръща в основния будистки принцип на всеобщата причинност.

В трактата на Васубандху, Абхидхармакоша, част първа са дадени класификации на дхармите, според догматиката на Сарвастивада. Трябва да се има предвид, че самият Васубандху не е строг последовател на тази школа. Списъкът на сарвастивадините съдържа 75 елемента. Ще приведа някои класификации по Абхидхармакоша. Една от най-известните класификации на дхармите, според Енциклопедия Абхидхарма, е тяхното разделение на дхарми, които поддържат битието и дхарми, които не поддържат битието.

1. Дхарми, които поддържат битието (санскрита-дхарма );

Това са дхармите, които са свързани с процесите на раждането (пораждането), пребиваването и изчезването. Те всъщност поддържат самия процес на раждането и изчезването, или по-точно те са самият този процес. Битието е същият процес. В будисткото разбиране битието е не само пребиваването, траенето, но и самото изчезване. Изчезналото битие е също битие, неговото поддържане е именно дхармата на изчезването.

2. Дхармите, които не поддържат битието (асанскрита-дхарма);

Тези дхарми не се раждат, не се пораждат и не изчезват. Първо, това е пространството (акаша), второ дхармата на отсъствието на раждането и трето, дхармата на отсъствието на изчезването. Това са т.нар. постоянни дхарми, за разлика от дхармите, които поддържат битието и са непостоянни.

3. “Вълнуващи се дхарми” и “невълнуващи се” (сасрава-дхарма и анасрава-дхарма);

Тази класификация е според принципа на влечението. Най-общо влечението е или към абсолютното успокоение (Нирвана) или към битието (бхава), към неговия вихър, който държи съзнанието в света на Сансара. А това, само по себе си, е и друга класификация на дхармите, именно по този признак.

4. Благоприятни и неблагоприятни дхарми (кушала-дхарма и акушала-дхарма)

Тази класификация разглежда също възможността за спасението, за Просветлението или за оставането в невежеството и неведението. Елементите на истинния стремеж към спасение са в дълбоката си основа истинен стремеж към справедливостта, оттук към доброто и истината. Обратно, всеки акцент върху личното е елемент на суетата и води към тленното и следователно към неразбирането и неведението.

Класификация на разпределение на дхармите по групи:

1.      Групата на чувствените елементи (рупа-дхарма);

2.      Групата на съзнанието  (виджняна или чита);

3.      Групата на психическите процеси (чайта);

4.      Групата на непсихическите процеси (чита-випраюкта-санскара);

5.      Групата на дхармите, които не подържат битието (асанскрита-дхарма).

Тази класификация е приета от почти всички древни будистки школи.

Лит.: The Abhidhamma Philosophy or the Psycho-Ethical Philosophy of Еarly Buddhism, vol. 1, Delhi 1982; The Abhidharmakosa of Vasubandhu vol. 1-2 General Editor Dr. Subhadra Jha Patna 1983; Dictionary of Buddhism Oxford 2003;Васубандху, Абхидхармакоша разд.1-2. Издание подготовили В.И.Рудой, Е.П. Островская. М.1998; Роземберг О.О., Проблемы буддийской философий. М. 1990; Щербатской Ф.И., Избрание труды по буддизму. М. 1988; А.Пацев Будисткото учение за анатмана  (не-душата) С. 2012.

А.А.Пацев

---

[1] Формулира го О.О.Роземберг в “Труды по буддизму”.

[2] Рудой В.И., Введение в буддийскую философию, стр. 23.

Бхартрихари

Бхартрихари (на санскрит भर्तृहरि)e централна фигура на индийската философия на езика от V век. На неговите текстове се гледа като на обобщение на вековна философско - лингвистична традиция, чието начало можем да търсим още преди Панини и Яска (V и VІІ в. пр. Хр.). В Индия е познат и поет със същото име, живял по същото време, автор на 100-стишия, посветени предимно на любовта. Няма единство сред изследователите дали става дума за една и съща личност.
Основното съчинение на философа – филолог Бхартрихари е За изреченията и думите (Вакяпадиям). Философският текст е организиран ритмически в стихове – kArika и към тях има коментарии - vRtti. Текстът е изграден от три части – канди - Брахма-канда, Вакя-канда и Пада-канда. Първата глава въвежда тъждеството между речта - Шабда и Брахман – крайната реалност. Втората глава разглежда изречението (вакя) като неразчленимо единство. Значението му се появява в съзнанието цялостно като пратибха – санскритски термин, предаван като инсайт или интуиция. Третата глава е посветена на граматически категории като действие, време, лице, род, разгледани във философски и езиковески план. Сред основните идеи, които създават ореола на Бхартрихари, са спхота (звучащото слово в съзнанието) и пратибха.
Вакяпадиям е била сред най-четените книги в средновековието. Днес тя има десетки издания и преводи на санскрит, хинди, маратхи, телугу, гуджарат и други индийски езици, както и на английски и основните европейски езици. Посветени са й множество научни изследвания, сред които се открояват тези на Аклуджкар, Варма, Айер, Бхате (А. Aklujkar, S. Varma, S. Iyer, S. Bhate) а сред чуждестранните – Биардо, Бронкхорст, Кардона, Хубен (M. Biardeau, J. Bronkhorst, G. Cardona, J. Houben).
Философските идеи на Бхартрихари гравитират към школата на адвайта веданта, което се подчертава от учениците му и от късните му изследователи (Iyer 1969, Sastri 1959, King 1999). Освен с адвайта веданта изследователите му откриват допирни точки и с будизма (John D. Kelly 1997), с школата вайшешика и с кашмирския шайвизъм (Johannes Bronkhorst 1997). Бхартрихари се приема за предшественик или предтеча на монистичната доктрина. Учението му е повлияло развитието на не-дуалистичната философия на Мандана Мишра (6 - 7 век), съвременник на Ади Шанкара. Ащок Аклуджкар определя философското учение на Вакяпадиам като най-старата достъпна и най-ясна връзка с традициите на Ваак мистицизма от Ведическия период.
Отделни аспекти на идеите на Бхартрихари са били съпоставяни с европейски автори като Сосюр, Витгенщайн, Хайдегер, Дерида.
Първата глава, наречена Брахма канда, започва с формулиране на тъждество между Шабда - речта или думата в най-общ смисъл и Брахман – крайната реалност.
Тъждествените същини: Брахман, атман, и речта се проявяват в конкретнитe обекти, елементи на съзнанието и речеви звуци. Проявлението на единното в отделни неща се обяснява с множествеността на силите им (шакти). В Брахмана съжителстват множество сили, подобно на това как в съзнанието ни съжителстват много идеи за хора и обекти, но множеството им не нарушава единството на съзнанието. Силите, които имат обща изходна точка, се направляват от Времето. То диктува основните трансформации (раждане, израстване, промяна, упадък, разрушаване и смърт).
И двете същини Брахман и Шабда представляват енергия. Тяхна основа е вибрацията, те се мислят като активен процес и във физически смисъл – потенциален съзидател и разрушител. Думите задават границите на човешкия свят и му придават определени форми, т.е. го конструират. Човешкият свят, това което ние възприемаме от реалността (Брахман) има за своя същностна природа Шабда и е оформен от единиците на познанието – думите.
Представяме началото на първа канда, като поясненията са съкратени.

Бхартрихари
Вакяпадиам
За изреченията и думите

Bhartrhari
The Vakyapadiyam
English translation by K.A.Subramania Iyer, M.A. (London) 1965

Текстът е подготвен за превод в Специализирания център за санскритски изследвания (Special center of Sanskrit Studies) в JNU, Ню Делхи, Индия с помощта на проф. Кумар, проф. Капил Капур, д-р Мишра, д-р Шукла и Шарда. Санскрит е не само средството за изразяване, но и системата за организиране на древно индийското знание. А заниманията с учител са типична източна форма на работа. Освен самостоятелната ми работа върху Вакяпадиям участвах в почти ежедневни съвместни четения на оригиналния текст на Бхартрихари на санскрит с д-р Х. Р. Мишра и Шарда - специалисти по санскрит и специално по текстове на Бхартрихари. На ден обсъждахме не повече от 2-3 стиха с поясненията. Убедена съм, че не е по силите на чужденец да навлезе сам в тази материя. Дълбоко съм им благодарна.
Превод (от английски и санскрит) и бележки Мирена Атанасова


I ЧАСТ

1. Безначалният и безкраен Брахман , чиято същностна природа е Думата (Речта) , е причина за реализацията на речевите звуци, той се проявява в обектите, от него води началото си създаването на света.
Тържествено се заявява, че Брахманът е извън всяка представа (parikalpa), в него се съдържат всички сили, които нито са идентични с него, нито пък са различни от него. Той има два аспекта – единство (vidia) и разнообразие (avidia); но дори във втория си аспект той е свободен от всякакво разнообразие, в никое свое състояние той няма начало и край, въпреки че проявленията му протичат във взаимодействията на нещата в света в темпорална и пространствена последователност. Брахманът е едновременно следствие и причина, той е множественост и единство и във всички различни системи проявленията му се схващат като нямащи нищо преди и след тях. Не се допускат никакви граници, нито отдолу нито отгоре, нито отстрани, никакви пространствени разграничения. Всичките му проявления, макар и да изглеждат различни едно от друго, са от естеството на думата (Shabda), защото във всяко едно от тях се запазва първоначалната субстанция. Тъй като в нашето познание ние идентифицираме обектите с думите и нашето познание е вплетено в думите, то то (познанието) е от естеството на думите. Всички разделения като начало, съществуване и край на нещата могат да се определят само с думи. Брахманът се нарича вечен звук (aksara), защото той е причина на речевите звуци. Проявлението на думата, която съществува у всеки човек като единство с духа, се реализира за целите на комуникацията. Казано е:
Някои смятат, че Думата, която е ефирна, е идентична със значението, тя също е единна и идентична с Аза...

2. Този, за когото ни беше казано, че е Един, се проявява като много поради множествеността на силите му, той макар и да не е различен от силите си, изглежда различен от тях. Мислите, описани във Ведите, представляват единство. Те се разделят на базата на техните сили, и въпреки че не се различават от силите, те изглеждат различни.
Силите изглеждат много и противопоставени една на друга. Те са идентични с Брахмана, и се събират в него, а неговата същност е Думата. В познанието ни съществуват много обекти като земя, хора и т.н., но те не нарушават единството на съзнанието. Няма противоречие между множествеността на нещата, които осъзнаваме, като дърветата например, и единството на съзнанието ни. Формата на съзнанието ни всъщност не се отличава от тази на обектите, защото различните форми на обектите не са извън единството на съзнанието...

3. Шестте трансформации, раждането и т.н., които са причина на разнообразието в съществуването, зависят от силата на Времето, на която се приписват всички диференциации.
Всички сили, които имат своя причина и една начална точка се направляват от една съзидателна сила, наречена Време, те следват нейния ход. Поради регулирането на необхватното разнообразие на обектите чрез средствата на движение (пускане и спиране), техните проявления изглеждат да имат последователност...

4. В единното е семето за всичко, състоянието на множественост, на този който доставя наслада, който се наслаждава и самата наслада.
Единният Брахман е субстратът на силите, които не могат да се определят като идентични или различни от него, като съществуващи или не, те не се противопоставят една на друга...

5. Средство за постигането му и едновременно негов символ (на единния Брахман) е Веда, която макар и да е една, се предава чрез много версии на мъдреците.
Постигането на Брахмана не е нищо повече от напускане на капсулата на своята себеичност във формите на Аз и мене. Други казват, че той е резолюция на следствията върху изходната причина, спиране на дейността на сетивата, удовлетворение без помощта на външни средства, самият Аз, копнеж по абсолюта, липса на желание за външни обекти, факт на притежание на абсолютна власт, избягване от влиянието и функциите на времето, преодоляване на Аза. Такива са алтернативните пътища за разбирането на Брахмана. Средствата за постигането му са Ведите. Подобно на това, как правенето на подаръци или практикуването на аскетичен режим и сдържаност са средства за постигане на небесно блаженство. Казано е: Когато практикуваме Ведите, дълбоката тъмнина изчезва и чудесна, ясна, нетленна светлина я заменя...


6. В различните части на Веда се набелязват различни пътища, но те служат на едно действие. Съществува също известна установеност на силите на думите в тези отделни части.
... всяка от Ведите има много разделения. Това което се има предвид под служат на едно действие е че всички части направляват едни и същи ритуали. По аналогичен начин може да се каже: всички видове доктори имат една цел – лечение

7. Свещените текстове (Ведите), които за някои имат осезаема, за други - неосезаема полза, са били изложени от мъдреците, формулирани в стихове на базата на първичната Веда.
Някои традиции имат писмени основи, други – нямат, но са известни от делата на образованите хора. Традициите по отношение на лечението имат явна и осезаема полза. Традициите по отношение на това, какво може да се яде и какво – не, коя жена може да се омъжи и коя – не, какво може да се каже и какво не бива, имат цел, която не се вижда на пръв поглед...

8. Между монистите и дуалистите съществуват различни противоречия, които възникват от собствения им избор на обяснителни решения.
Приема се, че човешките разсъждения се основават на обяснителните коментари и казаното във Ведите. Разсъжденията варират поради разнообразието на човешкия интелект...


9. Истинната и чиста същина е знание, което може да се обхване от една дума - Ом, и има формата на praņava - знание, което е непротиворечиво във всички мисловни школи.
Мистичната сричка – Praņava, разрешава всички гледни точки, тя е източник на Свещенните текстове, тя е общия фактор на всички причини, тя е в основата на издигането и падането на доктрините, тя вмества в себе си всички взаимно противоречиви идеи за Брахман и ги отхвърля. Обектът на това приемане и отхвърляне е неизменен...

10. Различните дисциплини, източници на знание и култура се развиват на базата на разделенията и подразделенията на Ведата, която е създала и организирала Вселената.
Ведата като създател и учител на света е създател по отношение на видимостта, а също и неин организатор... Тя е източник на думите и нещата. Според този възглед различните науки, които са развитие на Praņava, не отиват извън Веда. Казано е: Ведата се състои от предписания какво да се прави и размишления върху това. Науките са произлезли от Пранава, Свещените писания, писмената традиция и финалните части на Ведата. Те са източник на знанието и човешката култура. Те са източник на човешките основи, защото човек е преди всичко познание...

11. Мъдреците казват, че граматиката е най-близката до Брахмана и най-духовното учение, тя е най-важната от спомагателните текстове на Ведите .
Спомагателната наука, чрез която се определя формата на Шабда-Брахман (Думата-Брахман), за да се разбере правилно, е най-близка до Ведата, защото помощта й е директна. Близостта й е в зависимост от специфичвите й функции. Чрез нея се възстановяват и Свещенните писания... Тя е най-близка до Брахмана, защото чрез нея се разбират другите Свещени текстове. Като я наричат най-добра от спомагателните (предписанията за въздържание, за спане на земята, стоене във водата, постепенно намаляване или увеличаване на храненето в зависимост от движението на луната) и като се сравни със свещените форми на знание, се има предвид това, че тя води до специфични резултати – видими и невидими. Самото изброяване на говорните звуци има също сакрално значение както познаването на цялата Веда, затова Граматиката е първата спомагателна наука на Ведите... Казано е: От шестте спомагателни науки, най-важната е науката Граматика. Усилията, които се полагат в тази област, със сигурност дават плод (СА: Махабхаша 1, 1).

12. Тази дисциплина (граматиката) е директният път към най-святата светлина, върховна същност на Думата, която дава разнообразието на формите.

...думата се диференцира от вътрешното си същностно недиференцирано състояние без протяжност, тя се разгръща в отделни звукове, думи и изречения в зависимост от мястото си на произнасяне.
... в света има три вида светлини, които осветяват себе си и другите. Те са следните: това, което се нарича огън, светлината, която е в човека и светлината, наречена Дума, която осветява и съзнаваното и несъзнаваното. Целият свят се разкрива от последната, първите две са изменни, а третата – не е ...


13. Думите са единственият показател за истината на поведението на обектите, а истината за думите не може да се разбере без Граматика.
А. Основата за изразяване на една идея е това, че говорещият иска да я предаде, а не наличието или не на съответен външен обект, който се назовава. Желанието за общуване е в зависимост от наличие на подходяща дума. Говорещият употребява отделни подходящи думи за всяко значение, което желанието му да сподели извиква в съзнанието му. Така човек намира верният смисъл, когато иска да сподели нещо...
Б. Други го обясняват по друг начин. Това което се приема за правилна употреба на едно значение е основа на връзката на думата и обекта...
В. Може да се каже също, че взаимовръзката (samsarga) е основа на вербалната употреба. Както значенията на думите са тясно свързани едно с друго, въпреки че не изглеждат свързани, така и вербалната употреба зависи от изречението. Ако изчезне осъзнаването на взаимовръзката, вече не е възможна вербална употреба.
Г. Самият обект се осъзнава в поредицата назовани неща. Основата на тази вербална употреба е взаимовръзката. Това, което е свързано, влиза в отношение с действието.
Д. Действието (pravŗitti) като например да се родя се изразява с глагол. Същината на действието е нещо, което се извършва като изисква средства и предполага определена последователност. Тя (последователността) е причина на идеята за време. Друг обект може да остане непроменен в течение на трите времена. Той се изразява със съществително и няма вътрешна последователност.
Е. И все пак каква е основата (tattva) на вербалната употреба (pravŗtti) на значението? В съзнанието се моделира формата на обекта, който се проектира като външен. И това става чрез думата.

14. Тя (Граматиката) е път към освобождението, лек за недостатъците на речта, средство за очистване за всички други дисциплини, тя блести във всички направления на познанието.
Този, който на базата на знанието си на правилните форми на думите, достигне до единството на истинната дума, той прекрачва отвъд последователностите и се слива с нея (с Думата-Брахман). Като използува правилни думи, той придобива възможност за единение с Великата Дума и се освобождава от сетивата. След като постигне недиференцирано състояние, той се приближава към източника на диференциация – пратибха (pratibhā - инсайт, интуиция ). От интуицията, при която всички същества са в латентно състояние, и която дава своите резултати на базата на постоянното единение, от нея се достига до Първичния Източник, в който няма диференциации...

15. Тъй като всички класове (обединения) на нещата зависят от класовете на думите, за да бъдат предадени в общуването, затова граматиката е основа на всички дисциплини в този свят.

16. Това е първото стъпало по стълбата на освобождението, това е главният път за всички, които желаят избавление.

17. Тук Азът, освободен от грешките и готов за изучаване на Веда, вижда основата в най-чистата и форма.

18. Тази, която е най-висша форма на недиференцираната реч, чистата светлина, изглежда по различен начин в тъмнината.

19. Светлината, която почитат тези, които са преминали отвъд проявленията, се състои в познаването на нещата и действията и е отвъд светлината и мрака.

20. Тези, чиито проявления в речта, се появяват като знаците на азбуката, чрез свързване (йога), се предшестват от познаването и използувато на правилните форми на думите подобни на отражения в огледало.

Следва продължение